Решение № 1051 от 09.08.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1051 гр. Пазарджик, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220103078 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.28 от Закона за закрила на детето.

Постъпило е искане от Дирекция”Социално подпомагане”- Пазарджик, представляване от директора Радка Димитрова Кежева за предприемане на мярка за закрила по отношение на детето Ш.а А. И., ЛНЧ********** с настоящ адрес град София, район Сердика, ул.“Проф Иван Георгов“№29 настаняване в ЦНСТДБУ- град П., ул.“Т.“№3В за срок от една година

В обстоятелствената част на искането се твърди, че детето е родено на 01.01.2014г в Сирия от майка А. А. и баща И. А./ в неизвестност/ . Твърди се, общо в семейството са пет деца- две момичета и три момчета. Детето е заявило, че е напуснало Сирия заедно със семейството си ,преди около четири години и са влезли в Турция. В началото на 2024г. детето Ш. Х. А. И., заедно с брат си Х. А. И. са влезли в Република България, и са били настанени в РПЦ- кв.Военна рампа, град София. Родителите им са останали на територията на Турция.Причината поради, която са напуснали родината си била войната. Детето Ш.а е с предоставен хуманитарен статут в Република България, съгласно решение №5948/07.05.2024г на Държавна агенция на бежанците към МС.Твърди се, че към настоящия момент е налице хипотезата на непридружено непълнолетно лице, спрямо което е необходимо предоставяне на закрила по реда на Закона за закрила на детето. Твърди се в молбата, че ЦНСТДБУ- град П., ул.“Т.“№3В е подходящ за детето, както и че в този център е настанен и брат и.

В подкрепа на твърденията си молителят ангажира доказателства.

1

В съдебно заседание ДСП-град Пазарджик поддържа искането си.

В съдебно заседание бе изслушано детето Ш. И., което заяви, че и харесва в центъра, където добре се грижат за нея. Желае да остане там докато дойдат родителите и.

Допълни, че и брат и Х. е настанен на същото място.

Районният съд след като се запозна с направеното искане и анализира събраните в тази връзка доказателства поотделно и в съвкупност, с оглед правомощията си по чл.26 ал.1 от Закона за закрила на детето, прие следното:

От приложените към искането, инициирало настоящото съдебно производство, писмени доказателства се установява, че със Заповед №ЗД/Д-С-СК-245/19.06.2024г. на директора на ДСП-Сердика детето Ш.а И. е настанено временно в ЦНСТДБУ- град П., ул.“Т.“№3В

С решение №5948/07.05.2024г на Държавна агенция на бежанците към МС на детето е предоставено хуманитарен статут.

От приложения към делото социален доклад, изготвен от ДСП-Сердика се установява, че детето е родено от майка А. А. и баща И. А.. Общо в семейството са пет деца. Цялото семейство преди четири години е напуснало Сирия като са напуснали страната по произход, тъй като там се води война.Навлезли на територията на Турция нелегално. Там Ш.а е учила до четвърти клас. В началото на 2024г Ш.а и брат и Х. са влезли в Република България, но без родителите си, които са останали в Турция. Децата са били настанени в РПЦ-Военна рампа, град София. Посочено е в социалното проучване, че към момента не би могло да се осъществи интеграция, тъй като родителите са извън пределите на Република България, а на територията на България няма близки и роднини, които биха поели грижите за детето.

Предвид изложеното съдът намира, че искането, с което е сезиран е основателно и като такова следва да бъде уважено като фактическите и правни съображения в тази връзка са както следва:

Според приложимата правна уредба и по-конкретно чл.3,т.1 от Конвенцията за правата на детето, прието от ОС на ООН на 20.11.1989г/ДВ бр.32 от 23.04.1991г, в сила от 03.07.1991г./ „ висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия , отнасящи се до децата , независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Този основополагащ принцип, е залегнал и доразвит в специалната норматива уредба- чл.3, т.3 и т.4 от Закона за защита на детето, според която институционален приоритет е осигуряването на най-добрия интерес на детето и специалната закрила на дете в риск . Очевидно според данните по делото детето Ш.а е дете в риск по смисъла на пар.11, т.11, б“в“ от ЗЗДетето , тъй като ако не бъде предприето спрямо него закрилна мярка съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо , нравствено , интелектуално и социално развитие. Детето е чужд гражданин. Озовало се е на територията на Република България само и придружено единствено от своя по-малък брат.

2

Родителите му са останали в съседна Турция. Семейството е било принудено да напусне държавата си произход поради продължаващата война в тази държава. Детето Ш.а е в крайно уязвимо положение, тъй като е непридружено малолетно лице- чужденец. На същото му е била предоставена международна закрила по реда на Закона за убежищата и бежанците/ЗУБ/, изразяваща се в предоставен по съответния законов ред хуманитарен статут. Съгласно чл.33 от ЗУБ непридружените малолетни чужденци , получили международна закрила се настаняват до навършване на пълнолетие в семейство на роднини и близки, приемно семейство, социална или интегрирана услуга за резидентна грижа при условията на ЗЗДетето.

Несъмнено проведеното социално проучване е установило, че на територията на Република България няма други близки, при които детето Ш.а би могло да бъде настанено.Налице е обективна невъзможност детето да бъде настанено в семейна среда, поради което поисканата мярка се явява от една страна единствено възможната, а от друга – оптималната такава с оглед обезпечаване на най-добрия му интерес на този етап и осигуряване на неговата специална закрила.

Ето защо следва да се уважи искането, като следва да се наложи закрилна мярка по отношение на детето Ш.а А. И.- настаняване в ЦНСТДБУ- град П., ул.“Т.“№3В за срок от една година.

В тежест на ДСП-Пазарджик следва да бъдат възложени сторените от съда разноски в размер на 30лв. за преводач във връзка с изслушването на детето.

Така мотивиран и на основание чл.28 ал.1

Пазарджишкият районен съд от Закона за закрила на детето

РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето Ш.а А. И. с ЛНЧ********** с настоящ адрес град С., ул.“П. И. Г.“№29 в Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждане в град П., ул.“Т.“№3В за срок от една година, считано от влизане в сила на решението настъпване на промяна в обстоятелствата. или до

ОСЪЖДА Дирекция“Социално подпомагане“-Пазарджик да заплати в полза на РС-Пазарджик сумата от 30лв., сторени разноски в производството.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7 дневен срок от връчването му.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на ДСППазарджик.

3

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

4