Протокол № 97 от 10.07.2024, Окръжен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№ 97 гр. Смолян, 09.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Недялка М. Кокудева и прокурора А. И.

Сложи за разглеждане докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245400600088 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Д. С. В., нередовно призован, не се явява. Призовката му е върната в цялост, с отбелязване, че по данни на баба му С. В.а, Д. В. е на студентска бригада в Америка , а тя отказва да получи призовката. За него се явява защитникът му адв. В. Р., надлежно упълномощен.

ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Смолян, редовно призована се явява Зам. - окр. прокурор А. И..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Б. Р. К., редовно призован не се явява, вместо него се явява адв. В. П., надлежно упълномощена.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

АДВ. П. - Да се даде ход на делото.

АДВ. Р. – няма пречки за даване ход на делото.

СЪДЪТ разясни правата по чл. 274 и 275 НПК.

ОТВОДИ НЕ ПОСТЪПИХА

Съдът намира, че следва да бъде даден ход на делото, няма 1 процесуални пречки да не бъде даден ход на делото, тъй като не е задължително участието на подсъдимия Д. В. в процеса, като съдът приема, че следва да бъде даден ход на делото при условията на чл. 269, ал.3, т. 1 от НПК и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Докладва се постъпилия протест вх. № 1939/12.06.2024 година на Зам. районния прокурор в РП Смолян, както и постъпилото допълнение към протеста с вх. № 2074/24.06.2024 г., както и депозирана въззивна жалба с вх.

№ 1940/13.06.2024 г. по ел.поща от частния обвинител Б. Р. К. чрез пълномощника му адв. В. П..

ПРОКУРОРЪТ подадения протест.

Нямаме доказателствени искания, поддържам

АДВ. П. - Поддържаме депозираната въззивна жалба, като не правим искания за събиране на нови доказателства.

АДВ. Р. неоснователни са и протеста и жалбата, други доказателствени искания нямам.

СЪДЪТ намира, че с оглед изявлението на страните, ще следва да бъде приключено съдебното дирене и даден ход на съдебното следствие и затова О П Р Е Д Е Л И:

Приключва съдебното дирене

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ - Поддържам внесения протест, както и допълнителното изложение към него, като съображенията ми за това са следните: видно от акта на първоинстанционния съд е възприета една фактология, една фактическа обстановка, която намираме, че е коректно пресъздадена, въз основа на доказателствената съвкупност, съдът е направил един коректен анализ на събраните доказателства, включително в оценката кои да кредитира, кои да не кредитира, имам предвид показанията на Емил Димитров, извел е извод за съставомерност от обективна страна по повдигнатото обвинение, и очевидно, видно е и от протеста на колегата от РП Смолян, спорът е, доколко е налице субективната страна и има ли умисъл за извършване на деянието по повдигнатото обвинение. В тази връзка, и на база 2 установената фактология по случая, след анализ действията на подсъдимия В., прави впечатление, че той съвсем умишлено, с цел да осуети, за което няма повдигнато обвинение, проведената проверка от страна на полицейските служители, и с оглед да осуети това, че те са се опитали с употреба на физическа сила да го задържат за целите на проверката, първоначално е опитал да нанесе удар на единия от свидетелите, бутнал му е очилата, което е било съвсем умишлено, осъзнато деяние, малко след това, пак видно от фактологията, която е била възприета от първоинстанционния съд, нанасяйки удар с крак в областта на дясното коляно на пострадалия Б. К., му е причинил съставомерните леки телесни повреди. От мотивите към присъдата на първоинстанционния съд, не успях да се ориентирам каква е била причината това деяние да бъде квалифицирано като неумишлено, или по-скоро като непредпазливо, но съгласно така установената фактология по случая, както и установената съдебна практика по подобни случаи, намирам, че деянието е извършено със съставомерно изискващ се от закона пряк умисъл.

Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че това е втори акт на Д. В., на подсъдимия, съвсем целенасочен, умишлен, с цел да осуети проверката.

Доколко е имало в идеална съвкупност престъпление по чл. 270, не стои като въпрос в настоящото производство. С оглед горното, намираме, че от субективна страна деянието е било осъществено при условията на умисъл, и предлагаме да отмените присъдата, постановена по НОХД № 113/23 г. по описа на РС Мадан, като признаете Д. С. В. за виновен и постановите нова присъда в този смисъл.

АДВ. П. - От името на доверителя си, частен обвинител в настоящото производство, заявявам, че поддържам изцяло депозираната въззивна жалба, както се придържам към изложените съображения в протеста, депозиран от представителя на РП Смолян, предмет на настоящата проверка, като ще Ви моля, след преценка на събраните по делото доказателства да постановите нова присъда, с която признаете Д. В. за виновен по повдигнатото му държавно обвинение, за което е внесен и съответния обвинителен акт. Изцяло подкрепям изложеното и в днешно съдебно заседание от страна на държавното обвинение, относно факта, че действително в мотивите на присъдата, районен съд Мадан обстойно е изложил фактическата обстановка, като са направени обосновани изводи, относно съставомерността от обективна страна за деянието, за което е повдигнато обвинение, а именно, че на 3 процесната дата, подсъдимият, чрез активни действия - нанасяне на удар с крак на полицейски служител е причинил лека телесна повреда по смисъла на закона, съзнавайки, че в случая указва съпротива срещу орган на власт, действащ по повод изпълнение на служебните си задължения. Считам обаче, че извода за липса на съставомерност от субективна страна е напълно необоснован. В мотивите на присъдата няма посочено нито едно доказателство или анализ на група доказателства, на база, на които да се извлече извод за липса на съставомерност от субективна страна, а единствено се посочва, че в случая действията на Д. В. са били непредпазливи, а всички останали факти и обстоятелства, приети от съда като доказани по един безспорен и категоричен начин, сочат именно на обратното, а това е, че неговите действия по оказана съпротива срещу двамата полицейски инспектори са насочени абсолютно целенасочено спрямо тях, с оглед той да успее да се отскубне и да осуети започналата вече полицейска проверка.

Първоначално е нанесен удар на служителят Н., като са полетели неговите очила, след което усещайки, че все още е в захвата на полицейският инспектор К., подсъдимият В. съвсем целенасочено, с крак, му нанася удар, който удар цели единствено и само да се отскубне от полицейския инспектор и да успее да избяга, осуетявайки и полицейската проверка. Ето защо, аз считам, че в случая са налице както интелектуалният, така и волевия елемент, изискуеми съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, на база, на които може да бъде направен един непротиворечив извод, относно факта, че Д. В. е действал напълно съзнателно, той е вменяемо лице, като той е могъл и целял настъпването на реализиралия се престъпен резултат. Ето защо аз считам, че в случая присъдата в тази си част, правейки извод за непредпазливо деяние, е напълно неправилна, постановена при неправилно приложения на материалния закон, а също така и необоснована в тази си част, поради, което аз ще Ви моля да отмените същата, да постановите нова, с която да го признаете за виновен, като му бъде определено наказание към предвидения в закона минимум, а именно в размер на една година, като съобразно наличието на условията на чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяване на наказанието да бъде отложено за срок от 3 години. Моля за вашия съдебен акт, като в зависимост от изхода на делото, ще Ви моля да му бъдат присъдени и направените разноски за двете съдебни инстанции.

АДВ. Р. - Аз съм малко учуден, от заетата позиция на прокурора и 4 представителя на частният обвинител. Изложеното в тях, както и в писмения вид на протеста от представителя на РП Смолян, поддържан от представителя на Окръжна прокуратура, е в един общ вид, че видите ли, група доказателства, които не са били обсъдени, и които обосновават виновността на моя подзащитен. Напротив, РС в конкретния случай е анализирал много подробно, което прави чест на прокурора, и той го признава, че е обсъдил всички и е анализирал всички доказателства, приложени в кориците на делото, в т.ч. показанията и на пострадалия К., на колегата Н., и другите, които са присъствали на инцидента. Или, ние сме изправени като христоматиен пример на така нареченото посткриминално поведение, позволявам си и тука да го изразя това нещо. Аз си спомням, че професор И.Н., който беше корифей по мое време, пък и след това в наказателното право, той много наблягаше на това поведение, което обоснована субективната страна на едно деяние, е ли е то извършено умишлено, непредпазливо или каквото и да е? Това не е засегнато само в правната теория. Това е обосновано и в последващата трайна константна съдебна практика. Навсякъде, когато едно лице, с цел прикриване на друго, по-тежко деяние, осъществи друго такова последващо, в негово лице не може да се търси някаква наказателнан отговорност, защото неговата цел, умисъла му, е към прикриване на по-тежко престъпление. Неслучайно казах, че това е христоматиен пример в настоящия случай. Проверката, и двамата представители, които поддържат протеста, казват, че е за осуетяване на проверката, извършвана от полицейските служители, респективно държане на наркотични вещества. Има образувано наказателно производство, и е така, ние не спорим по този факт, делото е прекратено. Какъв умисъл в действията на подсъдимия, какъв е умисъла - да избегне проверката за притежание на наркотични вещества. Има ли целенасочени действия, пък дори да приемем евентуален, не пряк умисъл, въпреки, че практиката по този род деяния изисква пряк умисъл за нанасяне на телесни увреждания, няма дори елементарен умисъл. Неговата цел е единствено и само да избегне проверката да го хванат с наркотични вещества. Самият пострадал казва: „Аз се опитах да го задържа, и той ме ритна назад, за да се отърве, за да избяга“. Н. по същия начин, и другият по същия. Това са доказателствата, те са анализирани от първоинстанционния съд. Вещото лице по СМЕ, което сочи, че този вид наранявания, или констатираните наранявания при пострадалият К. могат да бъдат получени при удара назад и падане върху асфалта, което е реалната, 5 обективна фактическа обстановка. Не говоря за показанията на подсъдимия, говоря за показанията, както на пострадалия, така и на другите. В конкретния случай районният съд си е свършил перфектно работата, анализирал е абсолютно всички доказателства, и е стигнал до логичния извод за липса на субективната страна на този вид деяние - нанасяне на телесна повреда на полицейски служител при осуетяване на проверката. Прокурорът посочи, да, срещу него можеше да бъде повдигнато обвинение по чл.270 от НК, но като не са си свършили работата постфактум това не става. Не мога да разбера защо трябваше да се повдига такова обвинение, след като съдебната практика е непротиворечива в тази насока, ще посоча Решение № 536/27.11.2008 г. на ВКС, н.дело № 546/2008 г., първо н.о.; Решение № 625/94г. от 06.02.1995 г., н.дело № 505/1994 г., първо н.о.; Решение № 651/24.06.2014 г. на СГС по ВНОХД 5155/2012 година. Христоматиен пример на посткриминално поведение, което категорично изключва субективната страна на това деяние, по принцип изключва субективната страна на деяние и осъществени с цел една единствена, прикриване на друго деяние, за което подсъдимият е могъл да бъде обвинен или е обвинен. Моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд, като обоснована и законосъобразна, правилна, с подробно изложени мотиви.

РЕПЛИКА НА ПРОКУРОРА - Целта му очевидно е била да осуети извършената проверка, но застъпената теза, че от субективна страна това посткриминално поведение или намерение го оневинява в извършването на действия, когато действията му са се изразили в извършването на други престъпления, той можеше да наръга полицая, да го убие, за всички тези деяния ли нямаше да носи от субективна страна вина? Съвсем умишлено, безспорно реализирайки тази цел да избегне, да осуети проверката, и с оглед това, че е бил физически възпрепятстван или хванат от полицая Б. К., съвсем умишлено подсъдимият е предприел действия, осъществявайки от обективна и субективна страна посочения престъпен състав.