Решение № 315 от 05.03.2020, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № 315 гр.

Пловдив, 05.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII граждански състав, в публично заседание на 05.02.2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1378 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №

2145 от 29.06.2017г., постановено по гр. д. № 964/2017г. по описа за 2017г. на Пловдивски районен съд, XII-ти гр. с., се разваля на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по иска на В.К.М., ЕГН ********** и Т.К.Я., ЕГН ********** против А.Т.П. – Т., ЕГН ********** и К.

И.Т., ЕГН **********, договора за прехвърляне на право на собственост върху имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, обективиран в нотариален акт № 196, т. 64, нот. дело № 16991/1993г. на пловдивския нотариат, срещу задължение за предоставяне на издръжка и гледане, до размер от ¼ ид. част от имота за всеки от ищците, поради неизпълнение.С решението се осъждат А.Т.П. – Т., ЕГН ********** и К. И.Т., ЕГН ********** да заплатят на В.К.М., ЕГН ********** и Т.К.Я., ЕГН ********** сумата от 1881, 32 лева разноски по делото.

Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от А.Т.П., с която изразява становище, че същото е неправилно, постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необосновано.Прави оплакване също, че решението е недопустимо в частта, с която е уважен иска за неизпълнение на алеаторния договор по отношение на Т. П., тъй като същият бил трето ползващо се лице, което нямало право да иска разваляне на договора, респ. наследниците му също нямали това право.Преживялата съпруга и кредитор В. П. не можела да иска разваляне на целия договор, както би било приживе на Т. П., тъй като със смъртта му настъпило прекратителното действие на договора по отношение на него.С оглед на това се иска решението в тази част да бъде обезсилено като недопустимо.Освен това не било налице произнасяне и по направеното възражение за погасяване по давност на правото на иск по отношение на Т. П..По същество се оспорва извода на съда за неизпълнение на алеаторния договор в пълен обем, който неправилен извод бил резултат от изцяло погрешно интерпретиране и окачествяване на свидетелските показания.Моли решението да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което иска да бъде отхвърлен.Претендира направените разноски за двете инстанции.

С писмения отговор по реда на чл. 263 от ГПК се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и се моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

С решение №

1617 от 15.12.2017г., постановено по в. гр. д. № 2171 по описа за 2017г. при предходно разглеждане на делото от Пловдивски окръжен съд, е потвърдено решение № 2145 от 29.06.2017г., постановено по гр. д. № 764/2017г. по описа на Районен съд Пловдив, XII гр. с.

С решение №

106 от 19.06.2018г., постановено по в. гр. д. №

№ 1463 по описа за 2018г. на ВКС е отменено решение № 1617 от 15.12.2017г., постановено по в. гр. д. № 2171/2017г. по описа на Окръжен съд Пловдив и е върнато делото на въззивния съд за ново разглеждане със задължителни указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия, вкл. преценка на исканията на страните за приемане на нови доказателства, както и да извършване на съвкупна преценка на всички доводи на страните и доказателства по делото.

При новото разглеждане на делото Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред първоинстанционния съд е бил предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключения с нотариален акт № 196, т. 64, дело № 16991/1993г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, до размера от общо 12/24 ид. части /1/2 ид. ч./ от предмета на договора.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че със сключения алеаторен договор наследодателите на ищците – В. П. и съпругът й Т. П., са прехвърлили на ответницата А.П., тяхна дъщеря, следния свой недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, Община Пловдив, Област Пловдив, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Пловдив, п. к. 4000, ул. „***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 46 кв. м., ведно с 5, 62 % ид. части от общите части на сградата, при съседи на обекта на същия етаж:

***, под обекта: няма, над обекта: ***, срещу което ответницата поела задължение за гледане и издръжка на родителите си В. и Т. П. до края на живота им.Твърди се, че задължението не е било изпълнено според договореното.Прехвърлителят Т. П. починал на 26.10.2002г., като същият страдал от тежко заболяване – рак на белите дробове и имал ежедневно нужда от чужда помощ.Бил на легло, имал нужда от медицинско обслужване, хигиена и грижи при лечението му в болнично заведение, свързано с носенето на храна, лекарства и др.Твърди се, че ответницата не е полагала никакви грижи за болния си баща, а тези грижи са осъществявани от съпругата В. П., доколкото здравословното й състояние позволявало.Последната от своя страна страдала от множество хронични болести, а именно: хронична исхемична болест на сърцето, кардиомиопария исхемика дилататива, хипертония артериалис и др., като била с 92% намалена работоспособност.След смъртта на съпруга си тя била в тежко емоционално и здравословно състояние.Живяла сама и не получавала необходимите грижи от дъщеря си А.П..Последната никога не била живяла при нея, не полагала грижи, не й давала издръжка.При редките си посещения упражнявала непрестанен психически натиск над майка си с цел да й прехвърли наследствени гори, находящи се в землището на с. Д. и с. С..Прехвърлителката обаче направила саморъчно завещание от 02.06.2010г., с което завещала тези гори на внуците си В.М., Т.Я. и И. Т..При всеки телефонен разговор или посещение на ответницата тя отправяла към майка си груби обиди и вдигала скандали, защото отказала да й прехвърли собствеността върху имотите.След всеки скандал прехвърлителката била силно разстроена и подложена на висок риск предвид здравословното й състояние.Многократно звъняла на внучката си В.М. разстроена, за да се оплаче от тормоза, на който била подложена от собствената си дъщеря.След един такъв разговор ищцата притеснена веднага посетила баба си в жилището й, където я открила силно разстроена и със синина на дясната ръка, под рамото, за които й споделила, че е вследствие на нанесен удар от ответницата.Наред с това последната системно искала от майка си парични суми за удовлетворяване на свои лични нужди, а никога от своя страна не й давала финансова издръжка.Поради напредналата си възраст и множеството тежки хронични заболявания прехвърлителката В. П. имала нужда и от ежедневни грижи при обслужването й и за пазаруване на стоки от първа необходимост – храна, стоки и консумативи за бита, посещаване на лекар, поради факта, че същата била трудноподвижна.Също имала нужда от помощ за почистване, хигиенизиране на дома, вкл. за приготвяне на прясна храна.Молела свои съседки да й закупуват хранителни продукти от първа необходимост, както и внучка си – ищцата В.М..Ответницата живеела в кв. „Смирненски“ и не притежавала моторно превозно средство, а майка й живеела в кв. „Кичук париж“.Поради този факт и предвид влошените отношения помежду им, ответницата рядко посещавала дома на майка си.Всички грижи за нея били полагани от внучка й В.М., която имала много близки и топли отношения с баба си и винаги се отзовавала, когато тя се нуждаела от помощ и грижи – пазарувала й хранителни стоки, а след влошаване на здравословното й състояние и поради невъзможността й да се придвижва, заплащала всички нейни битови сметки и консумативи.Твърди се пълно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата през периода на действие на алеаторния договор.Към датата на сключването му тя имала сключен граждански брак с другия ответник К.И.Т., поради което имотът бил придобит в режим на СИО.С влязло в сила решение по гр. д. № 681/2004г. на Пловдивски районен съд бракът им бил прекратен и СИО се трансформирала в обикновена дялова съсобственост, като и двамата ответници притежавали по 1/2 ид. ч. от процесния имот.

С писмения отговор на ответницата по чл. 131 от ГПК е оспорен иска, както и изложените в исковата молба обстоятелства относно изпълнението на задълженията по договора.Същата твърди, че е полагала грижи за родителите си в пълен обем, вкл. за издръжката им, за прехрана и лечение.Твърди, че след смъртта на сестра й Д. Т. Я. на 25.07.2001г., двете й деца /ищци по делото, на 13г. В. и на 8г. Т. към онзи момент/, са били отведени от баща им в гр. С. и от тогава са имали редки контакти с тях по празнични поводи.В. идвала рядко и отсядала в апартамента на родителите си в кв. Кючук париж и при тези посещения идвала на гости и у баба си, където се виждали.Ответницата твърди, че майка й никога не е искала да живее в общо домакинство с тях, като правото на ползване било запазено от родителите й, заедно и поотделно.До смъртта на баща й през 2002г. се грижела за двамата, винаги били задно с нейното семейство, а със сина й И. имали силна връзка и той я подпомагал в грижите, особено след онкологичното заболяване на баща й.Тя излизала в отпуск, за да се грижи за него и в жилището им, и в болницата, като майка й никога не била оставяна без подкрепа.Полагала грижи освен за дома им и за тях самите в битовото им ежедневие за почистване, храна, покупки, лекарства и ангажиране на лекарски прегледи и в тези грижи била подпомагана от цялото й семейство, вкл. от ответника Кр. Т. до 2004г., когато бил прекратен брака им.Винаги когато родителите й искали, с автомобила му посещавали с. П., където ответниците имали недовършена къща и с. С., където била вилата на родителите й.С втория ответник многократно ходили до апартамента на родителите й, той самият бил в отлични отношения с тях и особено с майка й, която го одобрявала като техен зет.След развода със съпруга й, синът й активно я подпомагал в грижите за родителите й, като те никога не са изразявали несъгласие или неприемане на негови действия вместо нея, като покупки и носене на продукти, лекарства, водене до медицинско заведение.Ответницата ходила редовно при майка си, най-малко по два-три пъти през седмицата и през почивните дни, като оставала с преспиване в жилището й до неделя с оглед хигиенизиране, подготвяне на храна и всички необходими дейности по битовото й обслужване.Твърди, че майка й не е изпитвала затруднения с придвижване или да е имала нужда да бъде обслужвана физически от придружител.Самата тя никога не била изразявала недоволство от грижите й или да я упреква в неизпълнение на договора, а в писмо до трето лице изразявала благодарност за грижите й.Не отрича, че са имали противоречия по различни въпроси и спорове на по-висок тон, но взаимоотношенията с майка й винаги са били такива още от детската й възраст и се дължали на характерови особености на двете, но не били проблем за майка й да сключи алеаторния договор.След м. октомври 2012г. тя започнала да проявява признаци на влошено здраве като хемодинамични смущения, а на 20.12.2013г. била в прединсултно състояние /лицево изкривяване/, което отшумяло.В този период тя била почти ежедневно с нея и поддържала връзка с личния й лекар д-р Ф. и изпълнявала нейните рецепти за необходимите медикаменти.На 12.04.2014г. внучката В. отишла и видяла баба си припаднала, като след обаждането й ответницата веднага отишла и поела грижите за майка си.Въпреки назначеното лечение на 16.04.2014г. по съвет на д-р Ф. извикала Бърза помощ и я откарали във Втора градска болница, където се разбрало, че инсултът й е тежък, в резултат на което на 26.04.2014г. починала.През цялото време до този момент ответницата се грижила за майка си и дома й – чистене, миене, пране, готвене, къпане, водене на жена за подстригването й, плащане на сметки, като имало случаи, когато тя настоявала да плащат някои от тях с парите й от пенсията, която била 500 лева, с тази от баща й.В.М. до 2008-09г. живяла в гр. Созопол и в гр. Бургас, където започнала следването си, след което се прехвърлила в ПУ „Паисий Хилендарски“ и идвала да вижда баба си за по 5-10 мин.Твърди, че В. намирала начин да настройва и внушава на баба си негативно отношение към нея.За саморъчното завещание на майка й разбрала от исковата молба и за това, че В. е имала пълномощно от майка й от 25.11.2011г. да я представлява пред всички държавни органи на местната администрация, банкови институции и др., да се разпорежда с банковата й сметка, като теглила суми, вкл. и ден след смъртта на баба си.С парите от тази сметка било платено погребението й, а ответницата знаела от майка си, че има в сметка пари за погребение, но не знаела колко са.Ответницата счита, че по отношение на баща й не е налице сливане на качествата бенефициер и кредитор, тъй като имотът не е бил СИО, а наследствен на майка й, а той е починал преди нея.Като трето лице по договора той е можел да иска само изпълнение на поетото задължение или обезщетение за неизпълнение.След смъртта му ищците като наследници по право на заместване наследили правото на иск за разваляне само относно ½ ид. ч. в полза на прехвърлителката, респ. съобразно наследствените си права можели да искат разваляне общо до размера от 2/8 ид. ч. или по 1/8 ид. ч. за всеки от тях.Ответницата прави и възражение за изтекла погасителна давност на правото на иск относно частта на баща й.