Определение № 5514 от 08.12.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5514 гр. Варна, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502409 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 90662/28.10.2025г. по описа на ВОС от Г. П. Т. , ЕГН ********** срещу Определение № 13698/08.10.2025г. по гр.д. № 11112/2025г. на Районен съд Варна, в частта, с която е прекратено производството по предявения от Г. П. Т. срещу С. Г. П. иск за заплащане на сумата в размер на 300 (триста) евро, с левова равностойност 586.75 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за всеки месец, считано от 01.10.2025 г. до датата на окончателното изпълнение на задълженията, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от датата на падежа 5-то число на текущия месец, до окончателното плащане, като недопустим.

Жалбоподателят твърди, че с обжалваното определение неправилно съдът е приел, че предявеният иск за обезщетяване на бъдещи вреди е недопустим. Позовава се на практика, според която при повтарящи се задължения, изискуеми след постановяване на решението, подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Искането е за отмяна на определението в обжалваната му част.

Варненският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално 1 допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от 06.10.2025г. от Г. П. Т. срещу С. Г. П., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.109 ЗС и чл. 45 ЗЗД, в условия на евентуалност иск по чл. 50 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на апартамент на таванския етаж от сграда, разположен непосредствено над апартамента на ищеца. Поддържа се, че без съответните разрешения за строеж и в нарушение на строителните правила и норми в жилището си ответникът е изградил баня. В кухнята му е поставена мивка, водата от която се оттича навън към фасадата на сградата, вследствие на което по нея са се появили течове, както и са прогнили гредите на кара-тавана над тоалетната и коридора на долния етаж, собственост на ищеца. Изложени са съображения, че ищецът е отдавал под наем увредения си имот по силата на Договор за наем от 01.03.2020 г., продължен с Анекси от 2021г.;2022г., 2023г., 2024г. и от 30.06.2025г., срещу месечна наемна цена в размер на 300 (триста) евро. Поради влошаващото се състояние на имота, същият е станал частично негоден за нормална и здравословна експлоатация, което е наложило сключването на споразумение с наемателите, по силата на което те са освободени от задължението да заплащат договорения месечен наем, считано о т 01.05.2024 г. до отстраняване на повредите, за да не бъде прекратен договорът за наем окончателно. Част от претендираното обезщетение по чл.45 ЗЗД е за заплащане на сумата в размер на 300 (триста) евро, с левова равностойност 586.75 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи (наемна цена) за всеки месец, считано от 01.10.2025 г. до датата на окончателното изпълнение на задълженията, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от датата на падежа - 5-то число на текущия месец, до окончателното плащане.

С атакуваното определение районният съд е прекратил производството в тази част, като е счел същото за недопустимо, доколкото се претендира обезщетение за бъдещи пропуснати ползи.

Съдът намира, че подадената частна жалба е неоснователна по следните съображения:

Недопустимо е съдебно решение, което е постановено при липса на условия или наличие на пречки делото да бъде решено по същество. При такова решение се нарушават процесуални норми, които обуславят допустимостта на процеса. Такъв порок е сезиране на решаващия орган с недопустим иск – при липса или ненадлежно упражняване на правото на иск.

В случая такъв иск е бил предявен пред районния съд, поради което правилно с обжалваното определение същият е прекратил производството по него.

Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Репариране на бъдещи вреди, в това число и на 2 пропуснати ползи, е възможно, но само след като те настъпят /така и К., А.

"Облигационно право”, С., 2007 г. четвърто издание, стр. 401-402/. В случая претенцията в размер от 300 евро, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от получаване на наемна цена за всеки месец, считано от 01.10.2025 г. до датата на окончателното изпълнение от страна на ответника на задълженията по т.1 от исковата молба (да преустанови неправомерното отвеждане на отпадни води от кухненската мивка в имота му по фасадата на сградата; да възложи за своя сметка изработването и съгласуването по надлежния ред на одобрен инвестиционен проект за възстановяване на частта от покривната конструкция, разположена непосредствено над имотите на ищеца и ответника, предвиждащ възстановяване на премахнатите носещи елементи и подмяна на компрометираните греди, след което да извърши за своя сметка всички необходими строително-монтажни работи съгласно този проект) представлява вреда под формата на пропусната полза за бъдещ период, следващ датата на предявяване на исковата молба – 06.10.2025г.

Поради това и доколкото тези вреди все още не са настъпили, същите не биха могли да се претендират към настоящия момент. В полза на ищеца все още не е възникнало правото на иск за обезщетение на описаните пропуснати ползи, тъй като заявената за този период претенция е основана единствено на очаквания за тяхното настъпване. Целта на обезщетяването обаче е да се поправят вредите, а не да се обогати пострадалият.

С оглед гореизложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13698/08.10.2025г. по гр.д. № 11112/2025г. на Районен съд Варна, в частта, с която е прекратено производството по предявения от Г. П. Т. срещу С. Г. П. иск за заплащане на сумата в размер на 300 (триста) евро, с левова равностойност 586.75 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи за всеки месец, считано от 01.10.2025 г. до датата на окончателното изпълнение на задълженията, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, считано от датата на падежа 5-то число на текущия месец, до окончателното плащане, като недопустим.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията мл.с. Цвета Боянова Борисова Вярно е, че з а да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, предположението за причиняването й трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна връзка с увреждането, но само доколкото е сигурно, че такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят. Изискването настъпилите вреди (пропуснати ползи) да са пряка и непосредствена последица от вредоносното деяние обаче е въпрос по основателност на претенцията, а не по нейната допустимост /решение № 282 от 27.10.2015 г. по гр. д. № 1506/2015 г., г. к., іv г. о. на ВКС/. При все това, за уважаване на иск за обезщетение на бъдещи пропуснати ползи в конкретната хипотеза на непозволено увреждане в закона не е регламентирана предпоставка до момента на увреждането пропусната полза да е била реализирана. При деликтната вреда и конкретно при пропуснатите ползи няма законово изискване вредите да са предвидими, за разлика от договорната отговорност за пропуснати ползи - чл. 82 ЗЗД. При деликтната отговорност вредата не може да бъде предвидима, защото целта на деликтната защита е друга - обезщетение на всички вреди, отговарящи на посочената зависимост с увреждането на чл. 51, ал. 1 ЗЗД /Решение № 550 от 12.02.2010 г. по гр. д. № 3387/2008 г., г. к., іі г. о. на ВКС/. Ето защо считам, че предявеният иск от ищеца за обезщетяване на пропуснати ползи (наемна цена) за бъдещ период е допустим. Доколко същите са в причинна връзка с твърдяното противоправно поведение и дали е неизбежно тяхното настъпване са въпроси, подлежащи на доказване от увредения и засягат основателността на претенцията.

4

5