Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1325 от 27.07.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 3213/2023
Вид
Решение № 1325
Подписан
27.07.2023
В сила
22.08.2023
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 82 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.345 ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 80 и 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл. 80, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 80 и 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 81, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл. 82 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1325 гр. Пловдив, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20235330203213 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Р. С. Г., против наказателно постановление № 17- 1030- 006215 от 14.09.2017г. издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив сектор „Пътна полиция“, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“. В жалбата излага подробни съображения, като твърди, че нарушението е погасено по давност. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна взема становище, че нарушението е погасено по давност.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Постъпила е молба, с която се поддържа жалбата.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не се представлява.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за установено следната фактическа обстановка- на 30.06.2017г. около 21.50 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Копривщица“ и ул. „Ясна поляна“, жалбоподателят Р. Г. управлява четириколесно МПС- АТВ “Bombardier Outlander 400” с рама № 3JBEMHM10bJ000399, което не е регистрирано по надлежния ред, с което управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 от ЗДвП.

От приложената пр.пр.№ 5457/ 2017г. на РП- Пловдив се установява, че образуваното досъдебно производство по чл.345 ал.2 от НК е било прекратено.

Компетентността на административно наказващият орган се установява от приложената по делото Заповед № 8121з 952/ 20.07.2017г. на министъра на МВР.

Съдът изгради своите фактически изводи въз основа и на събраните по делото писмени доказателствени средства, прочетени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради изтекла абсолютна преследвателска давност.

Следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност: преследвателна давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице.

Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е 2 довършено престъплението/нарушението- чл. 80, ал.3 НК и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Преследвателната давност бива два видаобикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК.

Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност-чл. 81, ал.3 НК. В общия случай при наложено наказание глоба на основание чл. 80, ал.1, т.5 НК обикновената преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4,5 години (чл. 81, ал.3 НК, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК). В ЗАНН са уредени и специфични хипотези на обикновената преследвателна давност- чл. 34 ЗАНН, а именно срок за издаване на АУАН (три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от 1 година от извършване на нарушението) и за издаване на НП (6 месеца от издаване на АУАН); Изпълнителна давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82 ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание. От гореизложеното е видно, че изпълнителската давност по чл.

82 ЗАНН и чл. 82 НК започва да тече от влизане в сила на съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В смисъл, че две годишната давност по чл. 82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд.

Основателно е възражението на жалбоподателя за настъпила погасителна давност. Съгласно чл.81 ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предхония член. Съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за наказанието в глоба и лишаване от права. В конкретния случай, нарушението е извършено на 30.06.2021г Наказателното постановление е връчено на 11.05.2023г. т.е. наказателното постановление не е влязло в законна сила.

3

Изтекла е както обикновената преследвателска давност на 31.06.2020г., така и абсолютната преследвателска давност на 31.12.2021г., предвид което наложеното наказание е погасено по давност, поради настъпила погасителна давност.

Съгласно чл.57 ал.1 т.13 от ЗАНН един от основните и задължителни реквизити на наказателното постановление е съдържанието в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Следва за пълнота да се обележи и, че основателно е възражението на жалбоподателя, че при издаването на наказателното постановление е допусната съществена грешка изразяваща се в погрешно посочване на срока за обжалването му, а именно седемдневен, вместо правилното четиринадесет дневен срок. Това обстоятелство като реквизит само по себе си, не води до опорочаване процедурата по издаване на наказателното постановление и допускане на съществено процесуално нарушение, но води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и ограничаване правото му именно да обжалва наказателното постановление в посочения от законодателя срок, а не срокът посочен от административнонаказващия орган. Това представлява процесуално нарушение водещо до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и още едно основание за отмяна на наказателното постановление.

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал такива да са сторени, съгласно представените по делото списък на разноски, фактура и платежно нареждане, съответно следва да се присъдят в размер на 600.00 лева с ДДС. В този смисъл, неоснователно е възражението на прекомерност на адвокатско възнаграждение, доколкото по делото са извършени множество действия от процесуалния представител на жалбоподателя- изготвяне и подаване на жалба и депозиране на молба със становище по хода на делото, а и предмета на делото представлява фактическа и правна сложност.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Районен съд- Пловдив

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17- 1030- 006215 от 4

14.09.2017г. издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив сектор „Пътна полиция“, с което на Р. С. Г., ЕГН: **********, адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Пловдив да заплати на Р. С. Г., ЕГН:

**********, адрес: ***, сумата от 600.00 лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5