Решение № 164 от 19.07.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Кърджали, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20245140200412 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № ** от 16.04.2024 г., издадено от Директор на ОД МВР-К., с което на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. на Б. Б. У. от **************************, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН.

Жалбоподателката Б. Б. У. сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че не е извършила посоченото в него нарушение при описаната фактическа обстановка. При съставяне на наказателното постановление било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и приложението на материалния закон.

Моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. Сочи, че на жалбоподателката било наложено наказание за използване на ЕЕН *** не по предназначение, но такова нещо в досъдебното производство нямало установено. Напротив, тя се опитвала да го използва точно по предназначение, да получи защита за себе си и близките си. Това, че не получила адекватна защита било съвсем друг въпрос. Жалбоподателката използвала единния спешен номер, за да осъществи контакт с органите на МВР, както използвала и номера на районното управление, но след като районното управление престанало да отговаря, била принудена да 1 започне отново да звъни на единния спешен номер. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Ако съдът приеме, че има осъществен състав на административно нарушение, то моли да бъде отчетено, че наложената санкция не е съобразена с административнонаказателното минало по отношение на такива нарушения на жалбоподателката, както и с имущественото й състояние. Затова санкцията следвало да се намали към предвидения в закона минимум.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Сочи, че процесните обаждания не били коментирани в постановлението на прокурора, тъй като използването на телефон *** не по предназначение не е престъпление, а административно нарушение. Освен това, предвид заявеното в телефонните разговори, че жалбоподателката не търси спешна помощ, че лицето не се намира около къщата и тя нямала представа дали ще дойде или не, в конкретния случай не съществувал непосредствен риск за живота, здравето, сигурността и имуществото й. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура-К., редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.06.2023 г. жалбоподателката Б. Б. У. се намирала в с.С. м., общ.К., като вечерта се обадила по телефона на лицето М. Г., с който имали неуредени финансови отношения.

При разговора те си разменили обидни реплики и закани. М. Г., който по това време се намирал в с.К., общ.И., се обадил на ЕЕН *** и съобщил за отправените му закани. По този повод в с.К. бил изпратен полицейски патрул от РУ-И. и полицейски служител снел обяснения от Г. Същевременно служител от РУ-И. се свързал по телефона и с Б. Б. У..

Разяснено било на нея, а също и на М. Г., че не следва да се заплашват взаимно, а да уредят отношенията си по законов ред. Тогава жалбоподателката У. решила също да подаде сигнал срещу Г., при което на 29 срещу 30.06.2023 г. от телефони с номера ********** и *********** многократно се обадила на ЕЕН ***. За периода от 22.29 часа на 29.06.2023 г. до 01.31 часа на 30.06.2023 г., Б. Б. У. позвънила на ЕЕН *** общо 21 пъти, ползвайки го не по предназначение - провеждала разговори, които нямат спешен характер, държала се неуважително и грубо с операторите от Център *** и служителите от ОД МВР-К., сигнализирала за разговор със служител на РУ-И., за подаден сигнал срещу нея от гражданин от ромски произход на име М., за желанието си и тя да подаде сигнал, но без да посети Районно управление-К., като заявила на операторите, че „нон стоп ще звъни на ЕЕН ***, за което ще носи отговорност“. На 30.06.2023 г. в 00.50 часа, при обаждането на ЕЕН *** жалбоподателката казала на оператора, че мъж от ромски произход я заплашва в С. м.

На въпрос на оператора от ЕЕН *** в палатка или в къща на С. м. (на брега на язовир К.) се намира, Б. У. отговорила, че е на палатка и се обърнала с думите „ш.“, „м.“, отправяйки нецензурни думи и заплахи. Всички тези сигнали нямали спешен характер, тъй като не 2 съществувал непосредствен риск за живота, здравето, сигурността и имуществото. По случая било образувано досъдебно производство № ***/2023 г. по описа на РУ-К. След проведено разследване, с Постановление на РП-К. от 29.01.2024 г. наказателното производство било прекратено, а материалите по досъдебното производство били изпратени на наказващия орган за преценка относно реализиране на административнонаказателна отговорност. По този повод и по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН за извършено нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от анализа на материалите по досъдебно производство № ***/2023 г. по описа на РУ-К.; Постановление от 29.01.2024 г. на РП-К. за прекратяване на наказателно производство; Писмо от 27.05.2024 г. на РЦ ***-К.; компакт диск, съдържащ аудиозаписи и снимки на електронни картони на приети повиквания, както и другите приети по делото доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

На жалбоподателката е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН, която разпоредба забранява ползването на ЕЕН *** не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства, с изключение на „*****“ повикванията, и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. В случая на Б. У. е вменена отговорност конкретно, че е ползвала ЕЕН *** не по предназначение. Това е проявната форма на нарушението по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН, за която след получаване на материалите по досъдебното производство, наказващият орган в рамките на своята компетентност е преценил да привлече нарушителя към отговорност. От приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че Б. У. действително е осъществила състава на посоченото административно нарушение. За времето от 22.29 часа на 29.06.2023 г. до 01.31 часа на 30.06.2023 г., тя е ползвала ЕЕН *** не по предназначение, тъй като при обажданията е провеждала разговори, които нямат спешен характер. Жалбоподателката се държала неуважително и грубо с операторите, сигнализирала за разговор със служител на РУ-И., за подаден сигнал срещу нея от гражданин от ромски произход на име М., за желанието си и тя да подаде сигнал, но без да посети Районно управление-К., заявила че „нон стоп ще звъни на ЕЕН ***, за което ще носи отговорност“, на въпрос на оператора се обърнала с думите „ш.“, „м.“, отправяйки нецензурни думи и заплахи. Предназначението на ЕЕН *** съгласно чл.3, ал.1 от ЗНССПЕЕН е да се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, каквито за жалбоподателката към конкретния момент не са съществували.

Деянието на Б. У. покрива състава на нарушението по чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН, както от 3 обективна, така и от субективна страна. Същото е извършено виновно, при пряк умисъл, като умисълът на жалбоподателката се обективира в поведението й. Изводът за формата на вината следва от анализа на обажданията, които са обективирани в протокола за оглед на веществени доказателства от 25.10.2023 г. От тях става ясно, че обаждащата се на ЕЕН *** жалбоподателка е била наясно със ситуацията, тъй като самото съдържание на процесните сигнали изключва необходимостта от спешна помощ, т.е. спешният номер е използван не по предназначение. Ето защо, според настоящата инстанция законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Б. У. за извършеното нарушение на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН, предвиждащ, че който ползва не по предназначение ЕЕН ***, се наказва с глоба от 200 до 1 000 лв. Настоящата инстанция намира обаче, че при индивидуализацията на санкцията наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН и е определил глобата в предвидения от закона максимум. Санкцията следва да бъде около средния размер, предвид наличието и на смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на доказателства жалбоподателката да е наказвана друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение, и на отегчаващи такива – голям брой обаждания, довели до безпричинно ангажиране на линиите за спешни повиквания, както и обидното и арогантно отношение към органите на реда при обажданията на ЕЕН ***. Затова законосъобразно се явява наказание ориентирано към средния размер на предвиденото в закона, което налага наказателното постановление да бъде изменено като наложената „глоба” се намали на 500 лв. Това наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целта по чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените от страна на жалбоподателката нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство. Обжалваното наказателно постановление е съставено правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържа необходимите реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателката, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно установено от всички доказателства събрани при проведеното разследване по досъдебното производство, на базата на които е издадено и атакуваното постановление. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответства на посочената като нарушена правна норма на чл.28, ал.1 от ЗНССПЕЕН, както и на санкционната такава по чл.37 от ЗНССПЕЕН. Във връзка с доводите на защитата следва да се посочи, че наказващият орган 4 извършва свободна и независима преценка, основана на материалите по преписката /в т.ч. и тези, събрани в хода на досъдебното производство/ и закона, за това извършено ли е административно нарушение, извършено ли е от лицето, посочено в процесуалните документи и то виновно, и следва ли да му се наложи административно наказание.

Административнонаказващият орган не е обвързан от правните изводи в прокурорския акт, а следва за изгради вътрешното си убеждение само въз основа на доказателствата и на закона, тъй като за разлика от съдебните актове, постановлението на прокурора не се ползва със сила на присъдено нещо.