Решение № 5960 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5960 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100109342 по описа за 2021 година

Предмет на производството са предявени от „С.***“ ЕООД против Република България, представлявана от министъра на финансите, в условията на евентуалност против Народно събрание на Република България осъдителни искове по чл.2в, т.2 ЗОДОВ вр. §4, ал.3 ДЕС за сумата 691 057.04лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода м.08.2016г.м.06.2021г., и за сумата 140 902.33лв. по чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 21.07.2018г.-21.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.

Ищецът сочи, че е собственик на фотоволтаична електрическа централа Уши-3 в местността „Банкови ниви, в землището на с.Уши, общ.Трекляно, обл.Кюстендил и производител на електрическа енергия със сключен на 15.06.2012г. договор с „ЧЕЗ Електро България“ АД за изкупуване на произведената енергия при цена от 567.41лв./МВтч., определена с Решение на КЕВР № Ц-018/31.03.2010г., впоследствие изменена с ново решение на КЕВР от 01.07.2014г. на 106.14лв./МВтч. По време на действие на договора били въведени законови изменения с приемане от Народното събрание на §18 от ПЗР на ЗИДЗВЕИ, според които за енергията, произвеждана от енергийни обекти, изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане, се прилагат цените по чл.31, ал.8 ЗВЕИ определени от КЕВР към датата на влизане в сила на закона. Енергийният обект на ищеца е изграден частично с такива средства. Твърди, че посоченият §18 от ПЗР на ЗИДВЕИ е приет в противоречие с 1 основни принципи на правото на ЕС- принцип на правна сигурност, правни очаквания и поставяне в неравностойно положение спрямо други субекти, осъществяващи дейност в същата сфера, и в нарушение на чл.107-108 ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО, Директива 2009/72/ЕО и чл.17 ХОПЕС, като последица от което претърпял имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи да реализира сумата 689 149.09лв. за периода м.08.2016г.-м.06.2021г., представляваща разликата между първоначално уговорената с договора цена за изкупуване и по-ниската цена, на която реално е била изкупена.

Главният ответник навежда процесуална недопустимост на исковете спрямо него с доводи, че при твърдение вреди от законодателна дейност на Народното събрание, държавата чрез министъра на финансите не е пасивно легитимирана да отговаря по тях. Излага подробни съображения за неоснователност свеждащи се до липса на нарушение правото на ЕС, липса на настъпили за ищеца имуществени вреди и липса на причинно-следствена връзка.

Евентуалният ответник Народно събрание също счита, че не е пасивно легитимиран по исковете и излага доводи за неоснователност.

Представителят на Прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл.7 от КРБ предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица, която е деликтна и обективна, защото се поражда независимо от виновното поведение на съответния орган или длъжностно лице. Като държава-членка Република България е длъжна да спазва и прилага правото на Европейския съюз, неизпълнението или нарушението на което съобразно чл.4, §3 ДЕС също поражда отговорност за вреди.

Редът за реализирането й е по ЗОДОВ. Съгласно чл.2в ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат по реда на ГПК в случаите извън административна дейност по чл.1, ал.1.

Ищецът е насочил исковете си за обезвреда срещу държавата и в условията на евентуалност срещу Народното събрание.

Съгласно утвърдената съдебна практика държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент - органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите /чл. 7 ЗОДОВ/. Приема се, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански 2 спорове за обезщетение за вреди на общо основание /чл. 49 ЗЗД, който урежда найобщо отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа/. Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз.

Когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото /каквато е, когато законният й представител действа от нейно име/, но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна.

Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението /в случая държавата/ да вземе участие в процеса като главна страна и в това се изразява смисъла на процесуалната суброгация и разпростиране действието на съдебното решение /Решение № 71/06.04.2019г. по гр.д.№ 3804/2019г. на ВКС, IV г.о.;

Решение № 14/15.02.2021г. по гр.д.№ 5165/2016г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 72/21.04.2020г. по гр.д.№ 23877/2019г. на ВКС, IV г.о./. В посочените решения е обосновано становището, че Народното събрание е държавен орган, легитимиран да отговаря като процесуален субституент на държавата по искове за вреди от нарушаване правото на ЕС, произтичащи от приемането или поддържането на национален закон, за който се претендира да противоречи на правото на ЕС. В Решение № 72/2020г. на ВКС е посочено, че когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи, процесуални субституенти, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях, при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност на един и същи правен субект-държавата.

В сходна на настоящата хипотеза на претенция за вреди от нарушение правото на ЕС срещу държавата и Народното събрание в условията на евентуалност е постановено Определение № 50410/18.11.2022г. по ч.гр.д.№ 3500/2022г. на ВКС, III г.о., според което всеки от тях е надлежна страна, поради което възраженията за липса на пасивна процесуална легитимация е неоснователно.

Фактическият състав на отговорността на държавата по чл.2в ЗОДОВ вр. чл.4, §3 ДЕС обхваща нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди.

От фактическа страна по делото не е спорно, че ищецът е собственик на фотоволтаична електроцентрала Уши-3 в местността „Банкови ниви“ в землището на с.Уши, общ.Трекляно, обл.Кюстендил, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Електро България“ АД през 2010г. и въведена в експлоатация на 11.08.2012г.

3

На 15.06.2012г. сключил договор с „ЧЕЗ Електро България“ АД за изкупуване на произвежданата от електроцентралата електрическа енергия за срок до 11.06.2032г. по преференциална цена, определена от ДКЕВР, която към тази дата е била 567.41лв./МВтч. по Решение № Ц-018/31.03.2010г. Тази цена е била приложима до 24.07.2015г., като след това с Решение № Ц-14/01.07.2014г. на ДКЕВР променена на 106.14лв./МВтч.

Не е спорно и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът изградил фотоволтаичната централа със средства, от които 70 % получена безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2017г.2013г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

С ПЗР към ЗИД на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 56/2015г., в сила от 24.07.2015г./ е приет § 18, според който за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници са задължени в срок до 31.07.2015г. да приведат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал.1. След изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1, като ал.3 се прилага и в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2. За производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал.1 не се прилагат разпоредбите на чл.31, ал.4 и чл.32, ал.3 от Закона за енергията от възобновяеми източници. След изтичане на срока на договора за изкупуване по чл.31, ал.2 от Закона за енергията от възобновяеми източници преференциални цени не се предоставят.

От представените писмени доказателства и заключението на вещо лице по изслушана ССч.Е се установява, че за процесния период м.08.2016г.-м.06.2021г. произведеното от централата на ищеца количество енергия е изкупувано на цена от 106.14лв./МВтч. с получени общо 155 244.07лв., а в случай, че изкупуването е било при цена от 567.41лв. /МВтч. то би получил сумата от 850 302.01лв.

На твърденията на ищеца §18 от ПЗР на ЗЕДЗЕ да е приет в нарушение принципите на правната сигурност, оправдани правни очаквания и равно третиране, както и в нарушение на чл.107-108 ДФЕС, Директива 2009/28/ЕО, Директива 4

2009/72/ЕО и ХОПЕС е даден отговор в Решение № 5/11.05.2017г. по к.д.№ 12/2016г.

КРБ, с което е отхвърлено искането за установяване противоконституицонност и несъответствие с правото на Европейския съюз. Съгласно чл.149, ал.1, т.4 КРБ Конституционният съд се произнася за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията, за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна, което включва и съответствие на законите с правото на Европейския съюз, а на основание чл.14, ал.6 ЗКС неговите решения са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани.

Конституционният съд приел, че не е налице несъответствие на оспорената разпоредба с чл.63 ДФЕС при съобразяване, че целите на ЕС в сектор енергетика, така както са определени в чл. 194 (1), Дял IV /Свободно движение на хора, услуги и капитали/, глава "Енергетика", включват и гарантиране на функционирането на енергийния пазар, обезпечаването на енергийната сигурност, както и насърчаването разработването на възобновяеми източници. Преференциалните цени за енергия от възобновяеми източници са тип мярка за насърчаване производството на енергия от такива източници, за постигане на посочените цели, която в сравнение с други схеми за стимулиране, предвидени в Директива 2009/28, е непазарно ориентирана. Според практиката на ЕК и СЕС тя е държавна помощ и като всяка държавна помощ създава селективно икономическо предимство за нейните получатели и крие потенциална заплаха да наруши конкуренцията и да бъде несъвместима с общия пазар, освен ако не е предвидено друго в Договорите /чл. 107 (1) ДФЕС/. Принципът на правна сигурност не може да се приравни на абсолютно недопускане на промяна в действащата законодателна рамка на дадена сфера на обществени отношения. Всеки законодател разполага с определена дискреционна власт, включително и по отношение мерките за осъществяване на политиката в сектор енергия от възобновяеми източници. Оспорения §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ актуализира режима на компенсиране на производителите на енергия от ВИ и промените се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии. Законодателят може да прави промени в тази материя, за да приведе правната уредба в съответствие с променящите се икономически и социални условия в страната, включително и с цел стабилизиране на регулирания сектор, при условие че инсталациите за енергия от ВИ, предмет на специален режим, няма да бъдат възпрепятствани за възвръщане на техните инвестиции в рамките на дългосрочните договори. Правото на възвръщане на инвестициите не е право на определен непроменяем задължително висок размер на цените за изкупуване на енергията и респективно на постоянно висок приход от производство на енергия от ВИ. Цените за изкупуване на енергия от ВИ не са предмет на свободно договаряне, а се определят от формиран от държавата национален регулатор при условията и по ред, посочени в закон. Когато със законодателната промяна се преследва легитимна цел, за 5 постигането на която са предвидени разумно обосновани средства, преценката за правилността на такова решение е изцяло на законодателя. Прието е още, че определянето на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия от ВИ и невъзможността нейният размер да бъде коригиран по време на действие на дългосрочния договор предпоставят прекомерното инвестиране в този сектор, което деформира пазара. Очакванията на правните субекти да не се променя законодателството, не са конституционно защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни механизми при условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен пазар в ЕС. Според КС промените въведени с § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно високата финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия.