Решение № 197 от 27.06.2026, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Б.С., 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен К. Кучев при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Гражданско дело № 20261410100379 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 ГПК от И. П. М., ЕГН **********, с адрес:с.Б., община Б.С., ул.“Ц.М.“ № , със съдебен адрес: гр. Б.С., ул.Т.“ №20, общ. Б.С., обл. В., чрез адв.Т. Н. от АКВ., против Основно училище „О.П.“- с.Б., община Б.С., ул.“Х.С.“ №2, ЕИК 000187183, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 2751,89 евро, за която сума е издадена изпълнителен лист от 13.01.2026 г. по НОХД № 582/2015 г. по описа на Районен съд –Б.С. и която сума е предмет на изпълнително дело № 88/2026 г. по описа на ЧСИ Ц.Д. с рег. № 900 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – В..

Ищцата сочи, че с издаден изпълнителен лист от 13.01.2026 г. по НОХД № 582/2015 г. по описа на Районен съд –Б.С. е осъдена да заплати на ответника сумата от 5398,68 лв.,представляваща обезщетение за имуществени вреди от престъпление, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2014 г. до окончателното плащане на сумата. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело при ЧСИ В.Й.. Видно от приложеното копие на изпълнителен лист на гърба му имало отразени суми за 2016г., 2017 г. и 2018 г. Налице била последно платена сума на 25.03.2019 г. Имало платени суми около 1000 лв., но нямало данни тези суми дали били платени на взискателя.

След временно лишаване от права на ЧСИ В.Й., изпълнителното дело било при ЧСИ Ц.Н. с район на действие Окръжен съд – П.. На гърба на изпълнителния лист било отбелязано, че ЧСИ Ц.Н. бил изплатил сума от 174,50 лв. на взискателя. С постановление от 14.01.2026г.

ЧСИ М.Н., рег. № 723 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – В. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК делото било прекратено. Последното изпълнително действие било на 25.03.2019 г. с плащане на парична сума от длъжника. Впоследствие било образувано 1 изпълнително дело № 88/2026 г. по описа на ЧСИ Ц.Д. с рег. № 900 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – В., към която дата на образуването били изминали 7 години при петгодишна давност. В ПДИ от ЧСИ Ц.Д. било отбелязано, че изпълнителният лист от 13.01.2016 г. по НОХД № 582/2015 г. по описа на Районен съд –Б.С., като задължението било в размер на 2751,89 евро. Не било ясно за каква сума било задължението и каква част от дълга била погасена. Първото изпълнително дело при ЧСИ В.Й. било образувано 2016г. и било прекратено на 14.01.2016г. от ЧСИ М.Н., като било отбелязано, че в продължение на две години взискателят не бил поискал извършване на изпълнителни действия. Всички давностни срокове било изтекли. Счита, че не дължи посочената сума от 2751,89 евро и наложеният запор бил незаконосъобразен, тъй като не ставало ясно какво било задължението.

Предвид изложеното моли исковата молба да бъде уважена. Представя доказателства, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез адв.

М. М. от АК - В., с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага, че претендираното вземане не е погасено по давност, оспорва твърдението за недължимост на сумите, претендирани въз основа на изпълнителен лист от 13.01.2016г. по НОХД № 582/2015 г. по описа на Районен съд –Б.С.. С направените доброволни плащания в периода 17.05.2016г.-01.12.2021 г. по изпълнително дело № 103/2016 г. по описа на ЧСИ В.Й. и изпълнително дело № 8238/2020 г. по описа на ЧСИ Ц.Н. ищцата е направила конклудентно потвърждаване на съществуващите задължения. От датата на последното плащане 01.12.2021 г. започнала да тече нова 5-годишна давност. В този смисъл било и ТР № 4/2019 г. от 14.10.2022 г. по тълкувателно дело № 4/2019 г. на ОСГТК. На 03.12.2021 г. ЧСИ Ц.Н. изплатил на ответника по банкова сметка в „Инвестбанк“ АД сума в размер на 174,50 лв., като в основанието било посочено, че това е плащане от И. П. М. по изпълнително дело № 103/2016 г., нов № 8238/2020 г. и периода, за който се плаща бил -01.12.2021г.-31.12.2021г.

Погасителната давност щяла да се погаси на 01.12.2026г. Излага, че в неколкократно сроковете били спирани поради различни причини. За периода 13.03.2020г.-21.05.2020 г., поради чл.3, ал.1, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение – за 68 дни. Срокът бил спрял да тече и с лишаването на права от ЧСИ В.Й. за срока от 15.05.2019 г., когато бил запечатан служебният му архив и обективно не било извършването на никакви изпълнителни действия до 03.07.2020г., когато бил предаден на ЧСИ Ц.Н. –за 1 година, 1 месец и 25 дни.Срокът също спрял да тече и с повторното запечатване на служебния архив на ЧСИ В.Й. на 05.03.2024г. до предаването му на ЧСИ М.Н. на 27.06.2024г. – за 3 месеца и 22 дни.

Иска се отхвърлянето на иска, претендират се разноски. Прилага доказателства.

По делото е приложено копие от изп.д.№ 88/2026г. по описа на ЧСИ Ц.Д. с рег.№ 900 на КЧСИ с район на действие ОС-В. и изп.д.№ 2866/2024г. по описа на ЧСИ М.Н. с рег.№ 723 на КЧСИ с район на действие ОС-В. ведно с изп.д. №102/2016г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-В.

2

Съдът като взе предвид доводите, изложени в исковата молба и писмения отговор, след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото изпълнителен лист, издаден на 13.01.2016г. по НОХД № 582/2015г. по описа на РС-Б.С., ищцата И. П. М. е осъдена да заплати на Основно училище „О.П.“- с.Б., община Б.С. сумата от 5398,68 лв., представляваща обезщетение за причининени имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 720 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

От приложеното по делото копие от изп.д.№ №102/2016г. се установява, че с молба от 01.02.2016г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано №102/2016г. по описа на ЧСИ В.Й. с рег.№ 721 на КЧСИ с район на действие ОС-В.. По цитираното изпълнително дело е извършено имуществено проучване на длъжника чрез изискване на справки от различни институции.

От приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист и допълнително представен с исковата молба, издаден на 13.01.2016г. по НОХД № 582/2015г. по описа на РСБ.С. и от представени по изпълнителното дело платежни нареждания, се установява, че И.

П. М. е заплащала суми от по 50 лв. по така издадения изпълнителен лист в периода 17.05.2016г.-03.12.2021 г. и по-конкретно – на 17.05.2016г., 22.06.2016г., 13.10.2016г., 09.12.2016г., 04.01.2017г., 05.05.2017г., 05.07.2017г., 31.08.2017г., 10.11.2017г., 10.11.2017г., 05.01.2018г., 02.03.2018 г., 06.06.2018г.,14.08.2018г., 19.09.2018г., 19.09.2018г., 16.10.2018г., 17.12.2018г., 15.02.2019г., 25.03.2019г. и 03.12.2021 г.

С отговора на исковата молба е приложен заверен препис от „Потвърждение за плащане“, издадено от „ПроКредит банк“ от 03.12.2021 г. с наредител ЧСИ Ц.Н. и получател Основно училище „О.П.“- с.Б., община Б.С., от което е видно, че сумата от 174,50 лв. е изплатена на взискателя Основно училище „О.П.“- с.Б., община Б.С..

С постановление от 14.01.2026г. ЧСИ М.Н., рег. № 723 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – В. на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК делото било прекратено изп.д.№ 2866/2024г. по описа на ЧСИ М.Н..

С молба от 02.02.2026г. ответникът е поискал да му бъде педоставен в оригинал изпълнителния лист, като съшият е предаден на взискателя.

По молба на взискател Основно училище „О.П.“- с.Б., община Б.С. от 02.02.2026 г. е образувано изп. дело № 88/2026г. по описа на ЧСИ Ц.Д. с рег.№ 900 на КЧСИ, с район на действие ОС-В.. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението, ако в двуседмичния срок след връчване на поканата за доброволно изпълнение не се извършат действия по погасяване на задължението.

С молба от 17.02.2026 г. взискателят Основно училище „О.П.“- с.Б., община Б.С. е поискал да се извърши справка БНБ на ищцата и при наличие на такива да се наложи запор, както и да се извърши справка НАП.

На 19.02.2026г. е наложен запор на банковите сметки на ищцата в „Банка ДСК“ АД , „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Изипей“ АД, както и е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата.

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, 3 настоящият състав, прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с 439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника предвид погасяване на вземането по давност сумата в размер на 2751,89 евро, за която сума е издадена изпълнителен лист от 13.01.2026 г. по НОХД № 582/2015 г. по описа на Районен съд –Б.С. и която сума е предмет на изпълнително дело № 88/2026 г. по описа на ЧСИ Ц.Д. с рег. № 900 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – В.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим, доколкото както предвижда чл.439, ал.2 от ГПК, ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. След като са наведени твърдения, че са налице последващи фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно основание чл.439 от ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения иск, а не за неговата допустимост.

С предявяването на този иск за установяване недължимост на парични суми, ищецът отрича претендираното от ответника материално право и в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността. За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.

Съдебната практика приема, че давността се прекъсва многократно, с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност ( Решение № 325 от 13.01.2016 г., постановено по ГД № 2783/2015 г. по описа на ВКС, III г. о. ).

В настоящият случай следва да се вземат предвид разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4/2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г. на ВКС, ОСГТК, според които признаването на вземането по чл. 116, б. "а" ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор. Следва също да бъде взето предвид, че за да е налице прекъсване на давността по чл.116, б. “в“ ЗЗД изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането следва да е адресирано до кредитора или негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Ищцата е извършвала плащания по делото, отразени върху гърба на изпълнителния лист, като последното е от дата 03.12.2021 г. Безспорно по делото от приложения заверен препис от „Потвърждение за плащане“, издадено от „ПроКредит банк“ от 03.12.2021 г. с наредител ЧСИ Ц.Н. и получател Основно училище „О.П.“- с.Б., община Б.С., от което е видно, че сумата от 174,50 лв. е изплатена на взискателя Основно училище 4