Решение № 22874 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22874 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110141920 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Д. К. против „Топлофикация София“ ЕАД

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата общо 429,28 лева за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., включена в обща фактура № 106643665, издадена през м. 07.2019 г. по партида с абонатен № поради липса на облигационно отношение с ответника за топлоснабден имот с адрес: гр. София, бул. и липса на реално доставено количество топлинна енергия. В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи процесната сума поради погасяване на вземането по давност.

Ищцата В. Д. К. твърди, че съгласно твърденията на ответника тя е титуляр на партида с абонатен открита за имот с адрес: гр. София, бул. Сочи, че служители при ответника заявили, че дължи сумата от 429,28 лева за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., включена в обща фактура № 106643665, издадена през м. 07.2019 г. Сочи, че не се намира в облигационно отношение с ответника, поради което не дължи процесната сума. Твърди, че не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Оспорва освен това ответникът да е доставял до имота начислената топлинна енергия, както и тя да възлиза на процесната сума. Поради тези и останалите изложени съображения моли съдът да установи недължимост на процесната сума.

В условията на евентуалност моли съда да признае за установено, че не дължи на ответника процесната сума поради погасяване на вземането по давност. Излага подробни аргументи относно института на давността. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът оспорва предявения главен иск. Сочи, 1 че ищцата е клиент на ТЕ за процесния имот и период, както и че между страните са налице облигационни отношения при публично известни общи условия съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Твърди, че ищцата е използвала доставената от дружеството ТЕ, както и че не е заплатила дължимата сума.

По отношение на предявения в условията на евентуалност иск заявява, че признава същия, като сочи, че вземанията за процесния по него период действително са погасени по давност. Счита, че не са дали повод за завеждане на делото, не са инициирали принудително събиране на вземането; ищцата не се е възползвала от възможността извънсъдебно да бъде постигнато споразумение сумата да не бъде претендирана поради погасяването й по давност с оглед приетото решение на Столичен общински съвет № 331 от 27.06.2013 г. по протокол № 42. Ето защо счита, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал.

2 ГПК и разноските да бъдат възложени на ищеца. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника не ангажира становище по исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124 ГПК поради липса на облигационно отношение и липса на реално доставено количество топлинна енергия:

В тежест на ответника е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане съществува, т.е. че през процесния период, включен в оспорената фактура, между страните е съществувало валидно облигационно отношение за доставяне на топлинна енергия, чиято стойност възлиза на претендираната сума.

Ищецът отрича съществуването на задължение за заплащане на сумата общо в размер на 429,28 лева за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019 г., включена в обща фактура № 106643665, издадена през м. 07.2019 г. по партида с абонатен № поради липса на облигационно отношение с ответника за топлоснабден имот с адрес: гр.

София, бул. „ както и поради липса на реално доставена топлинна енергия до имота.

Спорно по делото на първо място се явява обстоятелството дали между страните е възникнало облигационно правоотношение, респ. дали ищецът се явява потребител на топлинна енергия в процесния имот за посочения период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са 2 представени доказателства ищецът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С т. 1 на Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.

Налага се извод, че е възможно е да се постигне съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените чл. 153, ал. 1 ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия. С молба декларация, вх. № 4899/06.03.1998 г. ответницата В. Д. К. , с посочен в декларацията единен граждански номер, е заявила желание да й бъде открита партида на посочения адрес, а именно: гр. София, бул. , като е декларирано, че семейството на лицето се състои от 2 члена. Ръкописно освен това е отбелязано, че декларацията я подава в качеството на дъщеря на титуляра на партидата, както и че прилага издадено удостоверение за наследници. Декларацията е подписана с дата 06.03.1998 г. и с подпис за декларатор В. К..

Представената декларация е приета по делото, като не е оспорена от ищцата.

Видно от данните по делото, ответникът е уважил депозираната при него молба – декларация, като е открита процесната партида с титуляр ответницата по делото.

Ето защо, съдът намира, че по делото се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за процесния имот.

На следващо място, спорен между страните е въпросът дали до имота е налице 3 реално доставяне на топлинна енергия. За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е имало 4 броя отоплителни тела и 1 брой водомер за топла вода. На 3 от отоплителните тела били поставени ИРРО, като четвъртото е било пломбирано. Отразено е, че при отчета на дяловите единици са съставени протоколи за Главен отчет с подпис на клиента / лице, подсигурило достъпа.

Показанията от протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Посочено е, че не са били изпълнени условията на § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба 16-334 и на на отоплителното тяло П1/73/100/550-12 не е бил поставен уред, поради което ТЕ за отопление на имот е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на сградата съгл. т.6.5 от приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г . Отчетено е, че топла вода в процесния имот не е използвана от абоната. Сочи се, че топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислявана по предвидената в нормативната уредба формула на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода, като е разпределена на база пълен отопляем обем на имота – 189 куб. м. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок е преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период, като съответства на одобрения тип.

Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно дадено.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ищцата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

С оглед заявеното от процесуалния представител на ищцата в проведеното открито съдебно заседание на 30.10.2025 г., че не оспорва осчетоводените от ответника суми, приетият доклад по делото е допълнен, като на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото обстоятелството, че по всички въпроси, формулирани към съдебносчетоводната експертиза в отговора на исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ответника, който е направил и исканията за тяхното допускане. Ето защо по делото не е допускано изготвянето на ССчЕ.

С оглед на гореизложеното, по делото се установи, както съществуването на облигационно отношение в процесния период, така и реалното доставяне на осчетоводеното количество топлинна енергия. Предявеният главен отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Поради отхвърляне на предявения главен иск се сбъдна вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявения в условията на евентуалност иск.

По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124 ГПК поради погасяване на задължението по давност:

В тежест на ответника по предявения евентуален отрицателен установителен иск е да докаже, че са налице обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3369cb14-4228-4620-a7c8-16735fde8ce9