Решение № 2241 от 19.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2241 гр. Пловдив, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330117481 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.

„К.“ № **, ет. *, ап. ** против „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, вр. чл. 143 от ЗЗП и чл. 11 ал. 1 т. 9 и 10 вр. чл. 22 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № **** от ***** г., сключен между страните, а при условията на евентуалност е предявен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ***** от ***** г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и нарушение на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП с правна квалификация по чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД и чл. 146 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на ***** г. страните по делото са сключили договор за потребителски кредит № *****, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 800 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР 49,81 %. Била постигната договореност съобразно чл. 3, т. 9 от договора, че задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство. В чл. 5 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 658,73 лева - разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора.

От правна страна се посочва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, който следва да отговаря на изискванията, визирани в ЗПК. В конкретния случай, според ищеца, не били спазени изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което на основание чл. 22 ЗПК договорът за кредит бил недействителен.

Така в договора липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Бил посочен 1 общо размерът на ГПР, но не и какви компоненти се включват в него. Не ставало ясно кои суми са включени като разходи за потребителя, в частност дали се включват и разходите по предоставянето на обезпечение. По този начин била нарушена разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК. Отделно от изложеното посоченият в договора ГПР не съответствал на дължимите разходи, доколкото в същия били включени скрити такси, а именно: неустойката за непредставяне на обезпечение. По този начин се нарушавала разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед изложеното се излагат съображения, че договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Отделно от изложеното, клаузата за заплащане на неустойка се явявала неравноправна, доколкото не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя. Клаузата за неустойка противоречала и на добрите нрави, доколкото излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявените искове.Признава се, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 800 лева.

Твърди, че не е налице неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата на закона не изисква да се посочва в договора математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Начинът, по който се формирал бил посочен в Приложение № 1 към ЗПК. Неправилно било твърдението, че в размера на ГПР следва да бъде включен и размерът на неустойката. Неправилно било и твърдението, че действително приложеният в договора за кредит ГПР е различен от посочения в него.

Несъстоятелно било възражението, че не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, поради непосочване на условието за прилагане на лихвения процент. Посоченото изискване не било приложимо към процесния договор за заем, доколкото в него е уговорен фиксиран лихвен процент, който остава непроменен за целия период на договора. Клаузите на договорната лихва и ГПР не са неравноправни по смисъла на чл.

143 ЗЗП. Сочи, че в чл. 3 от договора ясно и точно са посочени какви ще са финансовите последици за потребителя, каква сума следва да заплати по договора за кредит и респ. финансовата тежест, която поема. Не е налице и заблуждаваща търговска практика, довела до неравноправност на уговорката за ГПР. В настоящия случай в договора за кредит ясно били посочени параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на дължимата неустойка, в случай, че потребителя не предостави исканото обезпечение. Още при сключване на договора потребителят може да направи преценка за икономическите последици от сключения договор. Не е налице никаква подвеждаща информация, която може да въведе потребителя в заблуждение и да повлияе на решенията дали да сключи или не процесния договор. Твърди, че клаузата за неустойка не е нищожна. Страните договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на поетото задължение за предоставяне на обезпечение от страна на ищеца, която при сключване на договора не е представила каквото и да било обезпечение, което да гарантира дори и в минимална степен интереса на кредитора от връщането на сумата по договора за заем. Не било налице и соченото неизпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Изискването за посочване на лихвен процент на ден е относимо към договори за кредит, в които е уговорен 2 променлив, а не фиксиран лихвен процент, какъвто е настоящия случай. Релевира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за потребителски кредит № **** от **** г., сключен между страните, на ищцата е предоставен кредит в размер на 800 лева, при следните условия: с падеж:

23.03.2021 г., при фиксиран годишен лихвен процент- 40,05 % и годишен процент на разходите- 49,81 %, при общ размер на всички плащания- 932,27 лева. Предвидена е още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ в размер на 658,73 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска.

Като писмени доказателства са представени копия от договор за потребителски кредит и погасителния план към него.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищцата е усвоила заетата сума.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,81 %, а възнаградителната лихва- 40,05 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

3

В тази връзка, следва да се посочи и, че още при сключването на договора е предвидено, че неустойката по чл. 11, ал. 2 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер е 658,73 лева /при отпусната заемна сума от 800 лева/, а видно от погасителния план към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавя допълнително сумата от 16,13 лева за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение /банкова гаранция или поръчители/ и срока за представянето му /тридневен/, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.

Следва още да се посочи и, че с предвиждането на тази неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, защото тя не е включена в ГПР, а иначе представлява част от общите разходи по кредита и по този начин се постига неоснователно обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, както и на еквивалентност на насрещните престации, а също е в нарушение на добрите нрави.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.