Акт от 29.06.2018, Районен съд - Радомир

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Радомир, 29.06.2018 г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ при секретаря М. М., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 326 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове от „А.з.к.н.п.з.“ ООД срещу И.Й.С. за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 30.03.2016 г. между „А.Ф.“ ООД, в качеството на кредитор и И.Й.С., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за кредит „Бяла карта“ с №., при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Подписвайки договора за кредит кредитополучателят удостоверявал, че е получил и е запознат предварително с всички условия на индивидуалния договор и Общите условия, приложими към него, както и че е получил от кредитора Стандартен европейски формуляр по чл. 5 от Закона за потребителския кредит, със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.

Съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се задължил да предостави на ответницата револвиращ кредит в максимален размер от 500,00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта „Access Finance/iCard/Card/Visa“, а кредитополучателят се задължавал да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Ответницата усвоила сума в общ размер на 499,52 лева, като дължимата към настоящия момент главница била в размер на 499,52 лева. Тъй като кредитополучателят можел по всяко време да усвои суми до максималния размер на кредитния лимит, настъпването на падежа зависело изцяло от поведението на кредитополучателя.

Заедно с подписване на договора за кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя платежен инструмент - кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН - кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло максималния размер на кредита веднага след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит, което съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да предостави заемната сума. Страните били подписали и Приложение № 2 към договора за кредит - Условия за ползване на международна платежна карта „Access Finance/iCard/Card/Visa“, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за ползване на кредитна карта „Access

Finance/iCard/Card/Visa“. 

Наред с това, разпоредбите на договора за кредит предвиждали, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на кредитора както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му в тридневен срок до предоставяне на обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължал на кредитора разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на сумите, както и такса в размер на 120,00 лева, включваща разходите на кредитора за действията на служител, който осъществявал и администрирал дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя. В настоящия случай ответницата дължала разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 104,70 лева.

На 11.11.2016 г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) и Приложение № 1 към него от 13.07.2017 г. между „А.Ф.“ ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ООД, по силата на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Поради трайна забава и виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата, цялото задължение по договора станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост била обявена на 07.12.2016 г.

Поради неизпълнението на договорното задължение „А.з.к.н.п.з.“ ООД подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № .г. по описа на съда, в рамките на което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение № .г. Срещу издадената заповед било подадено възражение от страна на ответницата, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

С оглед изложеното, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответницата И.Й.С. му дължи сумата от 604,22 лева, дължима по договор за кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г., от които: сума в размер на 499,52 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 16.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в размер на 104,70 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.

Ищецът претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „А.з.к.н.п.з.“ ООД е подал на

16.11.2017 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата И.Й.С. за дължими суми по договор за кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № .г. на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № .г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „А.з.к.н.п.з.“ ООД е предявил настоящия иск.

По делото е представен и приет договор за кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г., сключен между „А.Ф.“ ООД (кредитор) и И.Й.С. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер от 500,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта „Access Finance/iCard/Card/Visa“, а кредитополучателят се задължава да го ползва и върне при условията на подписания между страните договор. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: срок на кредита – 6 години; фиксиран годишен лихвен процент – 43,2%, като върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължи дневен лихвен процент в размер на 0,12%; годишен процент на разходите – 45,9%; обща дължима сума от кредитополучателя – сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху усвоената и непогасена главница и такси за ползване на картата. Уговорено е също (чл. 12, ал. 1), че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, е длъжен да предостави на кредитодателя обезпечение по чл. 16 от договора, както и да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на задължението му. Към договора е представено и Приложение № 1, съдържащо условия за ползване на международна платежна карта White Card/Access

Finance/iCard.

По делото е представен и рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., сключен между „А.Ф.“ ООД (цедент) и „А.з.к.н.п.з.“ ООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем по смисъла на ЗЗД и ТЗ и договори за потребителски кредити по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен от цедента с физически лица и такива, сключени между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и физически лица, които цедентът е придобил по силата на договор за цесия от 01.07.2014 г.

По делото е представено и извлечение от Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., от което става ясно, че вземането на „А.Ф.“ ООД по сключения договор за кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г. срещу ответницата е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД.

От ищцовата страна са представени също и пълномощно, с което „А.Ф.“ ООД е упълномощил „А.з.к.н.п.з.“ ООД да уведоми от името на „А.Ф.“ ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., както и уведомление, с което „А.Ф.“ ООД чрез „А.з.к.н.п.з.“ ООД уведомява ответницата И.Й.С., че задължението ù по сключения договор за кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г. е изкупено от „А.з.к.н.п.з.“ ООД.

По делото са представени по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК от третото, неучастващо лице - „А.Ф.“ ООД: справка - извлечение за изпратени на мобилен номер .кратки текстови съобщения, който номер ответницата е посочила за контакт по повод сключения от нея договор за кредит „Бяла карта“, от която справка е видно, че на 06.12.2016 г. на същия номер е било изпратено и получено кратко текстово съобщение, с текст: „кредитът Ви е обявен за предсрочно изискуем, задължението Ви е 875,37 лева“, както и справка – извлечение за извършени операции по договор за кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г.

По делото е прието и заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че кредиторът е заредил кредитната карта в момента на нейното активиране, като общо изтеглената сума от кредитополучателя е в размер на 560,00 лева, от които са погасени 60,48 лева. Вещото лице посочва, че задължението на ответницата по сключения договор за кредит „Бяла карта“ е както следва: 499,52 лева – главница и 104,70 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4

ГПК.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между ответницата и „А.Ф.“ ООД по силата на сключен договор за кредит „Бяла карта“, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, наличието на сключен договор за цесия на процесното вземане между цедента - „А.Ф.“ ООД и цесионера - „А.з.к.н.п.з.“ ООД и уведомяването на длъжника за това, както и че договорът за кредит е бил обявен за предсрочно изискуем на 07.12.2016 г. поради неизпълнение на задълженията по него от страна на кредитополучателя и че последният е бил уведомен за това и размера на претенциите на ищеца.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна облигационна връзка между „А.Ф.“ ООД, в качеството му на кредитор и ответницата, в качеството ù на кредитополучател, въз основа на сключения договор за кредит „Бяла карта“ с №. от 30.03.2016 г. Договорът е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна не се оспорва тяхната действителност, поради което следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно правоотношение.