Решение № 6576 от 31.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6576 гр. София, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100107438 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Й. Й. И., с която са предявени искове срещу Д. Д.

Ш. и В. Д. Г. за осъждането на ответниците при условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата от 80 000 евро – представляваща изпълнение на отчетна сделка, която сума не била предадена на упълномощителя Й. Й. И., а била присвоена от упълномощеното лице /оставена за съхранение в негов банков сейф/ – Д.К. Г. /наследодател им на Д. Д. Ш. и В. Д.

Г./, който бил управомощен от Й. Й. И. да изтегля парични суми и вещи от наетия от нея сейф по договор за наем на сейф № 600 от 06.06.2019 г. в УниКредит Булбанк АД, а при условията на евентуалност се иска осъждането на всеки един от ответниците да заплати на ищеца по 40 000 евро – съобразно наследствени квоти от наследството на Д.К. Г..

Претендира се законна лихва от дата на подаване на исковата молба – 28.06.2023 г. до окончателното изплащане и разноски. Посочена е банкова сметка IBAN ******** Ищецът твърди, че с наследодателя на ответниците Д.К. Г., техен баща, са били в съпружеско съжителство и са работили заедно в продължение на 30 години, като развИ.ли свой собствен бизнес чрез търговско дружество „Клер Д“ ЕООД. От бизнеса двамата генерирали доходи всеки за себе си /лична печалба/, част от които държали в брой. Ищецът държал средствата си в банкова сметка на свое име в „Уникредит Булбанк“ АД и в брой в сейф, нает от него в трезора на същата банка. На 20.11.2020 г. по поръчка на ищеца, наследодателят на ответниците посетил банковия му сейф в „Уникредит Булбанк“ АД /касета № 600/ и взел от там пари в брой – 80 000 евро и ги преместил в банков сейф, предоставен в същата банка на негово име /сейф № 497/. Тези действия Д.К. Г. извършил по възлагане на ищеца – да бъдат оставени на съхранение в неговия сейф. Причината, поради която ищецът помолил Д. Г. да съхранява негови парични средства била влошеното здравословно състояние и в следствие на тормоз. Между страните не бил уговарян срок или 1 условие за съхранение на парите. На 27.05.2021 г. Д.К. Г. внезапно починал, а наследниците му по закон – ответниците – отказвали да предадат доброволно на ищеца собствените му парични средства, съхранявани по негово възлагане от наследодателя им в описания по-горе сейф. Претендира да получи сумата солидарно от ответниците, а ако не е налице солидарност – разделно и поравно от двамата. Моли за уважаване на претенцията.

Ответницата Д. Д. Ш. оспорва иска. Оспорва допустимостта и основателността на иска. Липсвали основания за солидарна отговорност. Оспорва Д. Г. да е взимал пари от сейф на ищеца. Не се доказвало по делото по банкова касета № 600 към 20.11.2020 г. ищецът да е разполагал с процесната парична сума. Оспорва се наличието на поръчка – в представеното пълномощно не се сочил номер на сейф, договор или банка. Не се установявало по делото посещение на сейф 600 от Д. Г., нито че евентуално посещение е извършено с цел вземане на парична средства, както и, че след осъществен достъп до сейфа на ищеца Д. Г. е осъществил достъп и до своя сейф. Оттук и се оспорва, че по поръчка на ищеца Д. Г. е посетил сейфа на ищеца, взел всички негови пари и ги преместил в своя сейф. Твърди, че ищецът е разбрал, че в сейфа на Д. Г. се съхранява голяма сума в евро едва след смъртта на Д.К. Г.. Оспорва да е отправяна покана до нея за доброволно изплащане на сумата. Моли за отхвърляне на иска.

Ответникът В. Д. Г. подава отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Намира иска за допустим и основателен.

Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно правната квалификация:

За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти.

Твърденията на ищеца в исковата молба и в уточнителни молби след това са следните: 1./ Д.К. Г. имал надлежно учредени права да извършва от името и за сметка на ищеца правни и фактически действия, като изтегля парични суми и вещи от наетия сейф от Й. И. в УниКредит Булбанк АД; 2./ във връзка с тези правомощия Д.К. Г. взел от сейфа на ищеца сумата от 80 000 евро, която била оставена за съхранение в негов банков сейф.

С оглед посочените по-горе твърдения в исковата молба и уточнителните молби към нея, съдът е определил правната квалификация на претенцията по реда на чл. 284, ал. 2 ЗЗД.

Упълномощаването е едностранна сделка, която поражда материалното субективно право на представителя да ангажира със своето поведение чужда правна сфера и правното задължение на представлявания да търпи в патримониума си правните последици от 2 извършените действия. Когато упълномощаването е за извършване на действия, свързани с открИ.не, закрИ.не, внасяне и теглене на суми, извършване на разплащания, заплащане на банкови такси и други, отнасящи се, както до лични влогове и банкови сметки, така и на търговски дружества, ангажиментът на представителя приключва с осъществяването на действието. Упълномощаването, само по себе си, не е предложение за сключване на договор за мандат, а правна сделка със собствени последици. Възможно е при упълномощаването, с конклудентни действия да се счете, че е налице приемане на предложение за сключване на договор за мандат. Така, когато упълномощения се е възползва от правата по пълномощното и е извършил действията, за които е упълномощен, за него възникват задължения, а именно да даде отчет на упълномощителя. Тези правоотношения лежат в договорното поле между страните, между тях е налице сделка, която с извършването на правата по нея е преминала характера си единствено на едностранна такава и е придобила характер на неформален договор за поръчка. Там, където има пълномощно и има изпълнение на права по него от упълномощения, място за прилагане на извъндоговорен източник няма. ТакИ. са и твърдения на ищеца по производството, че в рамките на надлежно учредената представителна власт наследодателят на ответниците е извършил правното действие, за което е упълномощен, но е присвоил сумата изтеглена от банковия сейф, а не я отчел /предал/ на ищцата.

Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка. Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие, за което е упълномощен, доколкото не се установява друго за вътрешните отношения между страните, може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея – решение № 355 от 23.06.2025 г. по гр. д. № 393/2024 г. на III г. о. на ВКС, решение № 50083 от 06.07.2023 г. по гр. д. № 2828/2022 г. на III г. о. на ВКС, решение №136 от 03.08.2017 г., по т. д. №901/2016 г. на I т. о. на ВКС, решение № 11 от 03.02.2015 г. по гр. д. № 3889/2014 г. на IV г. о. на ВКС и др.

Относно редовността и допустимостта на исковата претенция:

Ако ищецът поддържа искането си за солидарно осъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с което, като установи същността на спорното правоотношение, отхвърля претенцията за солидарно получаване /плащане/ на исковата сума и съответно се произнася с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени претенции. Ищцата до приключването на съдебното дирене поддържа, че ответниците отговарят солидарно /евентуално разделно/, изложила е твърдения от къде счита, че произтича солидарността в т. 3 от молба-уточнение с вх. № от 23.11.2023 г. Обстоятелството дали тези твърдения са верни или не касае съществото на претенцията, а не редовността на исковата молба. Дали всички ответници са материалноотговорни или не по предявените искове, дали между тях е налице солидарност, е въпрос на основателност, не и на допустимост на исковия процес – определение № 381 от 11.06.2019 г. по ч. т. д. № 1161/2019 г. на II т. о. на ВКС, решение № 445/11.05.2016 г. по гр.

3 д. № 2535/2015 г. на IV г. о. на ВКС.

Липсва обективен идентитет с гр. д. № 1669/2023 г. на СГС, предмет на което е предаване на движими вещи - златно кюлче № А03515 - 250 гр., Gold 995.0 на Nadir metal rafineri и златно кюлче № A05740 - 500 гр., Gold 995.0 на Nadir metal rafineri.

Оттук, претенцията е редовна и допустима.

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства /удостоверение за наследници /л. 28/, решение по чл. 61 ЗН /л. 73-76/, че Д.К. Г. е починал на 27.05.2021 г., негови наследници по закон са ответниците Д. Д. Ш. и В. Д. Г..

Писмените доказателства установяват, че в периода 2017 г. – 2019 г. ищцата е изтеглила от банковата си сметка суми в брой – веднъж 60 000 лв. /на 01.06.2017 г./ и три пъти по 80 000 лв. /на 27.02.2019 г., 21.04.2017 г. и 06.10.2017 г./. Трудовото възнаграждение, което е получавала ищцата като служител на „КЛЕР Д“ ЕООД, считано от 04.01.2016 г. е 10 000 лв. /л. 13/, увеличено до 22 000 лв. и впоследствие изменено до 19 800 лв. през 2019 г. /л.

12/. Представена е и осигурителна книжка за получавания доход в периода 1994 г. – 1998 г.

/л. 19-22/.

Установява се от пълномощно с нотариално удостоверени подписи от 20.07.2018 г. /л.

27/, че ищцата е упълномощила Д.К. Г. с правото “да влага и да изтегля вещи от наетият сейф в Банката”.

С договор за наем на банков сейф № 600 от 06.06.2019 г., сключен между Й. Й. И. и “Уникредит Булбанк” АД, банката е отдала под наем банков сейф № 600 за периода 05.06.2019 - 05.06.2020 г. Вложеното имущество в сейфа е с необявено пред банката съдържание. Договорът е бил продължен съгласно общите условия на банката – видно от банково удостоверение от 30.01.2023 г. /л. 23/ ищцата има сключен договор за наем за банков трезор/касета № 600, като към 30.01.2023 г. статуса на договора е „действащ“. В удостоверението е отразено, че в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2021 г. трезорът с номер на касета 600 е бил посетен само веднъж на 20.11.2020 г. от Д.К. Г. /пълномощник/. От удостоверение на л. 168 се установява, че и към 27.06.2025 г. наетия банков трезор/касета е със статус „активен/действащ“.

Установява се от Договор за наем на сейф № 497 от 18.11.2020 г., сключен между Д.К.

Г. и „Уникредит Булбанк” АД, че банката е отдала под наем банков сейф № 497 за периода 15.09.2020 г. – 15.09.2021 г., като договорът се продължава за нов срок съгласно Общите условия на банката. Вложеното в сейфа имущество е с необявено съдържание. Представен е по делото констативен протокол акт № 32, том II, рег. № 6433/02.11.2021 г., с който е отворен сейф № 497, като е установено съдържанието му /л. 83/. Намерените в сейфа парични средства не са преброени и описани в констативния протокол.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на договорно отношение по договор за поръчка с Д.К. Г., който имал надлежно учредени права да извършва от името и за сметка на ищеца правни и фактически действия, като изтегля парични суми и вещи от наетия сейф от Й. И. в УниКредит Булбанк АД, приемането 4 на исковата сума пари в брой от Д.К. Г. в изпълнение на договора от името и за сметка на ищцата със задължението да ги съхранява в свой банков сейф, обстоятелството, че Д.К. Г. е починал и, че негови наследници по закон са ответниците.

С определението от 14.08.2024 г. е указано на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че Д. Г. е посетил сейфа на ищеца и е взел негови парични средства на стойност 80 000 евро.