Решение № 266087 от 13.10.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 13.10.2021г. Град

С.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Първо

ГО, 30 състав

На двадесет и четвърти септември Година

2021

В публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар КАПКА ЛОЗЕВА като разгледа докладваното от съдия

Банкова гр. дело N 11661 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от К.К.С.. Ищецът излага в исковата молба, че е претърпял неимуществени вреди от смъртта на сина си П. К.К. при ПТП, настъпило на 18.06.2020г. на автомагистрала Тракия на около 120 м. преди 8-ми км. в посока входа на гр. С., осъществено по вина на К.П., управлявал л.а. „Тойота Авенсис“ с рег. №*******, в който починалият е бил пътник. Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 200 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на сина му процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от датата на ПТП.

С определение на съда от 11.03.2021г. и на осн. чл.213 от ГПК към делото е съединено гр. дело №11720 по описа на съда за 2020г., образувано по искова молба от К.К.К., с която срещу същия застраховател е предявен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговия брат П. К.К., ведно с обезщетение за забавата от датата на ПТП. От изложението на обстоятелствата в двете исковите молби съдът е установил, че и по двете дела се претендират обезщетения за вреди от смъртта на едно и също лице, настъпила при ПТП, реализирано с едно и също моторно превозно средство и един и същи водач, при идентична фактическа обстановка, което е дало основание за извода, че се претендира обезщетение на вреди, причинени от едно и също деяние, респ. едно и също застрахователно събитие. Ето защо, с цел процесуална икономия, правилно и еднакво установяване на идентичните факти, релевантни за решаването на двете дела, съдът е пристъпил към тяхното съединяване за общо решаване.

В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен отговор, в който оспорва исковете изцяло. Оспорва редовността на исковата молба с аргумента, че е не е посочено на кое място в автомобила е пътувал починалия. Поддържа, че процесното ПТП не е настъпило по описания от ищците начин, оспорва изложените в тази връзка факти в исковата молба. Оспорва вината на застрахования при него водач. Счита, че причина за настъпването на ПТП са действията на водача на другия, участвал в ПТП автомобил – Д.Т., който е спрял автомобила на забранено място, извън аварийната лента или е предприемал маневра за включване в движението, отнемайки предимството на П.. Оспорва протокола за ПТП.

Евентуално, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от П. К., чрез пътуване без поставен предпазен колан. Оспорва наличието на причинна връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт, като твърди, че починалият е страдал от други заболявания, допринесли за смъртта му. Оспорва претенцията по размер, както и датата, от която се претендира законна лихва върху претендираното обезщетение. Не оспорва валидността на застрахователното правоотношение. Прави искане по чл.219, ал.1 от ГПК като трето лице помагач на страната на ответника да бъде конституиран затрахователя на гражданската отговорност на другия водач, участвал в процесното ПТП, като обосновава интереса си с наличието на регресни права спрямо другия съизвършител на деликта, респ. неговия застраховател.

В допълнителна искова молба, ищецът поддържа първоначалната и оспорва отговора на ответника, прави допълнителни доказателствени искания. В допълнителен отговор ответникът поддържа оспорванията си.

В писмено становище по делото от 12.04.2021г. третото лице-помагач „ДЗИ – О.З.“ ЕАД оспорва вината за настъпилото ПТП на застрахования при него по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите водач на л.а. „Сеат Леон“ с рег.№*******Оспорва наличието на противоправно поведение, предприето от него, което да е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. Твърди, че л.а. Сеат Леон се е намирал в изпреварващата лента за движение, поради настъпилото непосредствено преди това ПТП, за което представя протокол от 18.06.2020г. Оспорва заявените претенции по размер, като счита същите за несъответни с принципа за справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване механизма на процесното ПТП по делото за събрани писмени доказателства /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум, и др./ , разпитани са двама свидетели – С.А.С.и К.Н.П., и са изслушани заключенията на САТЕ и КСМАТЕ.

При разпита в съдебно заседание свидетелят С. заявява, че е пътувал в л.а.

Тойота към момента на процесното ПТП на предна дясна седалка, а П. пътувал на задната седалка, зад водача. Движели се в лявата лента на АМ „Тракия“ с посока към гр. Перник със скорост на движение около 110 км/ч., в светлата част на денонощието, при сухо и горещо време. Забелязал лек автомобил, който се намирал в лявата лента за движение, като впоследствие осъзнал, че автомобилът не се движи и е спрял. Това не било обнозначено по никакъв начин – нито със светлинна сигнализация, нито с поставен обезопасителен триъгълник. Управляващият л.а.

Тойота се опитал да избегне удара чрез задействане на спирачната система и с маневра надясно, но в дясната лента в този момент преминавал друг автомобил и настъпил удар между л.а. Тойота и спрелия в лявата лента л.а., за който свидетелят счита, че е бил марка „Сеат“. След удара л.а. Тойота се завъртял и последвал втори удар, в друг автомобил, който бил спрял в аварийната лента отдясно.

При разпита в съдено заседание свидетелят П. заявява, че той е бил водачът на л.а. Тойота при настъпването на процесното ПТП. Пътували по автомагистрала „Тракия“ в посока С., като ПТП настъпило около 8-ми – 9-ти км. преди С.. Имало ляв завой и след завоя спрял автомобил – черен Сеат, в лявата лента за движение, който свидетелят възприел късно – около 10-15 м. преди удара.

Свидетелят управлявал л.а. Тойота със скорост около 120-130 км/ч. Спрелият автомобил не бил обозначен с авариен триъгълник или светлинна сигнализация. Свидетелят заявява, че се е опитал да избегне удара, но всичко станало много бързо и не успял. Настъпил контакт между задната част на л.а. Сеат и предна лява част на л.а. Тойота. Свидетелят знае, че след този удар е имало и втори – със спрял в аварийната лента л.а. „Ауди 80“, но този удар той не е видял, т.к. изпаднал в безсъзнание. Когато дошъл в съзнание след настъпилото ПТП, видял, че л.а. Сеат е завъртян с предната си част към мантинелата, а л.а. Тойота бил в средната лента, с деформации и хлътнала задна дясна врата. П., който пътувал на задната седалка зад водача, не бил в съзнание. Впоследствие забелязал, че има кръв около челото и носа му. От лявата страна на автомобила, в областта на задната врата, където се намирал П., нямало деформации.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни, подкрепени от останалите събрани по делото доказателства и без противоречие помежду си.

В заключението на КСМАТЕ, след запознаване с депозираните по делото писмени и гласни доказателства, вещото лице е посочило следния механизъм на ПТП:

На 18.06.2020г. около 18:20 ч. л.а. „Тойота Авенсис“ с рег №*******, управляван от К.П. се е движел по АМ „Тракия“ с посока гр. С. в лявата активна пътна лента със скорост около 125 км/ч в зоната плавен ляв завой. В същото време, в същата лента, пред него в района на 128 м. преди знака за 8-ми км. се е намирал спрян л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ******* с водач Д.Т.. Водачът на л.а.

Тойота е имал пряка видимост към спрения автомобил, но по неустановена причина е реагирал със закъснение, задействал спирачната система и започнал да завива надясно, но не успял да избегне удара, който настъпил между предна лява част на л.а. Тойота и задна дясна част на л.а. Сеат. В момента на удара скоростта на л.а. Тойота е била около 93 км/ч. След удара л.а. Тойота е продължил движението си надясно със скорост от около 60 км/ч, въртейки се в посока по часовниковата стрелка. Когато достига аварийната пътна лента, той ударил с предната си дясна част спрения в нея л.а. Ауди 80 с рег. №******* с водач И.Й..

От заключението на изслушаната САТЕ се установява, че водачът на л.а.

Тойота е имал пряка видимост към спрелия в лявата лента л.а. Сеат от 450 м.

Опасната му зона на спиране при избраната скорост на движение от около 125 км/ч е 129 метра. Следователно, водачът на л.а. Тойота е имал техническата възможност да спре и да избегне ПТП при своевременна реакция.

Съдът кредитира изцяло заключенията на САТЕ и КСМАТЕ, които са пълни, компетентно изготвени и се подкрепят от останалите доказателства по делото. От фактическа страна съдът приема за установено, че спрелият в лява пътна лента за движение л.а. Сеат не е бил с включени аварийни светлини, нито преди местоположението му е бил поставен светлоотразителен триъгълник. По този въпрос показанията на разпитаните свидетели са категорични и се подкрепят взаимно. По делото не са установени причините, поради които л.а. Сеат не е бил с включена светлинна сигнализация. Установява се от представения от третото лице помагач протокол за ПТП /на л.111 от делото/, че по-рано от процесното ПТП, л.а. Сеат е участвал в друго такова, като в протокола е посочено, че е реализиран удар между предната му част и задната част на друго МПС /л.а. Шкода/. В протокола за оглед на ПТП /на л.147 от делото/ е отбелязано, че не е било възможно изпробването на кормилната, спирачна и светлинни системи на автомобила – тоест не е установено по делото, че светлинната система на автомобила изобщо е функционирала. Тези обстоятелства са извън предмета на делото, доколкото правото на ищците, произтича от установяването на осъществен деликт от страна на водача на л.а. Тойота, защото искът е предявен срещу застрахователя на неговата гражданска отговорност. Те биха имали правно значение при спор между ответника и третото лице помагач относно наличието на солидарна отговорност между тях, респ. права по чл.127, ал.2 от ЗЗД.

От процесното ПТП за П. К. са настъпили като пряка и непосредствена последица прежизнени травматични увреждания. Този факт се установява от приетото по делото заключение на СМЕ на вещото лице д-р Б., неспорено от страните, което съдът кредитира изцяло. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в УМБАЛ „ Св. Анна“ – С.. Въпреки предприетото лечение, 5 дни по-късно пациентът е починал от остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, породени от претърпяната крайно тежка множествена травма, при която са били увредени мозъчните центрове на тези системи.

От показанията на разпитания по делото свидетелЧ.И.С. се установява, че същият познава ищците отблизо, като е в особено близки приятелски и съседски отношения с ищеца К.С., който е негов кръстник и кум.

Познавал и двете му деца – П. и К.. Всички живеели заедно в една къща, като К. живеел на втория етаж със съпругата си и сина си К., а на първия живеел П. със семейството си. Отношенията на ищците с починалия били добри. П. помагал на възрастните си родители, когато не бил на работа, спогаждал се с брат си.

Всички се хранели заедно горе, при майка си. И двамата ищци приели тежко смъртта на П. и се променили след загубата му. К. все плачел и говорел за случилото се, като на лента въртял едно и също, все ходел на гробища, пиел алкохол. И към момента не го е превъзмогнал. На К. също му било тежко, макар да не плаче като баща си. При него промяната се изразява също в наблягане на алкохола – пиел повече, отколкото трябва. Съдът кредитира показанията на свидетеля като непосредствени, логични и последователни, дадени от незаинтересовано от изхода на спора лице.

Разпечатката съдържа 38 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3367270a-8bfc-49fa-8485-4618d658ee78