Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 17.03.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 23/2025
Вид
Решение № 68
Подписан
17.03.2025
В сила
17.03.2025
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Пламен Калинов Кучев, Мирослав Данаилов Досов

Цитирани разпоредби

  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Враца, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20251400500023 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на И. Г. И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.

М. С., срещу Решение № 260013 от 09.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1242/2020 г. по описа на Районен съд – Мездра в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против Е. П. Й. за осъждането да заплати на жалбоподателя сумата от 1500 лв., представляваща невърнат паричен заем от 21.08.2015 г.

С решението в тежест на жалбоподателя са възложени направените по делото разноски в общ размер на 550,00 лв.

Във въззивната жалба се посочва, че атакуваното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не били обсъдени в тяхната цялост и съобразно това, както били представени. Събраните гласни доказателства били обсъдени едностранно и били кредитирани именно тези, които следвало да обосноват решението, въпреки, че по делото не били събрани множество доказателства в обратна посока.

В решението бил засегнат въпросът за това, че жалбоподателят дал пари на заем на ответницата, но същият не бил обсъден по начин, отговарящ на събраните по делото доказателства. Въпреки, че по безспорен начин с изготвената графологична експертиза се 1 доказвало, че ответницата се е подписала под разписка, с което се задължавала да върне получената от нея сума от 1500 лв., съдът не взел предвид това, а само било обсъдено кой е изготвил текста и кой го е подписал. Това неотчитане на факта, че подписът под разписка № 1 бил на Е. П. Й. и непризнаване на графологичната експертиза било съществено процесуално нарушение, тъй като ответницата твърдяла, че не била подписвала нищо, а експертизата твърдяла друго. По делото се доказало, че ищецът е предал сума пари на ответната страна и тя е подписала документ, но този факт бил отчетен повърхностно от съда.

Иска се да се отмени решението на Районен съд – Мездра като неправилно. Иска се да се постанови съдебен акт, с който да бъде осъдена ответната страна да бъде върне получената сума в разписка под № 1 - 1500 лв.

С въззивната жалба не се представят доказателства и не се прави искане за събирането на такива.

Въззивната жалба е връчена на въззиваемата Е. П. Й., от процесуалния представител на която – адв. С. Г., в срок е постъпил писмен отговор.

С отговора се оспорва подадената въззивна жалба като се намира същата за неоснователна. Обжалваното решение били правилно и законосъобразно. Обсъдени били всички събрани по делото доказателства и били направени законосъобразни изводи относно неоснователността на предявения иск.

Правилно съдът приел, че даването на посочените суми в заем – реалното им предаване не било доказано от ищеца, а това било в негова тежест. При оспорването на двете разписки категорично било установено, че нито текстът, нито изписаните под подписите имена са написани от въззиваемата. Според заключението на вещото лице подписът под разписка № 2 за 750 лв. не бил положен от Е. Й. и при това положение искът за тази сума следвало да бъде отхвърлен, както и направил районният съд.

По отношение на другата разписка според вещото лице подписът бил положен от въззиваемата. Правилно районният съд не възприел заключението на вещото лице.

Неправилно съдът не кредитирал показанията на доведените от въззиваемата свидетели, които установявали, че действително е взела пари от ищеца в заем, но същите били върнати много време преди предявяване на иска.

Разпитаният свидетел по искане на ищеца – негов братовчед не установил категорично, че са давани пари на ответницата в заем, кога е станало това, нито колко са били те, както и дали били написани и разписани разписки. Показанията му били в противоречие с обясненията на ищеца, а също и с неговите признания пак в тези обяснения, че се е надявал „тя да ги внесе тези 400 лв.“, тоест той признал, че другите пари му били върнати, а са били останали 400 лв. Тези обяснения били и в противоречие с изложеното в исковата молба.

Иска се потвърждаване на обжалваното решение, както и се претендират разноски пред въззивната инстанция.

2

С Определение № 49/31.01.2025 г. е оставено без уважение направеното доказателствено искане в отговора на въззивната жалба за назначаване на тройна графическа експертиза със задача: „Дали подписът в разписка от 21.08.2015 г. за дадена в заем сума от 1500 лв. за „Получил“ е положен от Е. П. Й.?“.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното:

Районен съд –Мездра е сезиран с два предявени обективно и субективно кумулативно осъдителни иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД от И. Г. И., с които се иска да се бъде осъдена ответницата Е. П. Й. да му заплати общо сумата от 2250 лв.

Ищецът излага, че с ответницата били в приятелски отношения през 2015 г. Последната изпаднала в парично затруднение и поискала от ищеца да и даде заем. През месец август 2015 г. след молба на ответницата, ищецът отишъл при негова позната, занимаваща се с кредити и взел от нея кредит в размер на 1500 лв., който предоставил на ответницата срещу разписка.

В началото на месеца септември същата година ответницата отново помолила ищеца за заем и той отново отишъл при своята позната и взел кредит от 750 лв., които предоставил на ответницата срещу разписка. Уговорката между двамата била ответницата да върне предоставените суми до края на 2015 г. Това не се случило. Ищецът изплатил взетите от него кредити и чакал ответницата да му върне парите. През годините многократно се обаждал на ответницата с молба да му върне парите, но тя все отлагала. Сумата от 2250 лв. все още не била върната.

Претендират се разноски.

Към исковата молба като приложения са представени 2бр. копие на разписки за предадени суми.

Ответницата, в срок депозирала писмен отговор чрез адв. С. Г.. С негова се оспорва изцяло предявения иск и изложеното в исковата молба. Посочва се, че не са били вземани заеми в посочените от ищеца суми и на посочените дати. Посочва, че били в приятелски отношения с ищеца и била взела от него пари в заем еднократно, чийто точен размер не 3 може да си спомни, но сумата не била повече от 1200 лв. Това според нея обаче било доста преди твърдените дати в исковата молба – през 2012 г. парите били върнати в присъствието на свидетели. Ответницата нямала никакви неуредени финансови отношения с ищеца не му дължала пари. Иска се да бъдат представени оригиналите на приложените към исковата молба разписки. Оспорва съдържанието им и авторството им. Текстът в тях, включително и имената под подписа не били написани от ответницата, както и подписът в тях не бил неин.

В разписките не било посочено, че са предадени и получени пари, на какви вноски се задължила ответницата да ги върне и т.н. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца, което било основание за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

По делото са представени оригиналите на двете разписки, представени с исковата молба.

От ищеца са дадени обяснения по чл. 176 ГПК. Излага, че разписките са изготвени от Милена – служителка на бензиностанция на самата бензиностанция, която включително написала и името на ответницата, като последната само положила подписите. Подписите били положени в различно време според датите. Личните данни на ответницата ги имал, тъй като тя му била давала карта „Класик“ за пътуване с БДЖ.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите Ц. Ц., К. Д. и С. С..

Свидетелят Ц. Ц. – първи братовчед на ищеца излага, че знае, че ищецът давал пари на заем на ответницата, като мисли, че това било през 2015 г. С ищеца отишли до бензиностанция „Петрол“, изтеглили около 1500-2500 лв., след което отишли на гарата, за да предадат парите на ответницата. Свидетелят останал на перона, а ищецът се качил във влака.

Ответницата било до прозореца, а ищецът дал парите. Видял, че на ищеца му дали разписка, както и че ответницата се разписала. Ищецът му споделял, че ответницата, която свидетелят бегло познавал, въобще не му връщала никакви пари. Мисли, че влакът бил за Враца и че ищецът му показал разписката, след което си я прибрал.

Свидетелката К. Д. твърди, че познава ответницата, а ищецът била виждала веднъж.

Знае, че ответницата била взела 1500 лв. от ищеца, които ответницата връщала на части.

2012 г. била взела пари, връщала ги на части, доколкото можела. 2013 г. парите били върнати. Свидетелката присъствала лично. Присъствала на разговор за останалите около 700 лв. Понеже на ответницата не достигали 50 лв., свидетелката отишла до тях за сумата, която не достигала, услужила на ответницата и били в ответницата, когато последната предала на сина на ищеца и на неговата приятелка. Парите трябвало да се предадат на ищеца, но ответницата не искала да има никакви взаимоотношения с него. Свидетелката знаела, че се връщат парите на ищеца, като ответницата предупредила сина на ищеца да му предаде не притеснява ответницата. Разбрала, че парите били върнати и отношенията били приключени, като това било през лятото на 2013 г. Това се случило в дома на ответницата, като свидетелката не знае ответницата да е разписвала документи.

4

Свидетелката С. С. – дъщеря на ответницата, твърди, че ищецът и ответницата се познават и били близки известно време. Ищецът давал пари на заем на ответницата, която тя връщала. Била свидетел как ищецът идвал много пъти у тях. Ответницата връщала по 150 лв., по 200 лв. И в Мездра също му била връщала пари, до 2013 г. всичко му било изплатено.

Посочва, че може би към хиляда и нещо лева били взети от ответницата, като до края на 2013 г. ответницата връщала парите на малки суми. Не знае дали ответницата е подписвала нещо при връщането. Доста време след като му били върнати парите, ищецът се обадил и казал. че му се дължат още пари и че трябва да му се дадат, за да спре да се обажда. Ищецът изпратил сина си с приятелката му и им била дадена сумата, която били събрали. Това станало 2017 г.

Пред първоинстанционния съд е допусната и изслушана съдебно – графическа експертиза, чието заключение установява, че ръкописният текст, с който са изписани двата броя разписки и имената Е. Й. под положените подписи не са изпълнение от лицето Е. П.

Й.. Ръкописните текстове в двете разписки били изпълнени от едно и също лице. Подписът положен срещу „Подпис“ в разписка № 1 бил положен от лицето, за което се отнасят, а именно - Е. П. Й.. Подписът положен срещу „Подпис“ в разписка № 2 не бил положен от лицето, за което се отнасят, а именно - Е. П. Й.. Нямало използване на начини и М. за инкриминиране и пренасяне на подписа на лицето Й. върху разписките.

Първоинстанционният съд не е ценил показанията на свидетелката Д., тъй като същите установявали отношения между страните, развили се преди 2015 г., ,показанията на свидетеля П. в частта извън тази, в която твърди, че парите са предадени на гарата във влака, както и тези на свидетелката С., поради близките им роднински връзки със страните и противоречията между тях.