Разпореждане № 1541 от 19.08.2025, Окръжен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1541 гр. Варна, 19.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Наказателно дело от общ характер № 20223100200845 по описа за 2022 година постановил разпореждане от 4.07. 2025 г. и определение № 401/18.06.2025 г. ,по НОХД 845/22 г по описа на ВнОС, във връзка с вмененото ми от състав на ВнАС задължение за повторно произнасяне по определението, констатирах следното :

Първоинстанционният съд се е произнесъл с определение, с което на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК е отнел в полза на държавата парични средства, за които е приел, че са налице условията по чл. 354а ал. 6 от НК.

Указал е срока за обжалване на този акт. Постъпилата жалба срещу неправилността на определението, била върната с основанието по чл. 323 ал. 1 т. 2 от НПК.

Жалбоподателят използвал предвидената в чл. 323 ал. 2 от НПК възможност за обжалване на това разпореждане/ с което жалбата е била върната/. С въззивната си жалба, освен отмяната му, пожелал и връщане на обжалваното дело за произнасяне по друг процесуален ред.

Георги Николов Грънчев от ВнАС констатирал, че съдът трябва да прилага закона в точния му смисъл и наложил собственото си разбиране за смисленост.

Решил, че освен разпореждането за връщане на жалбата, трябва да се отмени и определението, срещу което е подадена и че производството всъщност е по глава двадесет и първа от НПК, а не по двадесет и втора. Това било така, тъй като нямало особени правила, а чл. 345 ал. 3 препращал към тези по глава двадесет и първа.

Това, макар и в закрито заседание го оправомощавало да провери, отмени или измени и необжалваните части, а също и по отношение на лицата, неподали жалба, когато има основния за това. Проверката най- вероятно е констатирала правилност на останалите шест определения, постановени на същото процесуално основание / това по чл. 306 ал. 1 т-.. 4 от НПК/ , тъй като е отменено само въпросното № 401/18 06 2025.

Признавам, че „дървения камък“, каквото въззивното определение представлява, ми пречи не само да разбера смисъла му, но и да изпълня дадените с него указания.

1

Ако производство е било по чл.345 ал.1 във вр. с чл. 323 ал. 2 от НПК, за каквото всъщност е администрирано, то след отмяна на разпореждането за връщане на жалбата първоинстанционния съд би имал право на преценка / по чл. 344 от НПК / дали сам да отмени обжалваното определение или да го изпрати за ревизиране от въззивната инстанция. Това е едно особено правило в производство по гл. 22 от НПК. Чл. 345 ал.2 от с.к. съдържа още едно особено правило, според което при отмяна на определението, отменителя решава въпросите по частната жалба, а не ги връща за пререшаване на същия съдебен състав.

Процесуално основание, на което едновременно са отменени и двата първоинстанционни акта, не е посочено, но ако по реда на чл. 22 от НПК са приложени правилата на въззивното производство, „в противоречие с нормата на чл.330 от НПК“, то тогава новото разглеждане не може да се осъществи от същия състав на първоинстанционния съд. / аргумент чл.29 ал.1 т. 1а от НПК.

Освен това основание , съществува и второ, задължаващо ме да се отведе от разглеждането на това дело.

Приетото за незаконно произнасяне във връзка с ВД по делото, по съществото си представлява решение за отнемането на парични средства в полза на държавата.

Това веднъж изразено становище автоматично и естествено ме прави заинтересован от изхода на делото.

Поради изложеното и на основание чл. 31 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 т.1 б „а“ и ал. 2 от НПК,

РАЗПОРЕДИ:

САМООТВЕЖДАМ СЕ от разглеждането на делото, което да се докладва на председателя на отделението, за определяне на нов докладчик.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2