Решение № 189 от 25.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Николай Джурковски

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора С. Г. Милева като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200067 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 23 от НПК

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия А. Ю. А. чрез упълномощения защитник адв.Т.И., по касационна жалба на частните обвинители М. С. Н. и Б. С. К. чрез упълномощения повереник адв.С. Н.. и по касационна жалба на частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. чрез упълномощения повереник адв.С. Ч. срещу Решение № 135 от 18.11.2024г. по ВНОХД № 200/2024г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, НО, 1 състав, с което е изменена присъда № 12 от 29.05.2024г. по НОХД № 167/2024г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.

В касационната жалба на подсъдимия А. Ю. А. се излагат доводи за наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Иска се намаляване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и прилагането на чл.66, ал.1 НК, като се очертават редица от смекчаващи 1 отговорността на подсъдимия обстоятелства, които не били отчетени от въззивния съд, излагат се и твърдения за наличие на съпричиняване на престъпния резултат от возещите се на задната седалка на автомобила, които били без предпазен колан и се оспорват изводите на ВТАС за адекватност на наложеното наказание с целите по чл.36 НК.

В касационната жалба на частните обвинители М. С. Н. и Б. С. К. се иска отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за налагане на максималното наказание от 15 години, като се сочи, че определеното от апелативния съд наказание е явно несправедливо и занижено. Искането се мотивира с високата обществена опасност на деянието, тежкия вредоносен резултат и се акцентира върху целите на генералната превенция, като се излагат аргументи за необходимост от възпиращ ефект на наказанието върху останалите членове на обществото. Прави се позоваване на непрекъснато растящия брой на загиналите по пътищата.

В касационната жалба на частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А.

П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. се формулира искане за отмяна на решението на въззивния съд и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Велико Търново, като се сочат основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК.

Твърди се, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото не били налице основанията за провеждане на процедурата по чл.371, т.2 НПК, тъй като подсъдимият А. не бил направил признание на фактите, посочени в обвинителния акт, а сочел различен механизъм за станалото. Излагат се и доводи за противоречия в мотивите на въззивното съдебно решение. Алтернативно се прави позоваване на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, като се обосновават изводи за занижен размер на наложеното наказание и се аргументира неговата явна несправедливост, поради утвърденото негативно отношение на подсъдимия към правилата за движение по пътищата и ноторно известния факт за увеличавана на тежките произшествия в последните години, което водело до създаване на чувство за безнаказаност във водачите на моторни превозни средства. Оспорват се аргументите на въззивния съд за определяне на наказанието за подсъдимия, като се сочи, че младата възраст на извършителя не следва да се взема предвид при индивидуализацията на наложеното наказание, както и не следвало да се отчитат като смекчаващо обстоятелство 2 липсата на предходни нарушения по ЗДвП, доколкото имало възможност подсъдимият да бил извършил други нарушения в чужбина, неизвестни на българските държавни органи.

Пред настоящия съдебен състав защитникът на подсъдимия А. Ю. А.

- адв.Т.И. поддържа подадената касационна жалба и сочи, че не се налага изпълнение на наказанието в пенитенциарно заведение, доколкото това по никакъв начин няма да спомогне за превъзпитанието на подсъдимия А., тъй като подсъдимият не е показал с поведението си наличието на престъпни наклонности. Защитата оспорва и подадените от частните обвинители касационни жалби и иска да бъде изменено въззивното решение, като се намали наложеното наказание „лишаване от свобода“ и се приложи чл.66 НК.

Повереникът на частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С.

Г. Т. и Г. Ю. П. - адв.Е. П. поддържа касационната жалба както относно довода за допуснато съществено процесуално нарушение, така и относно твърдението за занижаване на определеното наказание. Иска връщане на делото за ново разглеждане, за да бъде увеличено наложеното на подсъдимия наказание.

Частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. се явяват пред касационната инстанция и поддържат казаното от техния повереник.

Повереникът на частните обвинители М. С. Н. и Б. С. К. - адв.С. Н.. поддържа подадената касационна жалба и излага аргументи за увеличаване на наложеното наказание, като иска делото да бъде върнато на АС-Велико Търново за налагане на максималното наказание, предвидено в закона - 15 години „лишаване от свобода“. Твърди, че деянието е извършено в условията на престъпна самонадеяност. В пледоарията си адв.Н. оспорва и доводите в касационната жалба на подсъдимия А..

Частният обвинител Б. С. К. се явява пред касационния съд и поддържа доводите на своя повереник.

Частният обвинител М. С. Н. не се явява пред касационния съд, редовно призована.

Частният обвинител И. С. А. и неговия повереник - адв.М.М. не се 3 явяват пред касационния съд, редовно призовани.

Прокурорът от ВКП намира жалбите на частните обвинители за основателни, а жалбата на подсъдимия за неоснователна. Описва фактическата обстановка по делото, за да заключи, че определеното от въззивния съд наказание е явно несправедливо, като излага съображения за наличие на отегчаващи обстоятелства, които не са отчетени във въззивното решение. Иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в касационните жалби, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ намери следното:

Всички касационни жалби срещу решението на АС-Велико Търново са допустими, но неоснователни.

С присъда № 12 от 29.05.2024г. по НОХД № 167/2024г. Окръжен съдВелико Търново е признал подсъдимия А. Ю. А. за виновен в това, че на 17.09.2022г. на път III-4005, км 3+615 при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А6“ с ДК № /№/ нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Б. Б. К. и А. Ю. П. и средна телесна повреда на И. С. А., изразяваща се в трайно затруднение движенията на горен десен крайник, трайно затруднение движенията на долен десен крайник и трайно затруднение движенията на снагата, поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. ал.3, б.„а“ и б.„б“, пр.1, вр. ал.1, б.„в“ НК вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК и чл.58а, ал.1 НК вр. чл.54 НК го е осъдил на три години „лишаване от свобода“ и на основание чл.66, ал.1 НК е отложил изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила.

Зачетени са периоди от време, през които подсъдимият А. е бил задържан под стража и с мярка за неотклонение „домашен арест“.

На основание чл.343г НК вр. чл.37, ал.1, т.7 НК съдът е лишил подсъдимия А. Ю. А. от право да управлява моторни превозни средства за 4 срок от четири години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в законна сила.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е възложил върху подсъдимия А. Ю. А. направени разноски.

По въззивен протест и въззивни жалби на частните обвинители М. С.

Н. и Б. С. К. чрез упълномощения повереник адв.С. Н.. и по жалба на частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. чрез упълномощения повереник адв.С. Ч. е образувано ВНОХД № 200/2024г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, НО, 1 състав.

По въззивното дело е постановено обжалваното в касационното производство Решение № 135 от 18.11.2024г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като наложеното на подсъдимия А. Ю. А. наказание „лишаване от свобода“ е увеличено на четири години, определен е първоначален „общ“ режим за изтърпяване на това наказание, а наказанието „лишаване от право да управлява моторни превозни средства“ е увеличено на пет години и присъдата на първата инстанция е отменена в частта, с която е приложен чл.66, ал.1 НК. В останалата си част присъдата на ОС-Велико Търново е била потвърдена.

По доводите за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от инстанционните съдилища:

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд на първо място трябва да се произнесе по изложените в касационната жалба на частните обвинители А. Д. И., Ю. А. П., А. П. Т., С. Г. Т. и Г. Ю. П. чрез упълномощения повереник адв.С. Ч. твърдения за наличие на допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на страните в наказателното производство по смисъла на чл.348, ал.3 вр. ал.1, т.2 НПК. Наличието на такива нарушения би предопределило връщането на делото за ново разглеждане на състав на въззивния съд за тяхното отстраняване и би препятствало произнасянето по доводите за явна несправедливост на наложеното наказание, развити от подсъдимия и от частните обвинители.

5

В касационната жалба на частните обвинители се формулират два довода за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения:

- отсъствие на основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК поради липса на признание на фактите в обвинителния акт и липса на валидно формирана воля за провеждане на тази процедура и

- неяснота в мотивите на въззивния съд поради приемане на различни механизми на настъпилото пътнотранспортно произшествие.

По отношение на първото изложено основание настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че действително първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 НПК.

Подсъдимият А. Ю. А. е признал изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал своето информирано съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При своето признание подсъдимият е бил подпомаган от своя надлежно упълномощен защитник, като са му били разяснени последиците от направеното признание.

В пледоарията си пред първостепенния съд защитникът на подсъдимия е изтъкнал доводи за смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия А., които не са произтичали от текста на обвинителния акт. В своя защита подсъдимия А. е посочил някои житейски факти за своите отношения с починалите при катастрофата лица и е изразил своето искрено, дълбоко и последователно съжаление за станалото. Присъединил се е и към изложението на своя упълномощен защитник, без да го повтаря.

Това изявление на подсъдимия А. по никакъв начин не е в разрез с признаването на фактите по обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 НПК.

Напротив - цялостното поведение на подсъдимия сочи, че той приема своята отговорност за станалото - в тази насока са неговите изказвания след катастрофата пред свидетелите, които са били на местопроизшествието, неговите обяснения пред органите на досъдебното производство непосредствено след станалото (обяснение - т.1, л.33-л.34 от досъдебното производство, дадени на 18.09.2022г.), както и изявленията му пред трите съдебни инстанции.

6

Въззивният съд основателно е изложил мотиви за това, че доводи, почерпени от факти, които не са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не са признати от подсъдимия по реда на чл.371, т.2 НПК, не могат да бъдат обсъждани при определяне на правните последици от направеното признание (л.110 от ВНОХД №200/2024г.) и не ги е взел предвид при постановяването на своето решение. По този начин въззивният съд е приложил правилно закона и неговото задължително тълкуване, дадено в т.8 и мотивите към нея от ТР №1/06.04.2009г. по т.д. №1/2008г. на ОСНК на ВКС.