Решение № 515 от 10.11.2023, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 685/2023
- Вид
- Решение № 515
- Подписан
- 10.11.2023
- Състав
- ЕЛКА АНГЕЛОВА БРАТОЕВА, ЛЮБОМИРА ЛЮБЕНОВА КРЪСТЕВА, НЕДЯЛКО МИТЕВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 138 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 2 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177 ал.3 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" · Закон за пътищата
- чл. 26 ал.2 т.2 б. "а" · Закон за пътищата
- чл. 53 ал.1 т.2 · Закон за пътищата
- чл. 56, ал. 2, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 348 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 515 гр. Плевен, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове: ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
НЕДЯЛКО ИВАНОВ
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 685/2023 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към АПИ - гр. София, чрез Областно пътно управление - Плевен срещу Решение № 373/13.07.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1257/2023 г. по описа на съда.
С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 8160 от 03.05.2023 година на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ-София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата на Л.Й.Д. *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС, затова че на 04.04.2023 г. в 13,30 часа, на път I-3, км. 101, в посока гр. Долни Дъбник-гр. Плевен водача извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка ***и полуремарке с три оси с ***, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/ и при забрана за извършването на това съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1-2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС - при направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, ***и ролетка ***е констатирано че: 1. измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 13.300 т, при максимално допустимо натоварване 11.5 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“от Наредба № 11, като превишението е с 1.830т.; 2. при измерено разстояние между осите 1,32м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 27,125 тона при максимално допустимо натоварване на оста 24 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 - съгласно чл.3 т.2 от наредбата ППС е тежко.
Съдът е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. в полза на АПИ.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т.
1 от НПК. Счита за неправилни мотивите на първоинстанционния съд. Законодателят е вменил правото на контролните органи на АПИ, в съответствие с чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ да установяват нарушенията по републиканските пътища, както и да съставят актове и съответно издават наказателни постановления по ЗП. Посочва, че правомощията на длъжностните лица на АПИ са свързани единствено и само с осъществяване на контрол по републиканската пътна мрежа и в тази връзка е и издадената Заповед № РР-11-247/31.03.2022г. на Председателя на УС на АПИ, с която оправомощава длъжностните лица по контрол по РПМ да съставят АУАН на основание чл. 56, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата. Твърди, че изпълнителното деяние е не снабдяване със съответното разрешително, а движение на такива МПС по пътищата от републиканската пътна мрежа и административно наказателно отговорният субект е лицето, което осъществява това движение, т е. водачът, който е длъжен да представи на контролните органи всички документи, които се изискват, за да управлява законосъобразно процесното ППС. Позовава се на разпоредбата на чл. 37 ал.1 т.1 от Наредба №11, в която водачите са сред изброените лица, на които се съставят актове в такива случаи. Посочва съдебна практика на АС – Плевен в този смисъл. Л.Й.Д., като водач на извън габаритно ППС, е от кръга на административно наказателно отговорните лица, посочени в чл.
53 ал.1 ЗП. Моли да бъде отменено решението, а по същество - да бъде потвърдено НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – Л.Й.Д., чрез адв. К. М. от Адвокатска колегия – гр. Бургас, излага аргументи, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, тъй като отговорността на водача е ангажирана неправилно, както и че водачите, които управляват ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ, без да се спазва установения за това ред, могат да носят отговорност единствено съобразно нормите на ЗДвП и деянието е несъставомерно по посочената разпоредба от ЗП. Позовава се на съдебна практика на административните съдилища в този смисъл като представя издадени НП на водачи като твърди, че АПИ вече е променила практиката си и в подобни случаи наказва водачите за нарушение по реда на ЗДвП.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд –
Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
За да отмени НП правилно първоинстанционният съд е приел, че за констатираното нарушение водачът незаконосъобразно е бил санкциониран по реда на ЗП и че следва да носи отговорност единствено съобразно нормите на ЗДвП, тъй като противното би довело до ангажиране наказателната отговорност на едно лице за едно и също нарушение, но на различни нормативни основания, което е законово недопустимо.
Настоящият касационен състав счита, че е налице колизия в нормативната уредба, регламентирана в Закона за пътищата и Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС по отношение санкционирането на водачите, които е установено да управляват ППС с размери, маса и натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от МРРБ, без да се спазва установения за това ред, което е дало отражение и в практиката на АПИ и съдебната практика по приложението на закона, която също е противоречива.
Колизията следва да бъде разрешена съобразно принципите на административно-наказателната отговорност, залегнали в чл. 2 ал.1 ЗАНН, според който деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания се определят със закон или указ.
Съставът на конкретното нарушение, за което може да се ангажира отговорността на водача е ясно и недвусмислено очертан в разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.1 ЗДвП и санкционната разпоредба на чл. 177 ал.3 т.1 ЗДвП. В чл. 139 ал.1 т.2 ЗДвП се съдържа задължението движещите се по пътя ППС да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Редът за движението на такива ППС се определя в приетата на осн. чл. 139 ал.3 ЗДвП Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В чл. 177 ал.3 т.1 ЗДвП се съдържа и предвиденото наказание за водач, който управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от МРРБ в Наредба № 11/2001г. и затова това е приложимия правен ред за ангажиране отговорността на водача при констатиране на управление на МПС превишаващо нормите без да е спазен установения в наредбата ред за издаване на разрешително за движение в тези случаи. Компетентността на органите, които могат да съставят актове, респективно да издават наказателни постановления за този вид нарушения по ЗДвП също е намерила своята регламентация в чл. 167 ал.3 от ЗДвП, според който общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на ППС се контролират от длъжностни лица на АПИ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. В тази връзка с приложените по делото Заповед № РД-11-246/31.03.2022г. и Заповед № РД-11-247/31.03.2022г. на Председателя на УС на АПИ са опредеделени и лицата от структурата на агенцията, които могат да съставят актове за нарушения, както по Закона за пътищата, така и по ЗДвП и да издават НП.
В чл. 26 ал.2 т.2 б. „а“ от Закона за пътищата се съдържа идентична забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия без разрешение. Санкцията за нарушение на чл. 26 ал.2 е предвидена в чл.
53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, но е регламентирана по-общо като глоба за физическите лица, нарушили разпоредбите или които извършат или наредят да бъдат извършени изброените дейности – движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Затова доколкото водачите не са изрично посочени в тази разпоредба, а за тях е предвидена отговорност за същото нарушение в друг закон – в ЗДвП и недопустимостта за едно и също нарушение да бъдат прилагани наказания по различни закони и при спазване принципа на чл.2 ал.1 ЗАНН за законоустановеност на нарушенията и предвидените за тях наказания, следва за приложим в случая да се приеме само ЗДвП, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Недопустимо е чрез позоваване на подзаконов нормативен акт, по аналогия или чрез тълкуване да се извежда ангажиране отговорността на водачите по реда на ЗП, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба.
По тези съображения, решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.1 ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60 лв. за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 373/13.07.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1257/2023 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на Л.Й.Д. *** направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 60 лв. за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /П/ 2.
/П/