Решение № 763 от 17.10.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 763 гр. Казанлък, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Т. МАТАНОВА като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20255510100661 по описа за 2025 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество Б. Д.а заявява, че на *** г. бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл. 99 ЗЗД между „Т.“ ЕАД и „А.“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********** от *** г., сключен между „Т.“ ЕАД и Г. И. Н., било прехвърлено в полза на „А.“ ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Сочи, че Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на първоначалния кредитор и от името на „Т.“ ЕАД с Уведомително писмо с изх. № ***/********** от *** г., изпратено до длъжника с известие за доставяне от страна на „А.“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

В случай че съдът счете извършеното към момента уведомяване за цесията за ненадлежно, към настоящата искова молба представя и моли съда да приеме Уведомително писмо и изх. № ***/********** от *** г., което да връчи на ответника.

Твърди, че на *** г. между „Т.“ ЕАД като Заемодател и Г. И. Н. като Заемател бил сключен Договор за потребителски кредит с № ********** при спазване разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит. Договорът за потребителски кредит съдържа изявление на Кредитополучателя, че е запознат и приема Общите условия към договора, които са неразделна част от същия, като това обстоятелство е 1 удостоверено с подписване на последните от страна на Кредитополучателя.

Съгласно сключения Договор за потребителски кредит, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер на 6313,99 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита.

Кредиторът е превел кредитните средства по личната банкова сметка на Кредитополучателя. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 11080,44 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена в размер на 4766,45 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.07.2024 г. на 36 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, като вноските са в размер на 307,79 лв. всяка. Срокът на договора е изтекъл на 05.07.2024 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем.

При забава в плащането на месечна погасителна вноска, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху просрочената главница. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 02.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва за забава е 2053,04 лв.

В тази връзка за “А.” ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.

Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 3394/2024 г., по описа Районен съд - К. е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, което от своя страна е обусловило правния интерес от подаването на настоящата искова молба.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на Г. И. Н., ЕГН **********, че дължи на „А.“ ЕАД ЕИК *** суми, съгласно издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 3394/2024 г., Районен съд - К., а именно: 5243,19 лева /пет хиляди двеста четиридесет и три лева и деветнадесет стотинки/ главница; 2331,38 лева /две хиляди триста тридесет и един лева и тридесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 01.07.2022 г. до *** г.; 2053,04 лева /две хиляди петдесет и три лева и четири стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 2.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда.

Сочи банкова сметка по която ответникът може да заплати дължимите суми на А. ЕАД: IBAN: ***; BIC:***, О. АД.

Претендира присъждането на разноски и в настоящото производство.

Моли, в случай че представител на „А.” ЕАД не се яви на първото по делото заседание, същото да се гледа в тяхно отсъствие.

Моли, в случай че ответникът по делото в законоустановения срок не депозира отговор на исковата молба, не вземе становище и не оспори приложените доказателства по делото или претендираните към него суми, нито ангажира доказателства, с който да докаже, че са изплатени претендираните към него суми, съдът да постанови решение, съгласно което е установено вземането на А. ЕАД срещу ответника по делото. Включително, в 2 случай че ответникът не се яви в първото заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, моли съдът да постанови неприсъствено решение. В случай, че ответникът признае иска в цялост моли съда да постанови решение, съгласно което е установено вземането на А. ЕАД срещу ответника по делото.

В случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от насрещната страна в настоящото дело, прави възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК и моли съдът да намали същия при съобразяване на дадените разяснения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

В случай, че съдът осъди А. ЕАД да заплати разноски на ответника по делото, в съответствие с принципите на добросъвестност, равенство на страните и законност, изразени в чл. 3, чл. 5 и чл. 9 от ГПК, за да бъдат равнопоставени в съдебното производство, моли съда да даде указания на ответника да посочи банкова сметка, по която да му бъдат изплатени присъдените разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който заявява, че счита предявения иск за неоснователен и недоказан.

Излага следното становище:

От приложената искова молба става ясно, че основанията на ищеца са на база изкупено на законово основание старо задължение, за което се твърди, че ответникът има към определена финансова институция. В самата искова молба се сочи, че погасяването на това задължение е следвало да бъде извършено на 36 (тридесет и шест) вноски. Сочи се също така, че падежът на последната вноска е следвало да бъде на 05.07.2025 г., както е вписано и в самия Договор.

Твърди, че в приложените документи липсват доказателства, относно извършените от него плащания по месечни вноски - колко и кои вноски е заплатил и съответно колко е остатъкът от главницата и на какво основание се базира изчислената и претендирана от ищеца сума за главница, както и тези на лихвите за забава и договорената такава. Липсата на подобни доказателства затруднява нарушава правото му на защита във връзка с приложението на Тълкувателно решение № 3/2023 от 21.11.2024 г. по Тълкувателно дело № 3/2023 г на ВКС.

Ищецът се основава на издадена Заповед за изпълнение по ЧГД 3394/2024 г. на РС – К., която обаче не е представена като доказателство по настоящото дело, което също затруднява правото му на защита.

Счита, че в посочения Договор за Потребителски Кредит № **********/*** г. не са спазени императивните разпоредби на ЗПК, поради което моли съдът да задължи ищеца да декларира какъв е шрифта, на който е изготвен посочения договор.

В заключение на горното счита, че искът на ищеца, отразен в неговата искова молба следва да бъде отхвърлен като необоснован и недоказан и основаващ се на нищожен договор.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в 3 тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Правното основание на иска е чл.422, ал.1 от ГПК.

Видно от приложеното частно гражданско дело № 3394/2024 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал срещу длъжника Г. И. Н. заповед за изпълнение № 2042/30.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение, за сумите : 5 243.19 лева главница, 2 331.38 лева законна лихва от 01.07.2022г. до ***г., 2 053.04 лева обезщетение за забава за периода от 02.07.2022г. до 29.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2024г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 192.55 лева разноски по делото.

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника Г.

И. Н., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 3394/2024 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства : Задължение по договор за потребителски кредит № **********, сключен *** г. между „Т.“ ЕАД и длъжника, като впоследствие по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***г. вземането по договора е прехвърлено в полза на „А.“ ЕАД, ЕИК ***.

По делото не се спори, а това се установява, че Г. И. Н. е ползвал банков кредит, съгласно сключен с „Т.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ********** от ***г. с разрешен размер на кредита 5 000 лева. Съгласно чл.7.2.1 от Договора, при потребителски кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от кредита в срок от три работни дни, считано от датата на сключване на Договора по сметка на потребителя открита в „Т.“ ЕАД. Кредитът се счита за усвоен, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената банкова сметка. Процесният Договор за потребителски кредит № ********** от ***г. е сключен при следните условия : размер на кредита – 5 000 лева; общ размер на застрахователната премия – 1 313.99 лева; падеж на задължението – 5-то число на месеца; брой вноски по кредита – 36 броя месечни; размер на вноската – 307.79 лева; последна погасителна вноска – 05.07.2024г. Лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит изразен като годишен лихвен процент е 41.09 %; годишен процент на разходите /ГПР/ - 48.89 %. Лихвата се изчислява ежемесечно, по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Съгласно чл.9.4 от Договора при просрочие от страна на кредитополучателя, същия дължи лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Приети по делото са заверени копия на Договор за потребителски кредит № ********** от *** г., ведно с погасителен план; Извлечение от Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г.; Приложение № 3 към договор за продажба и прехвърляне на вземания; Извлечение от Приложение № 1 от *** г. към договора за цесия; Пълномощно за уведомяване от *** г.;

4

Уведомително писмо за извършената цесия изх. № ***/**********; Известие за доставяне ***/***, ведно с обратна разписка.

От Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** г. се установява, че „Т.“ ЕАД като цедент е прехвърлил в полза на цесионера „А.“ ЕАД, вземанията, произтичащи от договорите за кредит в т.ч. договора за кредит сключен с ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения, начислени лихви и други принадлежности. Съгласно представеното по делото пълномощно цедента „Т.“ ЕАД е упълномощил цесионера „А.“ ЕАД да уведоми всички длъжници и кредитополучатели за сключения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г./лист 22, 23 от делото/. По делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от „А.“ ЕАД до Г. И. Н., с което същия е уведомен за извършената цесия. От приложеното известие за доставяне към писмото се установява и отбелязването върху известието за доставяне е видно, че пратката е върната като непотърсена.