Решение № 51 от 28.02.2020, Окръжен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№51 гр. Д., 28.02.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Д.кият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и девети януари година

2020

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ

ХАНДЖИЕВА

Секретар Румяна Радева

Прокурора Д.Д. разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева гражданско дело номер 583 по описа за 2016 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по пар.5 ал.1 от

ПЗРЗПКОПДНПИ във вр. с чл.28 от ЗОПДИППД /отм./.

Образувано е по искане на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /преди Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество/ срещу А.М.Ц. ***, за отнемане от ответницата на сумата 153 548 лева, съставляваща стойността на имущество, придобито от ответницата от престъпна дейност.

Искането е обосновано с това, че с влязла в сила присъда по нохд №С-85/2009г. по описа на СГС ответницата А.М.Ц. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.302 т.1 във вр. с чл.301 ал.1 от НК - на неустановена дата, между края на месец юни и началото на месец юли 2008г. поискала и на 17.07.2008г. получила, като съдия, сума от 10 000 лева, която не й се следва, за да разреши административно дело в полза на трето лице.

В досъдебното производство по пр.№4-2660/2008г. на СГП на 17.07.2008г. ответницата предала на разследващите намиращите се в дома й пари - 93 000 лева, 3 270 щатски долара и 28 900 евро.

Общо стойността на паричните средства възлизала на 153 547.99 лева. Към датата на предявяване на исковата молба парите били върнати на ответницата.

Видът на извършеното от ответницата престъпление и получената от него облага, както и заеманата от ответницата длъжност „съдия“, обосновавали, според ищеца, вероятност за извършвана от ответницата престъпна дейност и в предходен период; това от своя страна обосновавало предположението за наличието на косвена връзка между престъпното деяние, респ. престъпната дейност на ответницата и имуществото, придобито от нея в периода 01.06.2008г. - 31.12.2008г.

Ответницата нямала установени законни източници на доходи за придобиването на паричните суми, иззети от нея на горепосочената дата. Според исковата молба, в периода 16.12.1984г. – 31.12.2008г. ответницата и бившият й съпруг получили доходи /от трудова дейност, обезщетения, издръжки, отчуждаване на недвижим имот и банков кредит/, равняващи се на 4 429,61 МРЗ; същевременно разходите на ответницата и членовете на семейството й /за придобиване на четири недвижими имота и три леки автомобила, за издръжка, погасяване на задължения от кредит, пътуване в чужбина и други/ се равнявали на 5 199,57 МРЗ. Или доходите били по-малки от разходите със 769.96 МРЗ, което означавало липса на законен източник на доход за придобиването имущество на стойност 153 548 лева.

По тези съображения и на осн.чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ се иска от ответницата да бъде отнета сумата 153 548 лева.

Ответницата А.М.Ц. оспорва искането като неоснователно и настоява за отхвърлянето му.

В отговора си по исковата молба е възразила, че с влязла в сила присъда е оправдана по обвинение за същото по вид престъпление, извършено от нея в предходен период /преди 17.07.2008г./ и е невъзможно формирането на обосновано предположение за връзка между престъплението от 17.07.2008г., предмет на осъдителната присъда и придобиването на сумата, на която се иска отнемане. Възразила е за наличието на законен източник на доходи за придобиването й. В исковата молба ищецът занижил размера на някои от получените от ответницата и бившия й съпруг доходи, а други въобще не взел предвид – 55 000 лева, дарени от бащата на ответницата, 55 000 евро, получено капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, получени средства по наследство и от продажбата на лек автомобил „**“. Същевременно разходите за придобиване на недвижими имоти и за издръжка на семейството били завишени, както и били включени такива, каквито ответницата не била правила /за пътуване в чужбина и за издръжката си в периода 16.12.1984г. – края на 1988г.

Според ответницата отрицателна разлика между приходите и разходите й липсва.

Сумите, които тя предала по досъдебното производство, били от спестявания и от капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Посочено е още от ответницата, че средствата, чието отнемане се иска, не са налични към датата на предявяване на претенцията.

Прокурорът изразява становище за неоснователност на искането за отнемане на имущество от ответницата и за неговото отхвърляне.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

С присъда

№14/16.07.2012г. по нохд №С-85/2009г. на СГС А.М. Ц. е призната за виновна в това, че на неустановена дата в периода края на м.юни – началото на м.юли 2008г., в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – съдия, поискала дар – сумата 10 000 лева и на 17.07.2008г. получила 10 000 лева от трето лице, какъвто не й се следва, за да извърши действие по служба – престъпление по чл.302 т.1 във вр. с чл.301 ал.1 от НК.

Със същата присъда А.М.Ц. е призната за невиновна в това, че на неустановена дата в периода края на м.юни – началото на м.юли 2008г., в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – съдия, поискала дар – сумата 60 000 лева и получила 30 000 лева от трето лице, какъвто не й се следва, за да извърши действие по служба.

Присъдата е влязла в сила на 07.10.2015г.

На 17.07.2008г. в рамките на образуваното досъдебно производство пр.№4-2660/2008г. на СГП ответницата А.М.Ц. предала на разследващите намиращите се в дома й пари. В протокол за опис и изземване и протокол за доброволно предаване от 17.07.2008г. паричните банкноти са подробно описани и сборът от стойностите им формира 93 000 лева, 3 270 щатски долара и 28 900 евро. По делото няма данни дали иззетите от ответницата пари са били предмет на обезпечителна мярка „запор“ – решение №175/07.08.2008г. на КУИППД за внасяне на искане по чл.22 ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ във вр. с чл.390 от ГПК. Въз основа на определение от 18.09.2008г. по ч.н.д.№СП348/2008г. на СГС парите били върнати на ответницата – протокол от 02.10.2008г. Няма данни същите да са налични понастоящем – във фактическо държане на ответницата или внесени като стойност по сметка в банка.

Ответницата А.М.Ц. е била в граждански брак с В.Е.Ц.; бракът е сключен на ***г. и е прекратен с решение №***. по гр.д.№***. на БРС, влязло в сила на 13.06.2003г. Двамата имат син А.В.Ц., роден на ***г. След прекратяване на брака между родителите синът живял с майката. Със заповед №1041/09.05.2006г. на органа по настойничество и попечителство при Община – Перник, А.М.Ц. била назначена за настойник на Й.В.В.– дете на починалата сестра на ответницата, заживяло с нея в едно домакинство.

Във връзка с твърдяното от нея, че намерените на 17.07.2008г. в дома й пари са резултат на спестявания, в първото по делото съдебно заседание ответницата е конкретизирала, че формирането им е започнало от 25.05.1991г. – когато ответницата и бившият й съпруг започнали работа и сами поели издръжката на семейството си /преди това били студенти, стажант – юристи и преимуществено на издръжка на родителите си/.

Между страните не са спорни следните доходи, получени в периода 25.05.1991г. – 31.12.2008г.:

- сумата

55 000 лева, дарена през 2004г. от бащата на ответницата;

- сумата

83 052 лева от продажба през 2004г. от ответницата на недвижим имот в гр.В., ул.“***“№36 – 38;

- сумата

29 750 лева, платени от бившия съпруг след прекратяване на брака за издръжки на детето А. до навършване на пълнолетието му;

- сумата 4 484.10 лева, получени пенсии на племенницата Й.за периода от назначаването на ответницата за настойник на 09.05.2006г.;

- сумата 1 500 лева от продажба през 2006г. от ответницата на лек автомобил „***“ с рег.№***;

- сумата 800 лева, изплатено на ответницата през 2005г. застрахователно обезщетение;

- сумата

127 128.95 лева, получен от ответницата през 2004г. ипотечен кредит от банка.

Със заключение на съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице въз основа на анализ на събраните по делото писмени доказателства, са установени доходите на ответницата и бившия й съпруг за периода от 25.05.1991г. до 31.12.2008г. /за него до прекратяване на брака/. Заключението е изготвено при съобразяване на настъпилата в течение на периода деноминация на лева, както и са приспаднати задължителните установени от закона удръжки за данък върху доходите, социално и здравно осигуряване.

Установява се, че в целия посочен период ответницата е получила трудови възнаграждения и обезщетение за неползван платен годишен отпуск общо в размер на 160 613.53 лева, пари за облекло общо в размер на 5 364.49 лева, пари и ваучери за храна общо в размер на 441.68 лева, както и обезщетения за временна нетрудоспособност общо в размер на 4 098.69 лева.

За бившия съпруг на ответницата вещото лице е дало заключение за получени от него доходи от трудово възнаграждение в размер на 28.45 лева и от упражняване на адвокатска професия общо в размер на 98 683.45 лева. В сбора на доходите на бившия съпруг от адвокатска професия вещото лице не е включило доход, получен през 1996г. Това е така, защото първоначално представената по делото данъчна декларация на В.Е.Ц. за доходите му през 1996г. е била непълна. След представянето на декларацията в цялост е видно, че през 1996г. В.Е.Ц. е получил доходи в размер на 301 800 лева /неденоминирани/ или това са 301.80 лева /деноминирани/. Доходите на бившия съпруг от упражняването на свободна професия за всяка една от годините са формирани от вещото лице, без приспадане на суми за нормативно определените разходи за дейността /30%, 35%/. Възражението по този повод на процесуалния представител на ищеца е неоснователно. Нормативно определените разходи за дейността са величина, въведена от закона за целите на данъчното облагане; те не са реален разход, който наистина намалява приходите от свободната професия точно с този установен от закона процент и води до съответно действително намаляване на получения /чист, нетен/ доход. Може да се предположи, че упражняването на свободната професия е свързано и с разходи, но извън данъчното облагане няма основание да се счете, че разходът е именно посоченият процент от приходите, и на тази база да се преизчисли действително полученият доход. Със сигурност приходите от дейността намаляват със задълженията за осигуровки и за данък върху доходите, но, ако ищецът е считал, че приходите на бившия съпруг на ответницата са намалели и с разходи за адвокатската му дейност, то е трябвало да ги докаже конкретно. При липсата на такива доказателства, следва да се приеме посоченият от вещото лице доход, получен от бившия съпруг на ответницата от адвокатска професия, формиран с приспадане от декларираните от него приходи от дейността на задълженията за данък върху доходите и за осигуровки – 98 683.45 лева.

Ответницата твърди получаването на доход в размер на 7 500 лева през 2005г. – платени от бившия й съпруг за продажбата на притежаваната от нея 1/2 идеална част от лекия автомобил „***“ /притежаван след прекратяване на брака им в съсобственост/. За установяване на твърдяното е разпитан бившият съпруг на ответницата, свидетелят В.Е.Ц.. От показанията му се потвърждава, че след развода автомобилът останал при него, но не и, че е платил на ответницата 7 500 лева. Свидетелят помни, че имало някакви плащания, свързани с уговорки и за детето, но не дава никакви конкретни сведения.

Ответницата твърди и получаването на 55 000 евро на 01.05.2008г. – платено в брой капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на същата дата между нея и бившия й съпруг, като продавачи, и нейния вуйчо И.П.Г., като купувач. Свидетелят И.П.Г. /вуйчо на ответницата/ и свидетелят В.Е.Ц. са дали подробни показания за сключването на договора – дата, място, механизъм на уговаряне, набавяне на средствата за капарото от вуйчото, плащането в брой, причините и мотивите на всеки един от тримата за сключването на договора. Показанията на свидетелите кореспондират помежду си и с твърдяното от ответницата, което, ведно с родствените и семейни връзки /между ответницата, свидетелите, сина А., племенницата Й./, прави логично и житейски обосновано твърдяното от ответницата и изнесено от свидетелите. Същите тези връзки обаче възпрепятстват изнесеното от свидетелите да се възприеме безрезервно, след като не е подкрепено с други доказателства. Във всеки случай писменият предварителен договор за покупко-продажба на имота с дата 01.05.2008г., подписан от ответницата и двамата свидетели, не съставлява такова доказателство. Той е представен за първи път на 01.08.2008г. по досъдебното производство /т.1 л.83 и сл. от делото/ и по правилото на чл.181 от ГПК няма достоверна дата от преди този момент.

Разпечатката съдържа 53 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/335dba9e-325d-43aa-af23-5490d6f24e58