Определение № 591 от 17.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. София, 17.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Красимира Костова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600811 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК.

С определение рег. № 3034/28.05.2026 г., произнесено в открито съдебно заседание от същата дата по НЧД № 2905/2026 г., Софийски градски съд, НО, 43 състав, е оставил без уважение искането на осъдения Т. Л. Т. за условно предсрочно освобождаване от остатъка (2 месеца и 18 дни) от определеното му по НЧД № 10460/2025 г. по описа на СРС едно общо найтежко наказание 2 години лишаване от свобода.

Против определението е депозирана частна жалба от адвокат С. Ф., упълномощен защитник на осъдения Т., с оплаквания за неправилност, изразяваща се в необоснованост и незаконосъобразност. В жалбата се навеждат доводи за наличието на всички изискуеми предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване. Твърди се, че първоинстанционният съд е подходил формално към цифровото изражение на „оценката на риска от рецидив“, като е приел, че средния риск е пречка за прилагането на УПО. Според защитата не са обсъдени трайната тенденция за редуциране на оценката на риска и дефицитните зони, в които е регистриран най-голям спад. Защитникът твърди, че законът не изисква оценката на риска да бъде с определени минимални стойности, за да бъде уважена молбата на осъденото лице за УПО, защото в противен случай самият институт на предсрочното освобождаване ще бъде неприложим, особено за лица с тежко обременено съдебно минало и ще обезсмисли идеята за стимулиране на поправянето чрез труд и добро поведение. Възразява се, че съдът е игнорирал обективните доказателства за примерно поведение на осъдения, като не е отчел трудовата ангажираност на Т., липсата на дисциплинарни нарушения и обстоятелството, че е поощряван. Възразява се още, че съдът е кредитирал само субективното заключение на затворническата администрация, но не и обективните факти, отразени в представения доклад. Обръща се внимание на 1 практиката на върховната съдебна инстанция (цитиран акт на ВКС), че критичността към вината не е задължително условие за прилагането на предсрочното освобождаване. Изтъква се, че Т. Т. е имал безупречно поведение и притежава сериозен капацитет за ресоциализация, тъй като има професионална квалификация за готвач, има семейство и малолетно дете, с което поддържа постоянна и дълбока връзка. Защитникът моли да се обърне внимание на факта, че и в самия доклад прогнозата за ресоциализация е оценена като благоприятна. В този смисъл с жалбата се иска да бъде отменено обжалваното определение, като вместо това бъде допуснато условно предсрочно освобождаване на Т. Т. от изтърпяването на остатъка от наказанието лишаване от свобода.

Въззивният съд, като се запозна с жалбата, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Установено е по делото, че с определение от 21.08.2025г. по ЧНД № 10460/2025г. по описа на Софийски районен съд, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, е определено едно общо най-тежко наказание на осъдения Т. Л. Т. в следните две съвкупности: по НОХД № 3733/2025г. по описа на СРС, НО, 11 състав и по НОХД № 3672/2025г. по описа на СРС, НО, 19 състав – лишаване от свобода за срок от 2 години, при първоначален „строг“ режим, като е приспаднато времето, през което осъденият ефективно е изтърпявал наказание лишаване от свобода по делата от съвкупността и времето, през което е бил задържан по тези дела. по НОХД № 16258/2022 г. по описа на СРС, НО, 6 състав, по НОХД № 5668/2023г. по описа на СРС, НО, 5 състав, по НОХД № 15903/2022г. по описа на СРС, НО, 18 състав и по НОХД № 4842/2024 г. по описа на СРС, НО, 108 състав – лишаване от свобода за срок от седем месеца, при първоначален „общ“ режим, като е приспаднато времето, през което осъденият ефективно е изтърпявал наказание лишаване от свобода по делата от съвкупността и времето, през което е бил задържан по тези дела.

Общото най-тежко наказание по втората съвкупност в размер на 7 месеца лишаване от свобода, осъденият Т. е изтърпял до 10.05.2024 г., като е бил зачетен предварителния му арест, а от 19.03.2025 г. е приведено в изпълнение определеното общо наказание по първата съвкупност.

Видно от приложената по делото справка от началника на затвора – София, към момента на оспорвания съдебен акт – 28.05.2026 г., лишеният от свобода е изтърпял фактически 1 година, 2 месеца и 9 дни, зачетен му е предварителен арест от 4 месеца и 7 дни и от работа - 2 месеца и 26 дни, или общо 1 година, 9 месеца и 12 дни от определеното му общо най-тежко наказание по първата съвкупност по ЧНД № 10460/2025г. по описа на СРС, 2 като остатъкът възлиза на 2 месеца и 18 дни. Ето защо, вярно СГС е отразил в определението си, че е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 от НК, а именно – осъденият фактически да е изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание, тъй като случаят представлява опасен рецидив.

Въззивната инстанция се солидаризира с изводите на първостепенния съд, че не е налице втората кумулативно изискуема предпоставка по чл.70, ал.1 от НК за удовлетворяване на претенцията на осъдения – да е дал достатъчно доказателства за поправянето си.

По делото не са налице съмнения, че по отношение на Т. Т. е започнал поправителен процес, вследствие на осъществяваната спрямо него корекционна дейност. Законосъобразно СГС се е съобразил с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем по силата на чл.155 от ЗИНЗС. От него е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив – 84 т. е редуцирана до актуалните стойности – 79 т. Отбелязано е, че е налице постигнат прогрес по част от дефицитните зони – управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, и злоупотреба с наркотични вещества. Не се констатират промени в стойността на риска от вреди, който остава среден. Поведението му в затвора е оценено като добро и съобразено с режимните изисквания, като не са констатирани конфликтни ситуации с останалите затворници и затворническата администрация.

Наред с това обаче, основателно СГС е акцентирал върху други дефицитни зони, които продължават да са налице без промяна в стойностите, а именно – отношението към правонарушението и умението за мислене, за чието преодоляване е необходимо да бъдат продължени корекционните мероприятия. Осъзнаването на вината и приемането на отговорността за собственото криминално поведение е част от поправителния процес, който е насочен към формирането на самосъзнание при лишеният от свобода за законосъобразен начин на живот и въздържане от бъдещи противозаконни прояви. С поведението си осъденият следва да демонстрира мотивация за поправянето си, като не е достатъчно единствено да спазва реда в пенитенциарното заведение, да полага труд и мирно да изтърпява наказанието си. При осъдения Т. не се наблюдава изключителен прогрес или преодоляване на визираните дефицитни зони, които да обосноват извода, че той се е поправил и че са постигнати целите на наказание, заложени в чл.36 от НК.

Необходимостта от продължаване на заложените в плана на присъдата корекционни активности се обуславя и от криминалното минало на лишения от свобода. Т. Т. е неколкократно осъждан за различни по вид престъпления, като не изтърпява за първи път ефективно наказание лишаване от свобода и е нарушавал изпитателен срок по условно осъждане. Ето защо, настоящият въззивен съдебен състав, счита, че тези фактори обуславят нужда от посериозна и по-трайна корекционна работа в дефицитната зона, свързана с умението за мислене, доколкото е насочена към изграждане на стабилни умения за съобразяване със закона и морала.

Първостепенният съд не е подценил, а надлежно е отчел положително трудовата ангажираност на осъдения Т. по време на изтърпяване на 3 наказанието му, че е награждаван и че няма констатирани дисциплинарни нарушения. От затворническото му досие е видно, че през по-голямата част от престоя си в ЗОЗТ „Кремиковци“ полага труд, като съгласно Заповеди № 129/23.05.2025 г., № 254/29.08.2025 г. и №294/02.10.2025 г. на началника на затвора, от 23.05.2025 г. до 21.11.2025 г. лишеният от свобода е заемал длъжността „работник цех пликове и папки“, а считано от 21.01.2026 г. до настоящия момент работи като „помощник заварчик“ (Заповед № 6/21.01.2026 г.). Със Заповед № 1/14.01.2026 г. на началника на затвора, на основание чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС осъденият е награждаван един път с „писмена похвала“.

Позитивно настоящият съдебен състав оценява и данните за възможността за успешна ресоциализация след напускане на затвора. В първоинстанционното производство е приложено заявление от К. Я. Д., в качеството му на управител на „ЕНД МАРК“ ЕООД, с което е заявена готовност да назначи на работа Т. на длъжност „***“. В подкрепа на този извод са и обстоятелствата, че осъденият притежава квалификация за готвач и че има съхранени връзки с близките си.

САС намира за неоснователно възражението на защитата, че СГС предимно се е позовал на данните от доклада по чл. 155 от ЗИНЗС, но че е пренебрегнал същностните констатации в него, както и доказателствата за положително поведение на осъдения. Не са налице съмнения в достоверността на отбелязаните в доклада данни, тъй като затворническата администрация е тази, която има пряко наблюдение върху цялостното поведение на лишения от свобода и резултатите, които постига при изпълнение на целите и задачите, заложени в плана на присъдата. СГС се е съобразил изцяло с указанията на Постановление № 7/1975 г. на Пленума на ВС (изм. с Постановление № 7/06.07.1987 г.), като становището му за започнало поправяне на осъдения е изведено въз основа на много подробно разискване на всички доказателствени източници. В този смисъл първата инстанция не може да бъде упрекната във формален подход.

Безспорно за осъдения Т. е започнал поправителен процес, който се изразява основно в положително отношение към труда и спазване на установените правила на работното място и в пенитенциарното заведение.

Въпреки това, доброто му поведение не е изключително по своя характер, за да обоснове приложението на института на условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода. За да се пристъпи към изключение от правилото, че наложеното наказание подлежи на изпълнение изцяло, не са достатъчни само благоприятна прогноза за ресоциализация и примерно държание в пенитенциарното заведение. Нужно е доказателствата да сочат, не просто за започнал, но и за устойчиво завършен поправителен процес, за да се гарантира, че и в извън контролирана среда, осъденият ще спазва установените правила на обществото и ще се въздържа от криминална активност. В разглеждания казус обаче, подобен убедителен извод не може да бъде направен.

С оглед изложеното, атакуването определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата – оставена без уважение.

4

Ето защо, Апелативен съд – София, НО, 11 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 3034/28.05.2026 г. по НЧД № 2905/2026 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 43 състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5