Решение № 260093 от 26.04.2021, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 260093

В ИМЕТО НА НАРОДА град Шумен, 26.04.2021г.

Шуменски окръжен съд в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица ХаджиИ.а 2. мл. с. Соня

Стефанова

При секретаря Татяна

Тодорова като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 30 по описа за 2021 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.

258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260230/

02.12.2020 год. по гр. д. № 1368/ 2019 год. по описа на Шуменски районен съд е признато за установено по отношение на Ц.С.Ц., че И.С.Ц. е собственик на 5/418 ид.ч. от Апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, намиращ се на първи етаж от секция „А“ от сграда на етажна собственост „Пътен строител“, находящ се на адрес: гр. Ш., община Ш., област Ш., улица № , заедно с прилежащите към апартамента: Избено помещение № 1 с площ от 12.24 кв.м.;

Таванско помещение № 1 с площ от 11.38 кв.м; 1486/100000 ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Със същото решение е допуснат до делба гореописания недвижим имот при квоти: 204/418 ид.ч. за Ц.С.Ц. и 214/418 ид.ч. за И.С.Ц..

Недоволен от така постановеното решение остава ищецът по предявения в първоинстанционното производство инцидентен установителен иск с пр. осн. чл. 23, ал. 1 от СК И.С.Ц..

Жалбоподателката счита постановеното съдебно решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено без да са обсъдени всички относими доказателства по делото. Изразява несъгласие с извода на съда, че стойността на делбения имот следва да се определи към датата на придобиването му по Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти. Счита, че действителната придобивна стойност на имота възлиза на 18687 лева. Навежда твърдение, че от свидетелските показания и писмените доказателства се установява, че така определената стойност на бъдещите апартаменти е следвало да бъде внесена изцяло още през 1986 год., за да се обезпечи строителството, като кооператорите не са дължали допълнителни вноски, освен договорката да се полага труд. Сочи, че към средата на 1990 год. кооперацията е напълно изградена по БДС и предадена на кооператорите, които следвало да извършат довършителните работи. Счита за неправилен изводът на съда, че само 5487 лева са вложените от ищцата лични средства. Намира за безспорно установено, че заемът в размер на 10000 лева не е изтеглен по време на брака, а е изтеглен и погасяван единствено от ищцата по инцидентния установителен иск. Счита, че противно на изводите на първоинстанционния съд, са събрани доказателства за дарените от бащата на ищцата суми в размер на 500, 4956 и 1000 лева. Излага несъгласие със заключението на съда, че сумата от 2800 лева, вложена в кооперацията през 1986 год. не е с произход трудови доходи на ищцата. Навежда твърдение, че събраните след сватбеното тържество на страните дарения са разделени, като своя дял в размер на 6000 лева ищцата вложила в процесния имот, а ответникът – в закупуването на л.а. Москвич. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявената искова претенция с пр. осн. чл. 23, ал. 1 от СК да бъде уважена изцяло и да бъде отхвърлен искът за делба.

Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Ц.С.Ц., действаща чрез процесуалния си представител адв. Б.Б.,***, е депозирала писмен отговор, в който взема становище по неоснователността на жалбата. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д.

№ 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгласно отразеното в Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК № 24, том VІІ, дело № 2325/1995 год. от 09.06.1995 год. по описа на Нотариус , с район на действие Шуменски районен съд, собственици на процесния недвижим имот са Ц.С.Ц. и И.С.Ц..

Отразено е, че базисната пазарна оценка на имота е 114000 лева.

С

Решение № 808 от 25.07.1985 год. по гр. д. № 617/1985 год. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 13.08.1985 год., е прекратен сключеният на 26.03.1983 год. брак между страните, упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете е предоставено на майката, като е определен режим на лични контакти на детето с баща му, а последният е осъден да заплаща издръжка на малолетното си дете.

Видно от Решение № 368/18.04.2019 год., постановено по гр.д. № 2465/2018 год. по описа на ШРС, влязло в сила на 08.05.2019 год., сключеният между страните на 12.04.1989 год. втори брак е прекратен по вина на съпруга Ц.Ц., а ползването на процесното жилище е предоставено на И.Ц..

В приложената схема № 15-404780/ 09.05.2019 год. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** (спорният недвижим имот) е отразено, че собственици са страните по делото при равни квоти.

Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО002498/ 13.05.2019 год., изд. от Община Шумен, отдел „Местни данъци и ТБО“, данъчната оценка на процесния имот възлиза на 55576.10 лева.

Със

Заповед № 680/ 27.08.1984 год. на ОбНС – Шумен е отстъпено право на строеж на ЖСК „Пътен строител“ върху строително петно, разположено върху бивши имоти пл.

№ 942,943,944,945 и 946 в държавен парцел І от кв. 106 по плана на гр. Ш., с приблизителна разгърната площ от 4530 кв.метра. ЖСК е задължена да заплати такса за правото на строеж в размер на 108720 лева и да построи жилищния блок в срок от 5 год.

Представено е и Разрешение за строеж № 9, изд. от ОбНС – Шумен, съгласно което е разрешено на ЖСК „Пътен строител“ от гр. Ш.да изгради жилищно строителна кооперация от 4 етажа по одобрен архитектурен проект на 15.04.1986 год.

От

Протокол №1 от 22.01.1985 год. за проведено в СМУ „Пътен строител“, Ш. общо събрание на ЖСК „Пътен строител“ се установява, че на тази дата за нови членове на ЖСК са били приети страните по делото. В Протокол № 3 от 01.02.1985 год. е отбелязано, че страните по делото са избрали процесния апартамент № 1, изба № 1 и таванска стая № 1 чрез жребий.

В ръкописно изписан Списък на членовете на ЖСК „Пътен Строител“, кв. 106, ул. , гр. Ш. от 25.06.1986 год. като собственик на жилище № 1 в секция А фигурира единствено И.Ц..

Съгласно отразеното в заверен препис - извлечение от Протокол за разпределяне на жилищата и другите обекти между членовете на ЖСК „Пътен строител“, находящ се на ул. кв. 106, гр. Ш. от 06.03.1986 год. И.С.Ц. е получила жилище № 1, на 1 етаж, с изложение изток-запад, състоящо се от 2 стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 74.66 кв.метра, заедно с изба № 1 от 12.24 кв.метра, таван № 1 от 11.38 кв.метра на обща стойност 18687 лева, ведно с 0.011486 ид.части на участие в общите части на сградата и мястото.

Приложен е констативен акт образец 15 от

04.11.1992 год., в който е установено, че към датата на изготвянето му са извършени всички строителни работи по проекта

С протокол образец 16 на Държавната приемателна комисия (назначена със заповед № 153 от 28.07.1993 год.) за установяване годността за ползуване на строежа, комисията е приела, че процесната сграда на ЖСК и конкретно процесното жилище е годно за ползване и е предложила да се издаде разрешение за ползване на строежа с посочени в протокола ограничения, които не касаят секция А от обекта, в която се намира спорният имот.

Представен е договор за строителство от 27.04.1993 год., сключен между УС на ЖСК „Пътен строител“, от една страна, в качеството му на инвеститор и „Гранит“ ООД, от друга като изпълнител с предмет извършване на строително монтажни работи в обекта на ЖСК до напълно завършен вид на апартаменти 5, 6 и стълбище.

Представено е копие от спестовната книжка на майката на ищцата по инцидентния установителен иск (починала на 12.03.1976 год., съгласно удостоверение за наследници изх. № 44/03.01.2020 год., изд. от Общ. Шумен), видно от което на 27.06.1986 год. е изтеглена сумата от 2387 лева, които по думи на ищцата са били вложени лично от нея в изграждане на процесния имот. Съгласно горепосоченото удостоверение И.Ж.А.е оставила след смъртта си само един наследник, а именно: дъщеря си И.С.Ц.. Видно от квитанция от 27.06.1986 год. сумата в размер на 2387 лева е била внесена от Ц. по сметка на ЖСК „Пътен строител“ и е разрешен заем в размер на 10000 лева.

Представено е копие на вносна бележка за сумата от 11083.40 лева. Като титуляр на сметката е посочена И.С.Ц.. Захранването на банковата сметка е от 07.12.1993 год. (видно от графата „вальор“).

Приложени са 4 бр. квитанции за парични суми в общ размер на 4600 лева (100лв. без дата, с посочено основание „наем“, 500 лв. от 12.09.1984 г., с основание „вноска за проектиране“, 1000 лв. без дата и 3000 лв. от 25.09.1985 год. с основание „аванс право на строеж“). Предвид извършеното оспорване на автентичността на положените подписи в графа „касиер“ в представените квитанции за сумите от 100, 1000 и 3000 лева, пред първоинстанционния съд е назначена съдебно графическа експертиза, от заключението на която става ясно, че подписите, положени в графа „касиер“ в квитанциите за сумите от 100 и 3000 лева са изпълнени от лицето С.П.Я., но с категоричност се установява, че подписът, положен в графа „касиер“ на квитанцията за сумата от 1000 лева не е положен от С.Я.. Поради това, на осн. чл. 194, ал. 2 от ГПК представената квитанция е изключена от доказателствата по делото.

Представени са 6 бр. фактури за по 76 лева, които суми са внесени от И.Ц. в Държавна спестовна каса за периода от 27.06.1983 год. до 01.11.1986 год., като не са посочени основания за извършените плащания.

По делото е представена вносна бележка за сумата от 1053 лева, изплатена от Ц. на 10.02.1992 год. в полза на ЖК „И. И.“, с. Ц.брод. Като основание е посочено „за жилищен заем“.

Приложена е и разписка за сумата от 2800 лева от И.Ц. за ЖСК „Пътен строител“ с основание „прехвърляне сумите за закупуване на жилище“.

По делото е представено ксерокопие на РКО, изд. от ЖСК „Пътен строител“ на 29.03.1991 год. в полза на И.С. за сумата от 1800 лева за вложен труд, изключен от доказателствата по делото на осн. чл. 183, ал. 1 от ГПК, поради непредставянето му в оригинал.

Приложена е Квитанция, изд. от ЖСК „Пътен строител“ на 20.02.1994 год. за сумата от 542 лева - върнати от кооперацията суми в полза на И.С.Ц..

Представени са фактура, издадена на ищцата за сумата от 91,50 лева за закупени плочки без посочена дата на издаването й, както и фактура № 002853 от 24.01.1984 год. за сумата от 174 лева, за която първоинстанционният съд изрично е констатирал в открито съдебно заседание, проведено на 16.12.2019 год., че на нея е изписана и допълнителна дата 23.01.1989 год. с химикална паста, различна от тази, с която е изписан документа, представен като оригинал, който представлява екземпляр под индиго.

Видно от представената трудова книжка № 1773 на И.С.Ц. за периода от 18.08.1982 год. до 31.03.1986 год. същата е работила в Тютюнев комбинат, гр. Ш., като през част от периода е ползвала отпуск за отглеждане на първото си дете С., родено на *** год. За кратко от 04.05.1986 год. до 01.07.1986 год. е работила на длъжност “монтажник“ в Производствено предприятие „Успех“, а от 03.08.1986 год. до 01.10.1991 год. работила в ПК по Захарно цвекло „Проф. И. И.“. След тази дата ищцата е била в отпуск по майчинство на осн. чл. 119 от КТ (отм.), съгласно отразеното в книжката за отглеждане на второто си дете С., родено на *** год.