Определение № 44180 от 11.12.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44180 гр. София, 11.12.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110146129 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. П. С. срещу „У.Е.У.Ц.“ - чуждестранно търговско дружество /АД/, извършващо дейност в Република България чрез „У.Е.У.Ц.. – клон България“, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 357, ал.1, вр. чл. 128, т .2 КТ, чл. 215, ал. 1, чл. 177 и чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

1) сумата от 17755,26 лв., представляваща сбора от неплатени от ответника т.нар.

„секторни плащания“, дължими за периода 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до окончателното плащане;

2) сумата от 2293,07 лв., представляваща лихва за забава плащането на „секторните плащания“ за периода от падежа на съответното плащане до 10.08.2023 г.;

3) сумата от 6893,41 лв., представляваща сбора от неизплатени командировъчни пари по смисъла на Раздел IV от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина, дължими за периода 01.07.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до окончателното плащане;

4) сумата от 3770,31 лв., представляваща сбор от неплатени възнаграждения по чл.

177 КТ, дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск през посочени месеци в периода м.10.2021 г. до м.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до окончателното плащане;

5) сумата от 908,37 лв., представляваща неплатено възнаграждение за работа на официални празници в периода 01.05.2021 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. до окончателното плащане;

1

6) сумата от 102,67 лв., представляваща лихва за забава плащането на възнаграждението за работа в дните на официални празници за периода от падежа на съответното плащане до 10.08.2023 г., както и иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1 и 2 КТ за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 5а от трудовия договор от 02.04.2019 г., чл. 5а от трудовия договор от 23.11.2020 г. и допълнителните споразумения към тях, съгласно която възнаграждението за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита включено в размера на основната брутна заплата и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори.

Ищцата Д. П. Сокола твърди, че на 02.05.2019 г. е сключила с ответника „У.Е.У.Ц..“ – чуждестранно акционерно дружество, учредено съгласно законите на Република Унгария, извършващо стопанска дейност в РБ чрез клон, вписан в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, трудов договор на основание чл. 68, ал. 4 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, по силата на който е назначена на длъжността „младши член на кабинния екипаж“.

Посочва, че трудовият договор от 02.05.2019 г. е сключен за срок от 18 месеца, който започва да тече от 06.05.2019 г. Поддържа, че била уговорена брутна заплата в размер на 10685 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително отработените месеци, като същата включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, в т. ч. основна заплата, брутна фиксирана сума за допълнителна работа, брутна фиксирана работа за часовете, в които служителят е в режим на готовност или е бил извикан на работа по време на такъв режим, брутна фиксирана сума за работа на следобедни или нощни смени, както и брутна фиксирана сума за прослужено време. Сочи, че е налице уговорка и за секторно плащане от работодателя за всеки приключен сектор, като сумите за първите 2 сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата и ответникът няма да бъде длъжен да прави отделни плащания и за тях. Допълва, че между страните е налице и уговорка за плащане на допълнителни командировъчни пари.

Пояснява, че сключеният между страните договор е изменен с анекс от 01.01.2020 г. Твърди, че на 23.11.2020 г. страните са сключили нов трудов договор със срок 18 месеца, по силата на който е заемала длъжността „стюард/стюардеса“, като същият е прекратен на 01.07.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Поддържа, че работодателят не е изпълнил задължението си за плащане на уговорените възнаграждения. Твърди, че клаузата на чл. 5а от трудовия договор, съгласно която възнаграждението за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се счита включено в размера на основната брутна заплата и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори, е недействителна поради противоречието й със законна, а в условията на евентуалност - поради заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т.

2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „У.Е.У.Ц..“, с който твърди, че исковете са недопустими, тъй като са предявени срещу ненадлежна страна – „У.Е.У.Ц..“, които не е работодател на ищцата, и че неин работодател 2 е клонът, а при условията на евентуалност - че са неоснователни.Твърди, че всички дължими суми към ищцата били изцяло заплатени. По отношение на претендираните „секторните плащания“ твърди, че са налице неправилни изчисления, тъй като същите били дължими след втория сектор за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори.

Оспорва и претенцията за командировъчни плащания, като поддържа, че размерът, записан в Приложение ЗА от НСКСЧ, е приложим само за екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, каквито неговите не са. Командировъчните плащания се определяли със заповед на работодателя, без в трудовия договор и анексите към него да има препращания към Приложение ЗА от НСКСЧ. Поддържа, че работодателят имал право да определя командировъчните плащания, вкл. и в размер, по - малък от 55 евро/ден, като в тази връзка се позовава и на чл. 31, ал. 6 НСКСЧ. Оспорва и претенцията по чл. 177 КТ, както и тази за заплащане на възнаграждение за работа през дните на официални празници. Оспорва твърденията за недействителност на оспорените от ищеца клаузи от договорите, като посочва, че същите са законосъобразни и са резултат от постигнато съгласие между страните „секторните плащания“ се дължат след втория прелетян сектор за деня. Релевира възражение за изрекла погасителна давност.

Отправено е искане производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, предявено срещу ненадлежен ответник, а при условията на евентуалност – исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, като предявени срещу ненадлежен ответник, за неоснователно, по следните съображения:

Трайната съдебна практика на ВКС приема, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ организационно обособената структура притежава специална правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическото лице, в чиято организационна структура е включена. Приема се, че се касае за процесуална легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела, но не като процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото лице, което предвид обвързаността си от решението, е също процесуално легитимирано да участва по делото като главна страна. Поради това и в този случай като надлежни страни в процеса могат да участват, както организационно обособената структура - поради призната й от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е, и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението / Решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/10 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 301/12.06.2012 г. по гр.д. № 966/09 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 380/10.01.2014 г. по гр. д. № 2034/13 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 25/14.03.2022 г. по гр. д.

№ 1728/21 г. на ВКС, III г. о./.

В случая съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – Трудов договор от 02.05.2019 г. и Трудов договор от 23.11.2020 г., съдът намира, че работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ по отношение на трудовото 3 правоотношение с ищцата е дружеството „У.Е.У.Ц..“, действащо чрез своя клон в България, и той е надлежен ответник по делото.

По иска с правно основание чл. 357, ал.1, вр. чл. 128, т.2 КТ в тежест на ищцата е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника и полагането на труд за твърдения период, настъпването на предпоставките за начисляване на т. нар. „секторни плащания“ през процесния период и техният размер, както и падежа на това задължение.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже плащането на претендираните суми, респ. възраженията си в отговора на исковата молба.

По иска с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, в тежест на ищцата е да докаже, че е била член на екипажа на въздухоплавателно средство, че е изпълнявала международни полети в посочения период, размерът на командировъчните пари за всеки ден командировка и падежът на задължението.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже плащането на претендираните суми, респ. възраженията си в отговора на исковата молба.

По иска с правно основание чл. 177 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че е работила по трудово правоотношение с ответника; ползването на платен годишен отпуск за съответния период; размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който служителят е отработил най-малко 10 работни дни.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми, респ. възраженията си в отговора на исковата молба.

По иска с правно основание чл. 264 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, по което за процесния период е полагал труд по време на официални празници, както и продължителността на положения от него труд и размера на възнаграждението. При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил дълга, респ. основанието за непогасяването му;

По исковете с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже наличието на съответните главни дългове в сочените размери, настъпването на забавата и размерът на обезщетенията за забава.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.

По иска с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже наличието на уговорена клауза в трудовия договор, чиято недействителност твърди в исковата молба.

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

4

По доказателствените искания:

Представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат, с изключение на представените от ищеца документи на л.28-31, л.33-69 и л. 130-131 от делото, които са представени на чужд език. На основание чл. 185 ГПК на ищеца следва да се предостави възможност в срок до първото о.с.з. да представи точен и заверен превод на български език на посочените доказателства.

Следва да се уважи искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачите, посочени в исковата молба и отговора на исковата молба.