Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15319 от 07.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 65388/2023
Вид
Решение № 15319
Подписан
07.08.2024
Състав
Мария Стоянова Танева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 15319 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20231110165388 по описа за 2023 година

ООД.

Образувано е по искова молба от В. Р. Г., чрез адв. Е. Я. Я., срещу „Л,“ Ищецът твърди, че с трудов договор №73/20.04.2015 г. сключен с ответника е бил назначен на длъжност „специалист продажби“, с първоначално възнаграждение 600 лв, променено на 1200 лв. с допълнително споразумение от 30.12.3022 г. Сочи, че с писмо изх. № 72/26.09.2023 г. са му поискани писмени обяснения относно възникнала на 21.09.2023 г. конфликтна ситуация с негова колежка, като на същия ден със заповед №6/26.09.2023 г. на управителя бил отстранен временно от работа за периода 26.09.2023 г. – 02.10.2023 г. включително. Твърди, че е представил писмени обяснения вх. № 1/28.09.2023 г. Със заповед №8/03.10.2023 г. му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и бил прекратен трудовия му договор, на основание извършване на системни нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Счита заповедта за уволнение за незаконосъобразна, поради следните причини: в заповедта не е спазен чл. 195, ал. 1 КТ, нарушението и времето на извършване не са описани ясно и конкретно, не са посочените като дати предходните нарушения, които работодателят е счел че са извършени през последната година; индивидуализирано е единствено нарушението от 21.09.2023 г.; поради липсата на дата не може да се прецени дали за твърдените предходни нарушения е изтекъл преклузивния срок по чл.

194, ал. 1 КТ; нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ, като работникът не е могъл да се защити и да вземе становище по предходните нарушения, които се твърди, че е извършил поради липсата на тяхната индивидуализация. Излага, че на 31.01.2023 г. бил наказан с „последно предупреждение преди уволнение“, каквото наказание не съществува по КТ, като било възможно горното наказание да е наложено за някое от „системните нарушения“ и за едно 1 нарушение да бъде наказан два пъти. Твърди, че не е извършил вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Сочи, че последният отработен месец бил август 2023 г., за който получил възнаграждение 10 170.47 лв., 11 770 лв. – бруто. Твърди, че допълнителното заплащане, което е обвързано с постигнатите от служителя резултати, регламентирано в системата на работодателя, било възнаграждение с постоянен и предвидим характер, било начислявано и изплащано на служителя постоянно и представлявало част от брутното трудово възнаграждение.

Моли съдът да отмени заповед №6/26.09.2023 г. като незаконосъобразна, да го възстанови на предишната му работа и да осъди ответникът да му заплати обезщетение заради оставането му без работа поради незаконно уволнение в размер на 70 620 лв. за периода от 03.10.2023 г. до 03.04.2024 г., както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и заплащане. Претендира разноски.

В отговора на искова молба ответникът оспорва иска. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно, системните нарушения на трудовата дисциплина били индивидуализирани, не било необходимо да посочва конкретна дата на всяко едно от тях, достатъчно било описването им като извършени „в последната една година“ и „в последните месеци“, като извършено „грубо, агресивно, арогантно отношение“ на служителя. Сочи, че изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ са спазени, нарушенията били описани в достатъчна степен, че служителят да знае за кои обстоятелства става въпрос, а и ищецът не бил възразил, че не знае за какво става въпрос. Оспорва, че на служителят вече било наложено наказание „последно предупреждение преди уволнение“, писменото изявление на работодателя с горното наименование не било дисциплинарно наказание, а писмен израз на неодобрение към поведение на служителя. Твърди, че е налице системно нарушение на трудовата дисциплина от страна на служителя, а именно същият се е държал грубо, арогантно и агресивно към другите служители през продължителен период от време, въпреки многократни предупреждения. Аргументира последното с представените докладни записки от други служители във връзка с поведението на ищеца. Оспорва иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа. Сочи, че ищецът не е доказал, че е останал без работа. Оспорва размера на обезщетението. Твърди, че допълнителното възнаграждение за резултат е по решение на ръководството и не представлява част от брутното трудово възнаграждение, не е в зависимост от отработеното време. Излага, че последния отработен месец на служителя бил септември 2023 г., като последното брутно трудово възнаграждение било в размер на 1250.39 лв.

Съдът намира от правна и фактическа страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал.1 КТ.

В тежест на ищеца е да докаже съществуване на трудово правоотношение с ответника, неговото прекратяване, размера на брутното 2 трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, че в причинна връзка с уволнението, чиято законност оспорва, е останал без работа за сочения период, за който претендира обезщетение. В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца, в това число спазването на процедурата по чл. 193 КТ (че от ищеца са поискани обяснения за конкретните нарушения и ищецът е дал такива в писмена форма); спазването на сроковете по чл. 194 КТ, в това число датата, на която управителят на ответното дружество, респ. упълномощеният от него е узнал за извършеното нарушение; действията и бездействията (чрез доказване на задължението за действие) на ищеца, описани в заповедта, в описаното време и по описания начин на извършване, които са били квалифицирани от работодателя като основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника; тежестта на извършените нарушения и съответствието им с наложеното дисциплинарно наказание; съдържанието на трудовото правоотношение и най-вече трудовите задължения, които не са били изпълнени виновно от ищеца. В тежест на ответника е да докаже възражението си във връзка на начина на определяне на месечното възнаграждение на ищеца.

Страните не спорят, че на 20.04.2015г. между тях е сключен трудов договор № 73, по силата на който ищецът е заемал длъжността „Специалист продажби“, с месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв., допълнително възнаграждение в зависимост от трудовия стаж в размер на 0,6 % за всяка прослужена година, както и други допълнителни възнаграждения по решение на ръководството. Срещу подпис на ищеца му е била връчена трудовата характеристика за длъжността „Специалист продажби“. С допълнително споразумение от 30.12.2022г., към трудовия договор възнаграждението на ищеца е увеличено на 1200 лв.месечно, считано от 01.01.2023г.

На 21.09.2023 г. се е осъществил конфликт между ищеца В. Г. и друг служите – Гергана Димитрова. Работодателят е изискал писмени обяснения от служителя във връзка с инцидента, като служителя е дал такива в указания срок. Със Заповед № 8/03.10.2023г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание и дисциплинарно уволнение на осн. чл. 188, т. 3 КТ, вр. с чл. 190, ал. 2 т. 3 КТ за системни нарушения на трудовата дисциплина, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на осн. чл. 330, ал.2, т. 6 КТ. На 04.10.2023г. заповедта е връчена на ищеца при отказ да я получи, като връчването е удостоверено с подписите на двама свидетели - Р. Н. и Т. Б.

I.По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Спорните въпроси между страните се свеждат до това дали е спазена процедурата по прекратяване на трудовия договор, както и дали ищецът действително е извършил вменените му дисциплинарни нарушения.

Необходимо е да се отбележи, че Заповед № 8/03.10.2023г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание и дисциплинарно уволнение на осн. чл.

3

188, т. 3 КТ, вр. с чл. 190, ал. 2 т. 3 КТ за системни нарушения на трудовата дисциплина, като работодателят нито в заповедта или в рамките на проведеното дисциплинарно производство, нито в съдебното производство е индивидуализирал и конкретизирал кога точно са се осъществили предхождащите датата 21.09.2023г. нарушения на трудовата дисциплина.

Във връзка с въпроса дали е спазен срока по чл. 194, ал. 1 КТ , следва да се посочи, че съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. В съдебната практика е възприето разбирането, че "откриване на нарушението" по смис. на чл. 194, ал. 1 КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото на извършването му, всички останали съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като нарушение. Узнаването на тези обстоятелства от други лица, различни от субекта на дисциплинарната власт, е ирелевантно за началото на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ (така напр. Решение № 81 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 2618/2020 г. на IV г. о., ВКС, Решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г. на IV г. о., ВКС, Решение № 203 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6889/2014 г. на IV г. о., ВКС, Решение № 547 от 03.01.2013 г. по гр. д. № 918/2012 г. на IV г. о., ВКС и мн. др.).

В настоящия случай по делото не са представени доказателства за това, кога работодателят е узнал за най-ранните твърдени нарушения на трудовата дисциплина, не е посочен ден, седмица или дори месец в който са се осъществили. От изложеното в исковата молба, което съдът приема като признание на неизгоден за страната факт, че работодателят началото на 2023 г. е узнал за „арогантно, агресивно, унизително отношение на В. Г. към много от колегите във фирмата и създаване на условия за нетърпимост, както и други тежки нарушения на трудовата дисциплина“. Като се твърди, че на 31.01.2023 г. работодателят е връчил на служителя писмено „последно предупреждение преди уволнение“.

Според съда най-ранния момент от който срокът по чл. 194, ал. 1 КТ е започнал от тече по отношение на нарушението изразяващо се в „арогантно, агресивно, унизително отношение на В. Г. към много от колегите във фирмата и създаване на условия за нетърпимост, както и други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ (ако се приеме, че това е едно от нарушенията на трудовата дисциплина, обосноваващо системност на нарушението) е 31.01.2023 г., като заповедта за дисциплинарно уволнение е връчена на ищеца на 03.10.2023 г., т. е. след изтичане на предвидения в закона 2-месечен срок за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца по отношение на тези деяния.

По отношение на изискването по чл. 193, ал. 1 КТ следва да се посочи, че за да е изпълнено същото е достатъчно работодателят да уведоми работника или служителя, че ще го изслуша за извършеното от него дисциплинарно нарушение. В Кодекса на труда не е предвидено изискване за 4 формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на покана на работодателя до работника за даване на обяснения. Не е необходимо и специално откриване на процедура на дисциплинарното производство с уведомяване на работника или служителя, че предстои дисциплинарното му наказване (Решение № 544 от 06.01.2012 г. по гр. д. № 1811/2010 г. на ІV г. о., ВКС, Решение № 493 от 21.01.2013 г. по гр. д. № 1771/2011 г. на ІV г. о., ВКС и др.). Наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника /по връченото му искане за даване на обяснения/, когато в искането нарушението на трудовата дисциплина е било посочено по разбираем за работника начин, са достатъчни да установят, че същият е бил наясно с причините за уволнението му –така Решение № 7 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1393/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов.