Акт № 1601 от 24.04.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

22.7.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.13

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Димо Колев дело номер

20114100500703 по описа за

2011 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 56/28.04.2011г., постановено по гр.д. № 1437/2010г. Горнооряховският районен съд е приел за установено по отношение на Д. М. Й., ЕГН: *, с адрес гр. Г. О., ул. „Т.” № ., че същият дължи на „Т. С.” Е., ЕИК: .., представлявано от изпълнителния директор П. М., сумата от 2937, 56 лв., от които 2100, 49 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м. септември 2004г. до м. март 2008г., както и сумата от 837, 07 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 21.10.2004г. до 02.07.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.08.2009г. до изплащане на вземането. Със същото решение е отхвърлен предявения иск за сумата от 440, 19 лв. – главница, представляваща разлика между пълния предявен размер от 2540, 68 лв. и уважения размер – 2100, 49 лв., както и за сумата от 215,92 лв. – лихва за забава, представляваща разликата между пълния предявен размер 1052, 99 лв. и уважения размер - 837, 07 лв. за периода от м. декември 2002г. до м. август 2004г., поради погасяване по давност. Присъдени са разноски и за двете страни с оглед изхода на делото.

Постъпила е въззивна жалба от Д. М. срещу онази част от решението, с която е уважен процесния иск, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че пърÔоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила като не е изложил никакви доводи относно възражението на жалбоподателя за невярно отчитане на уреда поставен в процесния имот, а е изложил такива за друг уред. Изказват се предположения, че уредите на „Б. Б.” О. не отчитат действителните стойности на консумираната топлоенергия. Твърди се, че процесните уреди не само, не са сертифицирани за исковия период, но и въобще нямат сертифициране съобразно законовите и подзаконовите нормативни актове действащи в Б.. В тази връзка необосновано се явявало твърдението на ищеца, че сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислени по действителен разход на такава енергия и на база на реален отчет на измервателните уреди. В условията на евентуалност се възразява срещу доводите на съда да приложи общия петгодишен давностен срок по отношение на претендираните по делото суми. Излагат се аргументи, като се посочва и съдебна практика, защо е следвало да се приложи кратка погасителна давност по чл. 111 б. „в” ЗЗД, поради което всички процесни суми се явявали погасени по давност преди датата 28.08.2006г. Отправено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано, а исковата претенция да бъде отхвърлено изцяло като неоснователна и недоказана. Претендират се деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна „Т. С.” Е. и третото – лице помагач „Б. Б.” О., в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК, не са депозирали отговор и не участват във въззивното производство чрез свои представители.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимна страна, която има правен интерес от обжалването. Същата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че решението е валидно и допустимо изцяло.

ВТОС намира, че първо следва да се произнесе по допустимостта на предявения иск. За да бъде допустим иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК следва да се е развило частно производство по издаване на заповед за изпълнение, да е постъпило възражение в двуседмичния срок по чл. 414 ал. 2 ГПК, а в месечния срок по чл. 415 ГПК да е предявен пред първата инстанция положителния установителен иск с посоченото правно основание. Именно тази процедура се установява от приетото като доказателство гражданско дело № 9513/2009г. по описа на СРС.

Изложеното поражда правния интерес на ищеца от предявяване на настоящият установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, поради което съдът намира същият за допустим и подлежащ на разглеждане по същество.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С предявяване на процесната претенция въззиваемият – ищец иска да се приеме за установено, че жалбоподателят – ответник му дължи за консумирана топлинна енергия общо сумата от 3 593, 67 лв., от които 2540, 68 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м. декември 2002г. – м. март 2008г., както и сумата от 1052, 99 лв., представляваща законна лихва за забава от 01.02.2003г. до 02.07.2009г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -28.08.2009г. до окончателното й изплащане. На основание чл. 78 ГПК се претендират и съдебни разноски. Твърди се, че между страните съществуват договорни отношения за продажба на топлинна енергия, като ответникът е бил потребител на такава, но не е заплащал стойността й за процесния период. Последният не бил правил възражения по реда на чл. 40 ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т. С.” Е. на потребители /ОУПТЕСНТСП/ като на 01.07.2009г. му било връчено уведомление, с което бил информиран за размера на неплатените суми и периода, за който се отнасят.

Ответникът Д. М. в срок е представил отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Заявява, че невярно са отчитани показанията от топломера на единствения радиатор в офиса, поради което не дължи посочените в исковата молба суми. Правил бил искания за съответните корекции, но последните не били извършвани. При условията на евентуалност се позовава на изтекла кратка придобивна давност и от там на недължимост на главницата и лихвите преди 28.08.2006г.

Третото – лице помагач на ищеца - „Б. Б.” О. не представя становище по делото, но изпраща наличните при него документи за процесния имот, които са приложени като писмени доказателства по делото.

От фактическа страна между страните не се спори, а това се установява и от доказателствата по делото, че ответникът по иска Д. М. е собственик на процесния имот – офис помещение № 7 със застроена площ от 19, 69 кв. м. респ. обем от 30, 40 куб. м., находящо се в гр. С., Р. „К. С.”, ул. „Родопски извор” бл. 40, вх. 2 ап. 1 от 04.10.2002г. От доказателства по делото е установено, че сградата, където се помещава офиса на ответника е топлоснабдявана през процесния период от ищцовото дружество, както и че отчитането на консумацията на топлоенергия в сградата - етажна собственост на бл. ..” през това време е извършвано от топлинния счетоводител „Б. Б.” О., въз основа на решение на общото събрание на собствениците. Не се спори, че в имота на М. е монтиран един брой индивидуален разпределител за регулиране на отоплението и топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, както и водомер за топла вода, а също така, и че от м. декември 2002г. М. е абонат на въззиваемото дружество с абонатен номер Т375730.

Въззиваемият-ищец е приложил препис-извлечение по сметка от партидата на Д. М., с подробно описани в него задължения по фактури, според която въззивникът не е заплащал задълженията си за доставена топлоенергия за периода от м. декември 2002г. до м.март 2008г. Приложение са й заверени копия от самите фактури. От тези документи се изяснява, че М. дължи на „Т. С.’ Е. сумата от 2540, 68 лв., представляващи неплатена цена на доставена топлоенергия за горепосочения период, както и сумата от 1052, 99 лв. - лихви за забава. Заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ потвърждава, че дължимите от страна на ответника суми за процесния период за използвана топлоенергия възлизат на 2540, 68 лв., а размера на сумата представляваща лихви за забава възлиза на 1195, 63 лв., но за периода до 17.08.2009г. Посочените суми не били платени от М. към датата на изготвяне на това заключение. Експертното заключение, съдът приема за компетентно и обосновано, поради което му дава вяра.

От заключението на СТЕ се установява, че сумите за топлинна енергия в офис – помещението са начислявани съгласно нормативната уредба действала през процесния период, като и че е спазен редът, техническите специфики и правилата за дялово разпределение на доставена топлоенергия в сграда, в режим на етажна собственост. Според вещото лице отчетените данни на топломера, в имота на ответника, според информацията от таблицата съвпадат с данните, посочени в данъчните фактури на „Т. С.” Е. за исковия период. Разходът на топлинна енергия за отопление е изчисляван на база реален отчет на един брой индивидуален разпределител за регулиране на отоплението и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съответно за битова гореща вода на базата на показания на водомер за топла вода и специфичен разход на топлинна енергия за загряване на 1 куб. м. вода.

Въз основа на аналогична фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция, районния съд е направил своите правни изводи, които се явяват необосновани само относно приложения, по отношение на процесните суми, общ давностен срок по чл. 110 ЗЗД.

От доказателствата по делото /нот. акт № 155 том І рег. № 2176 н.д. № 134/2002г./ безспорно се установи, че Д. М. е собственик на процесния имот, който се намира в сграда, в режим на етажна собственост, която е топлоснабдявана през исковия период. Съгласно чл.106а, ал.4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ-отм., обнар. ДВ бр.64/1999г.), действал в началото на процесния период, собственикът на топлоснабдяван имот се счита за потребител на топлинна енергия. Аналогична е разпоредбата на чл.153, ал.1 от действащия от 2004г. досега Закон за енергетиÛата (ЗЕ), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следва да се отбележи също, че според нормативната уредба и по-конкретно чл.108, ал.4 ЗЕЕЕ (отм.), а понастоящем чл.153, ал.6 от ЗЕ, дори при прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите на потребителите, последните се считат за потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата. Тези инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост /чл. 140 ал. 3 ЗЕ /. Изложеното дава основание на съда да приеме, че съгласно действащите в процесния период ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ въззивникът е потребител на топлинна енергия, подавана от въззиваемото дружество към сградата етажна собственост в гр. С., Р. „К. С.”, ул. „Р. и” ... Нещо повече на 16.12.2002г. самият той е подал молба до „Т. С.” Е. за откриване на партида за заплащане на ползвана в офиса топлоенергия. От чл. 3 ал. 1 т. 3 от ОУПТЕСНТСП се установява, че ответника по иска като потребител на топлоенергия е купувач на такава за стопански нужди, доколкото процесния имот е офис – помещение и използваната топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване е за нужди извън домакинството. Като потребител и на основание чл.109, ал.1 от ЗЕЕЕ (отм.) и чл.155, ал.1 ЗЕ същия следва да заплаща консумираната топлинна енергия.

От доказателствата по делото - препис извлечение по сметка от партидата на Д. М., заверени копия от фактури, както и експертните заключения по СТЕ и по СИЕ се установява количеството на консумирана топлинна енергия за отопление и такава за битова гореща вода, както и дължимите за това суми. За периода м. декември 2002г. до м. март 2008г. М. дължи за топлинна енергия сумата от 2 540, 68 лв., а размера на обезщетението на забава върху тази главница, считано от датата на изпадане в забава до 17.08.2009г. за всяко едно от задълженията според СИЕ възлиза на 1 195, 63 лв. Изяснява се, че тези суми за топлинна енергия са начислени съобразно нормативните изисквания относими към процесния период на база на реален отчет на един брой индивидуален разпределител за регулиране на отоплението и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съответно за битова гореща вода на базата на показания на водомер за топла вода и специфичен разход на топлинна енергия за загряване на 1 куб. м. вода. При неосигурен достъп отчитане на уредите сумите са начислявани съгласно т. 6.7 от Методика за максимален разход на топлинна енергия, при последващо изравняване на сметките.