Решение № 7883 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7883 гр. С., 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. М.А при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. М.А Гражданско дело № 20241110156882 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422 ГПК от „Ю. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, срещу ответника М. И. М., с ЕГН: **********, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1437,50 лева, представляваща изискуема главница по Договор за кредит № *******/**.**.**** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК /20.02.2024 г./ до окончателното плащане; сумата от 58,52 лева, представляваща мораторна лихва по договор за кредит № *******/**.**.**** г. за периода от 29.05.2024 г. до 24.09.2024 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.04.2024 г. по ч. гр. д. № *****/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

Твърди се в исковата молба, че на 04.07.2023 г. между „Ю. Б.“ ЕООД и М. И. М. бил сключен договор за кредит № ******* съгласно който „Ю. Б.“ ЕООД отпуснало кредит на клиента в размер на 1500 лева, с краен срок на договора 28.06.2025 г., падежна дата 28 - то число и период на кредита 24 вноски. Договорът за кредит бил подписан електронно чрез мобилното приложение М.. След подписване на Договора за кредит, кредитополучателят усвоил кредита на 04.07.2023 г. Договорът бил сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен бил със средства за комуникация от разстояние, по електронен път, във връзка с чл. 8 ЗЗД и чл. 9 ЗЗД. Общият размер на главницата бил 1500 лв., от нея заплатени били 62,50 лв. и оставало да бъдат заплатени претендираните1437,50 лв. С подаденото от дружеството заявление било претендирало обезщетение за забава в общ размер на 337,74 лв. Тъй като същото било частично отхвърлено с разпореждане № 47692 от 29.03.2024 г., 1 като била присъдена мораторна лихва в размер на 58,52 лв., а отхвърлена била сумата в размер на 239,62 лв., относно последната дружеството предявявало осъдителен иск. Въпреки неколкократните напомняния, клиентът да извърши плащане на дължимите от него месечни погасителни вноски с падежни дати 28.07.2023 г. до 28.06.2025 г., клиентът изпаднал в забава и не погасявал погасителните си вноски в срок. Съгласно гореописания договор за потребителски кредит, кредитополучателят допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на някое или всички месечни погасителни вноски с повече от 50 /петдесет/ дни, с което не изпълнил негово основно задължение по договора за потребителски кредит. Закъснението било противоправно и за него длъжникът отговарял. Ищецът твърди да е обявил цялото непогасено задължение по договора за кредит за предсрочно и незабавно изискуемо, с писмо изпратено до кредитополучателя, считано от 16.09.2023 г. В условията на евентуалност, ищецът упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем с исковата молба. Ищецът моли за уважаване на исковете и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото.

С влязло в сила определение № 25960/14.06.2025 г. е прекратено производството по делото на основание чл. 232 ГПК по предявения осъдителен иск с правно основание по 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 239,62 лева, представляваща - административна такса за уведомления за просрочени задължения по договор за кредит № *******/**.**.**** г.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на заявление с вх. № *****/20.02.2024 г., подадено от „Ю.

Б.“ ЕООД е образувано ч. гр. д. № *****/2024 г. по описа на СРС, 178 състав.

С разпореждане № 47692/29.03.2024 г. е отхвърлено на основание чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № *****/20.02.2024 г., в частта, с която се иска длъжникът да плати сумата от 239,62 лв. – административна такса за уведомления за просрочени задължения, сумата от 39,60 лв. – такса на основание чл. 8.6 от рамково споразумение.

В полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № *****/**.**.**** г. срещу М. И. М. сумата 1 437,50 лева (хиляда четиристотин тридесет и седем лева и 50 стотинки), представляваща главница по договор за кредит № ******* от 04.07.2023 г. и рамково споразумение на „Ю. Б.“ ЕООД към него, ведно със законна лихва за периода от 20.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 58,52 лева (петдесет и осем лева и 52 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 28.08.2023 г. до 14.02.2024 г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

2

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането по заповедта по исков ред.

Предвид изложеното в предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По така предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието валидно облигационно отношение с ответника по договор за кредит № *******, с посоченото в исковата молба съдържание, отговарящ на изискванията на ЗПК, по което кредитодателят е предоставил на ответника паричен кредит в посочения размер, а последният се е задължила да го върне в уговорения срок.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на процесните задължения.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ******, сключен на 03.07.2023 г. между „Ю. Б.“ ЕООД в качеството на кредитор и ответника, като клиент, с който уговорили предоставянето на кредит в размер на 1500 лв., за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 0,00% и ГПР от 24,15%, с месечно договорно възнаграждение от 360 лв. и общ размер на всички плащания от 1860 лв. В основни условия на договора е посочена такса за разглеждане на кредита в размер 0,00 лв. Постигнато между страните съгласие за начисляване на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. В договора е отбелязано, че е подписан на 03.07.2023 в 10:02:10, с 0680, въведен от номер +************.

По делото е представена погасителен план към договора за потребителски кредит и стандартен европейски формуляр. В погасителния план е вписано, че общо дължимата сума по кредита е в размер на 1860 лв. и включва главница от 1500 лв. и възнаграждение по договора – 360 лв., който кредит е погасим на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 77,50 лв.

Видно от погасителния план падежът на първата вноска е 28.07.2023 г., а на последната вноска – 28.06.2025 г. В СЕФ е посочено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от забава в плащанията.

Представено е рамково споразумение от 28.06.2023 г., съгласно което вместо дължимите лихва и такса за разглеждане, страните могат да договорят клиентът да заплати договорно възнаграждение на кредитора за предоставения кредит. Договорно възнаграждение представлява фиксирана 3 сума, изчислена на базата на главницата по кредита, която се начислява ежемесечно, считано от датата на предоставяне на кредитора от кредита /т.8.6/. Предвидено е, че размерът на договорното възнаграждение се уговаря в договора за кредит, като клиентът заплаща същото доброволно под формата на месечни вноски, в съответствие с погасителния план /т.8.7/. Посочено е, че в случай, че Клиентът е просрочил плащането на някое от задълженията си по договора за кредит или е предоставил невярна информация на кредитора във вр. с искането за кредит или не е изпълнил друго задължение по договора за кредит и рамковото споразумение, кредиторът има право да обяви всички вземания по договора за предсрочно изискуеми с едностранно изявление, изпратено до Клиента. При настъпване на предсрочната изискуемост с изявление на Кредитора по този член, последиците за клиента, предвидени по чл.15. т.3 от същото рамково споразумение /предвиждащи в случай че клиентът има просрочие при плащането на някое от задълженията си по договора за кредит за повече от 50 дни, кредиторът има право да обяви цялото неизплатено задължение по погасителния план към договора за кредит, за предсрочно изискуемо вкл. пълния размер на неизплатената главница дължима до края на срока на договора, считано от датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/ възникват като допълнение и към цялата непогасена главница от клиента, се начислява и обезщетение за забава, в размер на законната лихва до окончателното погасяване на дълга. В чл. 14.3 страните уговорили, че уведомлението по чл. 15.3 се изпраща по един от следните начини: чрез писмо по пощата/куриер на посочения от клиента адрес с обратна разписка или чрез изпращане на електронно съобщение на посочен от клиента електронен адрес.

По делото няма доказателства кредиторът да е уведомил ответника, че счита цялото вземане по договора за кредит за изцяло предсрочно изискуемо.

Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, респ. датата на подаване на исковата молба за установяване съществуването на вземанията на кредитора, все още не е настъпил крайния падеж по договора за кредит – 28.06.2025 г., при която установеност се налага извод, че ищеца не установява в производството настъпила изискуемост на претендираните от него вземания.

В тази връзка следва да се посочи, че в Тълкувателно решение № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК е прието за допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. В мотивите се приема, че съгласно задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК 4 намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. След като се приема, че съществуването на вземането се установява към момента, в който се формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на пресъдено нещо. Уредбата на заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска по реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването на вземането към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на заявлението. В производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът е обвързан от посочения в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно обезщетение. Поради това, присъждайки вноските с настъпил падеж в хода на производството, съдът следва да съобразява дали възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и период на исковите претенции. В случая кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава и възнаградителната лихва до твърдяното настъпване на изискуемостта на кредита в хода на производството по иска по реда на чл.