Определение № 716 от 28.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 716 гр. Пазарджик, 28.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Г. Петров

Цветелина Н. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500649 по описа за 2026 година Производството е по чл.248 ал.3 от Граждански процесуален кодекс.

Обжалвано е определение № 474 от 09.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 20245240101588 по описа на PC – Велинград, с което е оставена без уважение молба вх. № 2718 от 15.04.2026 г., от М. М. С., с която е направеното искане за изменение на Решение № 99/09.04.2026 г., по гражд.дело № 1588/2024 г., по описа на Районен съд Велинград, в частта за разноските.

Против така постановеното определение в законоустановеният срок е постъпила въззивна частна жалба с изложени оплаквания за неправилност.

Пространните доводи на жалбата могат да се сведат до следното: първоинстанционния съд е определил механично дължимото адвокатско възнаграждение по 100 евро на иск без да извърши индивидуална преценка на обема на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, броя на предявените искове и необходимите процесуални действия по защита.

От друга страна навежда твърдения, че липсвала преценка на критериите за разумност и пропорционалност, несъобразяване с практиката на СЕС и ВКС относно пазарния характер на адвокатското възнаграждение и неправилност на извода на съда за липса на фактическа и правна сложност, както и несъответствие на определеният размер на адвокатското възнаграждение за да бъде постигнат възпиращ ефект изискван от практиката на СЕС.

Иска се отмяна на обжалваното определение като бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА при спазване на принципите на разумност и пропорционалност, като се съобрази и възпиращия ефект на справедливо адвокатско възнаграждение. Претендират се разноски.

Писмен отговор от другата страна не е постъпил.

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащ на контрол по този ред акт, от легитимирано лице, в установения в закона срок.

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С Решение № 99/09.04.2026 г., по гражд.дело № 1588/2024 г., по описа на Районен съд Велинград по предявени четири обективно съединени иска с правно основание по чл. 55 от ЗЗД от М. М. С., представлявана от адв. Д. Ф., САК против „Вива Кредит” ООД, ЕИК 201995287. Предявените искове са уважени частично и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответника е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро. С молба вх. № 2718 от 15.04.2026 г., от М. М. С. е направеното искане за изменение на Решение № 99/09.04.2026 г., по гражд.дело № 1588/2024 г., по описа на Районен съд Велинград, в частта за разноските, което е оставено без уважение.

За да отхвърли молбата по чл.248 от ГПК на жалбоподателката районният съд е приел, че при определяне на адвокатското възнаграждение е съобразил Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, че национална правна уредба, която ограничава съда да определи адвокатско възнаграждение под минималния размер, се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС, както и размера на вземането, че по делото са проведени три съдебни заседания, на които процесуалния представител не се е явил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

За да определи размера на възнаграждението на адвоката, представлявал страната, при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, съдът е изложил мотиви, които се споделят и от настоящия съдебен състав. При определяне размера на адвокатското възнаграждение районният съд е взел предвид осъществената от адв. Ф. защита, фактическата и правната сложност на делото, като се е съобразил и с пазарната цена на адвокатския труд по този вид дела, поради което определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази постановеното на 25.01.2024 г. решение на СЕС по дело С-438/22 г., имащо задължителен за всички съдилища, на основание чл.

633 ГПК характер, предвид което размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащането на правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В процесния случай определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата от 400евро съответства на вида и цената на предявените по делото искове. Така определеният размер на адвокатското възнаграждение отговаря на критериите 2 за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В тази насока следва да се има предвид, че делото е с ниска правна и фактическа сложност, налице е константна и трайно установена съдебна практика по спорния по делото въпрос досежно недействителност на договорите за кредит сключени с потребител, пълномощникът на ищеца не е взел участие в проведените по делото открити съдебни заседания и по делото е изготвена и приета една експертиза.

Настоящия състав преценявайки не високата правната сложност на делото, ниската фактическа сложност, обстоятелството, че процесуалния представител не са е явявал лично в производството (не е изразходвано време и ресурси за това), както и отчитайки, че макар да се касае за различни договори, все пак практиката е установила, че проблемите са идентични, както и това, че от процесуалния представител на ищеца е изготвена единствено искова молба, становище по хода и е предоставен списък на разноски по делото, въззивната инстанция намира молбата за изменение на решението за неоснователна

С присъждането на посочения размер на адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд от 400 евро в пълнота са спазени и съблюдавани всички принципи на съдебната практика на СЕС за определяне на разноските за адвокатско възнаграждение по начин, че да бъдат спазени всички критерии при определянето им по размер, фактическата и правна сложност и цената на исковете. С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е "съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото", преценката се концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното дело.

В аспекта на така изложеното се налага извод, че определеният от първоинстанционния размер на адвокатското възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата е справедлив и съответства на материалния интерес по делото, изхода по спора, както и на вида и количеството на извършената работа и на фактическата и правна сложност на делото, поради което частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При така определения от исковия съд размер се спазва напълно принципа за разумност на разноските за адвокатско възнаграждение, за пропорционалност на разходите при частична основателност на исковете.

Воден от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 474 от 09.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 20245240101588 по описа на PC – Велинград, с което е оставена без уважение молба вх. № 2718 от 15.04.2026 г., от М. М. С., с която е 3 направеното искане за изменение на Решение № 99/09.04.2026 г., по гражд.дело № 1588/2024 г., по описа на Районен съд Велинград, в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на РС - Велинград за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4