Решение № 536 от 14.11.2025, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 625/2025
- Вид
- Решение № 536
- Подписан
- 14.11.2025
- В сила
- 19.05.2026
- Състав
- НАТАЛИЯ СЕМОВА РАЙКОВА АТАНАСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.153 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Граждански процесуален кодекс
- чл.184, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13, ал.1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.2 · Закон за електронния документ и електронния подпис
- чл.3 · Закон за електронния документ и електронния подпис
- чл.100 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл.293 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 536 гр. Ловеч, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА при участието на секретаря ВАСИЛЕНА ИЛ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20254310100625 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК във връзка с чл.6 от ЗПФУР във връзка с чл.99, ал.1 във връзка с чл.79 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от Управителите ***, чрез пълномощника си юрисконсулт *** срещу И. М. И. от гр.Летница, Област-гр.Ловеч, в която изтъква, че във връзка с Разпореждане №870 от 27.03.2025 год. по Ч.гр.дело №255/2025 год. по описа на Р С-гр.Ловеч, Гражданско отделение, получено на 21.08.2023 год., с което с а уведомени, че длъжникът И. М. И., ЕГН-********** е депозирал възражение срещу издадената заповед, в законоустановения срок, „АПС Бета България"ЕООД, с ЕИК : *** упражнява законовото си право да предяви иск, с който да се признае за установено по отношение на ответника И. М. И., ЕГН-**********, че същият дължи на „АПС Бета България"ЕООД, с ЕИК : *** вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по Ч.гр.дело №255/2025 год. по описа на РС-гр.Ловеч и издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.
Моли съда да приеме о т фактическа страна, че на 11.02.2020 год. длъжникът И. М. И., ЕГН-********** е сключил Договор за потребителски кредит № 396819 със „Сити Кеш"ООД, по силата на който е получил сумата от 1 000 лева срещу което се е съгласил да върне 12 броя вноски , всяка от тях в размер 218 лева в срок до 11.02.2021 г од., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, представляващ неразделна част към Договора за потребителски кредит.
Твърди, че е у говорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.25 %.
Позовава се на чл.9 от ЗПК, съгласно който договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено 1 плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №396819 на 11.02.2020 год. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Цитира разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, която регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не помалък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Според него, изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК.
В чл.31, ал.3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните са се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
В чл.33, ал.2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит е уговорено „Сити Кеш"ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Заявява, че горепосочените договори са изготвени по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.
Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
Споменава, че ответникът И. М. И., ЕГН-********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 год. „Сити Кеш"ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания Договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, бул.“България"№81В, ап.3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение №1, от което прилага извадка.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, пояснява, че има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е 2 извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.
(Решение №123/24.06.2009 год. по т. дело №12/2009 год., II т.о., ВКС; Решение №3/16.04.2014 год. по т. дело №1711/2013 год., I т.о., ВКС; Решение №78/09.07.2014 год. по т. дело №2352/2013 год., II т.о. ВКС).
Ответникът И. М. И., ЕГН-********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящият момент задължението все още не е погасено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, счита, че следва съдът да приеме за установено, че ответникът И. М. И., ЕГН-********** дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРКИ"ЕООД, с ЕИК : *** парично вземане, конкретизирано в т.9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по образуваното Ч.гр.дело №255/2025 год., а именно сумата в общ размер от 1 000 лева, формирана както следва :
1/.главница в размер на 1 000 лв.;
2/.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Пояснява, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление №426 на МС от 18.12.2014 год. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл.2, Раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 год. до 13 юли 2020 год. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 год. и за преодоляване на последиците (загл. доп. – Д.В. бр.44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год.).
Предвид гореизложеното се обуславя правен интерес на „АПС Бета България" ЕООД да сезира съда с настоящия установителен иск за вземане в общ размер от 1 000 лева срещу ответника И. М. И., ЕГН-**********.
Моли съда, след като се запознае с доказателствата по делото и изложените аргументи, да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника И. М. И., ЕГН-**********, че същият дължи на „АПС Бета България"ЕООД, с ЕИК :*** със седалище и адрес на управление : гр.София, п.к.1404, бул.“България"№81В, ап.3, представлявано от юрисконсулт *** сумата в общ размер от 1 000 лева, формирана както следва :
1/.главница в размер на 1 000 лв.;
2/.както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Посочва, че по образуваното Ч.гр.дело №255/2025 год. по описа на РС-гр.Ловеч, Гражданското отделение, по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, „АПС Бета България"ЕООД е заплатило държавна такса в размер на 73,09 лева съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
На основание чл.78 от ГПК претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски - държавна такса в размер на 50 лева, съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл.26 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Моли съда да осъди ответника И. М. И., ЕГН-********** да заплати гореописаните и сторени от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по Ч.гр.дело №255/2025 год. по описа на РС-гр.Ловеч, Гражданско отделение, и по настоящото производство на обща стойност от 323,09 лв.
Препис от исковата молба с приложенията е изпратен на посочения в исковата молба адрес на ответника, но тъй като разписката за връчване на съобщението с приложенията е върната в цялост по делото с отбелязване от връчителя, че лицето не живее на адреса и по данни на неговия баща, синът му живее в друга държава, съдът се е произнесъл с Разпореждане №1521/13.06.2025 год., с което е приложил съобщението по чл.131 от ГПК до 3 ответника към делото и е задължил ищеца да заплати депозит за назначаване на особен представител на ответника.
Видно е, че с разпореждане №1731/08.07.2025 год. за особен представител на ответника И. М. И. е назначен адв.Р. Б. от АК-гр.Ловеч, която в срока по чл.131, ал.1 от ГПК депозира отговор на исковата молба, в който заявява, че не признава иска нито по основание, нито по размер. Счита, че Договорът за паричен кредит от 11.02.2020 год. е некоректен и не отговаря на приложимите Общи условия. Счита, че в него има неравноправни клаузи, като разходите за заема, които са 48.455 не са разбити, нито става ясно за какво ще бъдат направени.