Решение № 4665 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4665 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110107346 по описа за 2024 година

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 42380/09.02.2024 г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД /уточнена с молба с вх. № 91538/19.03.2024 г./, в която се твърди, че в периода 01.05.2021 г. – 01.11.2023 г. ищцовото дружество е доставило до имот - собственост на ответницата с адрес: гр. София, район „Триадица“, ул. „Г“ № 17, вх.

А, партерен етаж, ап. 1 /абон. № 95810/ топлинна енергия, която е останала незаплатена. В посочения период действали Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиентите за битови нужди в гр. София, които били публикувани във в-к „Монитор“ и влезли в сила на 10.07.2016 г., в чийто чл. 33 е разписано задължението на потребителите, каквато се явявала и ответницата, да заплащат месечните си задължения в 45 – дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. Имали задължение за заплащането на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 на потребеното количество топлинна енергия за отчетения период в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасяли. При неизпълнение в срок, следвало да заплатят на продавача на топлинна енергия законна лихва за забава Етажната собственост, в която се намирал топлоснабдения имот сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Бруната“ ООД.

Това дружество извършвало разпределението на топлинната енергия на базата реален отчет.

За топлоснабденият имот били издадени изравнителни сметки.

Въз основа на изложеното е поискано осъждането на ответницата Т. М. да заплати на ищеца следните суми: 272, 21 лв. – главница за доставена в периода 01.05.2021 г. – 01.11.2023 г. до имот-собственост на ответницата, но останала незаплатена топлинна енергия , заедно със законна лихва от 09.02.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 91, 91 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. – 25.01.2024 г. и 4, 30 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. – 25.01.2024 г.

Ответницата Т. М., чрез назначения й от съда особен представител адв. Р. И. счита исковата молба за нередовна, тъй като не било представено пълномощно за подаването й.

Липсвали доказателства за заплатена държавна такса, тъй като същата следвало да бъде за всеки един от предявените искове, а не общо за всички. Липсвали доказателства ответницата 1 да е собственик на топлоснабдения имот. Не било изяснено дали същата е приела наследството на първоначалната ищца. Направено е възражение за изтекла тригодишна давност. Направено е оспорване н атвърдението на ищцовото дружество, че в имота имало монтирани отоплителни тела. Счита, че претендираната стойност на доставената топлинна енергия е изчислена неправилно. Оспорва дължимостта на лихвата за забава, доколкото по делото липсвали доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на дружеството, респ. отстъствал начален срок на изпадане в забава. Поддържа, че сумите за дялово разпределение се дължали на топлинния счетоводител, а не на доставчика на топлинната енергия.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представения препис от Нотариален акт № 54, том XVII, дело № 3015/1954 г. и от изпратеното от Агенция по вписванията писмо се установява, че Т. И. Д. е придобила правото на собственост върху топлоснабдения жилищен имот, намиращ се в гр. София, ул.

„Г“ № 17, вх. А, партер, ап. 1, заедно с прилежащите към него идеални части от общите части на сградата и правото на строеж.

От писмото на Столична община, район „Триадица“, както и от приложената данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 7224022945/07.04.2022 г. се установява, че именно ответницата Т. М. е декларирала процесния имот като придобит по наследство от Т. Д., като е заявила качеството си на собственик на обекта. Това нейно поведение съставлява действие, което несъмнено предполага намерение за приемане на наследството.

По делото е представен и договор за извършване на услугата дялово разпределение, както и протокол от общото събрание на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и изготвено въз основа на проверка на документите на ищеца и на фирмата за дялово разпределение, се установява, че през процесния период сградата е била топлоснабдена, общият топломер е преминал изискуемите метрологични проверки, технологичните разходи в абонатната станция са отчислявани за сметка на ищеца, а в процесния имот е имало едно отоплително тяло с монтиран разпределител. Установява се още, че за исковия период не е бил осигуряван достъп за отчет на уреда, както и че в имота не е имало законен водомер за топла вода, поради което начисленията са извършени съобразно приложимата нормативна уредба и съставените протоколи за неосигурен достъп.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът също кредитира, се установява, че по процесната партида няма данни за плащания, с които да са погасени претендираните суми за топлинна енергия. Експертизата е констатирала, че за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г. прогнозно фактурираните суми за топлинна енергия са общо 480,85 лв. с ДДС, по партидата е осчетоводена изравнителна сметка в полза на абоната в размер на 64,83 лв., както и кредитно известие в размер на 143,81 лв., поради което общият размер на начислените и неплатени суми за топлинна енергия възлиза на 272,21 лв.

Експертизата е установила също, че на 03.11.2023 г. е платена главницата за услугата дялово разпределение за периода 12.2020 г. – 04.2022 г., като непогасена е останала единствено претендираната от ищеца лихва в размер на 4,30 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция. Продажбата на топлинна енергия се извършва при общи условия, които обвързват клиентите по силата на закона. След приемането на наследството ответницата е встъпила в имуществената сфера на наследодателя и отговаря за задълженията, свързани с наследствения имот. В случая от данъчната декларация по чл. 14 2

ЗМДТ, подадена лично от нея, се установява, че ответницата е приела наследството мълчаливо и се е легитимирала като собственик на процесния имот.

Неоснователно е възражението за липса на облигационно отношение с ищеца. Налице е топлоснабден имот в сграда – етажна собственост, общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД са приложими, а услугата дялово разпределение е организирана по реда на чл.

139 и сл. ЗЕ. Неоснователно е и възражението, че сумите за дялово разпределение не се дължат на ищеца – по силата на общите условия именно продавачът събира цената на услугата, извършвана от избрания от етажната собственост търговец.

Възражението за погасителна давност също е неоснователно. Вземанията за цена на топлинна енергия представляват периодични плащания и се погасяват с тригодишна давност. Исковата молба е подадена на 09.02.2024 г., а най-ранният изискуем процесен дълг е станал изискуем през 2021 г., поради което към датата на предявяване на исковете давност не е изтекла.

От съвкупната преценка на техническата и счетоводната експертиза се установява, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот, начисленията са извършени съобразно действащата през релевантния период нормативна уредба, а непогасената главница за топлинна енергия възлиза на 272,21 лв. Следователно искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ е основателен в този размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2024 г., до окончателното изплащане.

По иска за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия: съгласно приложимите общи условия клиентите дължат заплащане на стойността на фактурата за потребеното количество топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. При неплащане в този срок продавачът има право на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза размерът на дължимата мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 25.01.2024 г. възлиза на 91,91 лв., поради което и този иск е основателен.

По претенцията за сумата 4,30 лв. – обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово разпределение: съдът намира иска за неоснователен. Макар от доказателствата да се установява, че главницата за услугата дялово разпределение е била начислена и впоследствие платена, по делото не е доказан настъпил падеж на това задължение спрямо ответницата, нито е установено същата да е била поканена да го изпълни преди извършеното плащане. За разлика от задълженията за топлинна енергия, по отношение на цената на услугата дялово разпределение общите условия не установяват по делото доказан конкретен срок, с изтичането на който длъжникът да изпада автоматично в забава. Поради това не е налице доказано основание за присъждане на обезщетение за забава върху тази главница.

С оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е сторил следните разноски: 100 лева държавна такса; 5 лева – държавна такса за съдебно удостоверение; 30 лв. – такса за публикация в „Държавен вестник“; 400 лева за особен представител, 600 лева изплатени възнаграждения на вещите лица по двете изслушани и приети съдебни експертизи и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение. Общата сума н асторените от ищеца разходи е в размер на 1235. Съобразно уважената част от иска ответницата Т. М. следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 1 221, 56 лева /624, 57 евро/ - съдебни разходи.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Т. М., родена на ********** г., с адрес гр. София, ул. „Г“ № 17, ет. 1, ап. 3, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление 3 гр. София, ул. „Я“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и мл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 272,21 лв.– главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „Г“ № 17, вх. А, партер, ап. 1, абонатен № 95810, за периода м.05.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата в размер на 91,91 лв.– обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. – 25.01.2024 г. и сума в размер на 25,69 лв. – дялово разпределение за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Т. М. родена на ********** г., с адрес гр. София, ул. „Г“ № 17, ет. 1, ап. 3 иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4,30 лв. – обезщетение за забава върху главница за услуга дялово разпределение за периода 01.07.2022 г. – 25.01.2024 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Т. М., родена на ********** г., с адрес гр. София, ул. „Г“ № 17, ет. 1, ап. 3, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 1 221, 56 лева /624, 57 евро/ - съдебни разходи.

Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.