Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 10 от 17.01.2025, Районен съд - Чепеларе

Съд
Районен съд - Чепеларе
Дело
Административно наказателно дело 97/2024
Вид
Протокол № 10
Подписан
17.01.2025
В сила
17.01.2025
Състав
Славка Бисерова Гемишева

Цитирани разпоредби

  • чл. 264, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 10 гр. Чепеларе, 17.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Н. С. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Славка Гемишева Административно наказателно дело № 20245450200097 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Жалбоподателката Ю.О.Д., редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от адв.Б.К.– АК – Смолян, надлежно упълномощен.

Ответникът по жалбата началникът на РУ – Ч., редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Явяват се свидетелите В.А.П. и Т.А.П., редовно и своевременно призовани.

Адв. К.: Моля да дадете ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на свидетелите, както следва:

В. А. П. ***, без родство и дела с жалбоподателката.

Т. А. П. ***, без родство и дела с жалбоподателката.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл.290 от НК, като същите обещаха да говорят истината.

Свидетелите бяха изведени от съдебната зала до разпита им.

Адв. К.: Няма пречки да се открие съдебното следствие.

Съдът счита, че следва да открие съдебното следствие с доклад по делото и затова О П Р Е Д Е Л И:

ОТКРИВА ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ С ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО

Производството е по чл. 59 от ЗАНН и е образувано е по депозирана жалба от Ю.О.Д. срещу 1 наказателно постановление № 5/02.12.2024 г., издадено от началника на РУ – Ч., с което за нарушение на чл. 64, ал. 4, във вр. с ал. 2 от ЗМВР и на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР й е наложена „глоба” в размер на 500 лева.

Адв. К.: Поддържаме изцяло жалбата по изложените в нея съображения.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелите.

В залата влиза свидетеля П..

Свидетелят П.: Знам за какво е настоящото дело. Точна дата и час не си спомням, защото беше отдавна, но беше преди около два месеца, получихме сигнал, че кола криволичи по пътя, движейки се в посока от с.Х. към гр.Ч.. С колегата Т. П. бяхме назначени в дежурен наряд за времето от 20,30 часа до 08,30 часа на следващия ден. Сигналът беше получен около 20,30 часа и 21,00 часа, тоест беше след като застъпихме смяната. Всъщност имаше получени няколко сигнала за същия автомобил. Първоначално чакахме да дойде автомобила на светофара до общината. Спираха няколко коли и водачите казваха, че въпросният автомобил се движи, но много криволичи по пътното платно. След това предприехме нужните действия, с колегата П. и тръгнахме от гр.Ч., в посока с.Х., за да установим автомобила. Автомобилът беше установен малко след бензиностанция „***” в гр. Ч. и беше спрян на едно осветено място. При извършване на проверката установихме, че водачът на автомобила е госпожата - Ю. с *** фамилия. Мисля, че е *** гражданка. Автомобилът беше „Тойота Корола”. Тя беше сама в автомобила, нямаше други пътници с нея. Когато отворихме вратата на автомобила, лицето беше видимо пияно и неадекватно в действията си. Ние се представихме, че сме полицаи. Поискахме й документите и тогава започна сагата, която се състои в следното нещо: започна да пита „защо сме я спрели”. Поискахме й документите, но тя отказа да ги даде. С нея разговаряхме на български език. Разбираше ни какво й казваме. Обяснихме й, че няма право да управлява кола след като е употребила алкохол. Целият автомобил лъхаше на алкохол. Осезателно се усещаше. По време на самата проверка, тя излезе от колата и по никакъв начин не ни съдействаше да извършим качествена проверка относно документите й. Същата категорично отказа да даде проба за алкохол. По време на самата проверка, лицето не искаше да си дава документите в началото. Правеше опит да се качи и да си тръгне с колата към к.к.П., където живеела. Мисля, че спомена, че живее във „*** ***”. След няколкократния опит да ни даде документите, накрая се съгласи и ни даде документите си. След което й обяснихме, че може да даде и кръвна проба. Не ни обясни защо не иска да ни дава документите си. Беше неадекватна. Ние бяхме облечени с униформа, с отличителните полицейски знаци. И двамата давахме разпореждания на госпожата. И двамата извършвахме заедно проверката. Нашите разпореждания бяха във връзка с това, да ни предостави документи за проверка, за да й установим самоличността.

Нашите разпореждания бяха насочени да спрем нейните опити, които правеше, да си тръгне.

Няколкократно се олюляваше и не можеше да стои на краката си. По никакъв начин не ни съдействаше, за да извършим проверката. Същата с действията си пречеше, за да извършим такава. Тя отказа да бъде изпробвана за алкохол. Малко по-късно вечерта установихме, че е употребявала алкохол, чрез изпробването й с техническо средство. На бензиностанцията я 2 задържахме и я заведохме във Филиала за спешна медицинска помощ – Ч., за да й бъде извършен преглед. Там тя се съгласи да бъде изпробвана с техническо средство за употреба на алкохол. Още там я изпробвахме за алкохол, като пробата беше над 1,2 промила, но нямам точен спомен колко беше. Веднага след това съставих срещу водача акт за установяване на административно нарушение за управление на МПС след употреба на алкохол. Издадох й медицински талон за изследване, но дали е дала такава, не мога да отговоря. Лицето беше задържано в районното управление за срок от 24 часа. Съставил съм и акт за установяване на административно нарушение, за това, че водачът на автомобила - Ю. Д. не изпълняваше полицейските ни разпореждания и съзнателно ни пречеше да извършим проверката. Актът е с дата 06.11.2024 г., тъй като беше минало вече полунощ и всъщност беше следващия ден.

Би трябвало да съм го написал преди да приключа смяната. При разминаване с автомобила, видяхме, че същата криволичи, обърнахме и тръгнахме след нея. Това се случи малко след бензиностанция „***” в посока с.Х.. Около километър следвахме автомобила, поради простата причина, че на пътя няма осветено място. Същият автомобил вървеше, като навлизаше в другото платно, на ляво и на дясно. В момента, в който стигнахме до осветеното място на бензиностанция „***” й пуснахме светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил, след което тя отби в нейно ляво и спря на бензиностанцията.

Разговаряхме с нея на български език. Сигурен съм, че тя ни разбираше. Правеше опити дори да ни дава някакво евро. По време на проверката не сме използвали „Гугъл” преводач, за да разговаряме с водача. Молеше ни да я пуснем и обещаваше, че ще остави колата и няма да я кара. Говореше ни на развален български. Поводът за задържане беше за това, че ни пречеше да извършим проверката, а след отиване във Филиала за спешна медицинска помощ – Ч. и даване пробата за алкохол ние установихме, че са налице данни за извършено престъпление, което ни даде основание за задържането й. Първо съставих акт за установяване на административно нарушение за алкохола. След това съставих втория акт за установяване на административно нарушение за преченето ни да извършим проверка. Актът за алкохола е издаден от таблета, а другият акт е съставен ръчно от мен, но това е моя преценка.

Адв. К.: Нямам повече въпроси към свидетеля, моля да бъде освободен.

Свидетелят П. беше освободен от съдебната зала.

В залата влиза свидетеля П..

Свидетелят П.: Знам за какво се води настоящото дело. Не си спомням точно като ден и час кога беше извършена проверката. Може би беше през м.11.2024 г. бяхме дежурен наряд с колегата П., нощна смяна, която е от 20,30 часа до 08,30 часа. Около 21,00 часа получихме сигнал от дежурния, че лек автомобил „Тойота Корола” с *** регистрация криволичи по пътя, движещ се в посока от гр. П. към гр. Ч.. С колегата П. тръгнахме надолу, за да установим автомобила. Тръгнахме в посока с. Х.. Установихме въпросният автомобил малко по-надолу от бензиностанция „***”, след гр. Ч.. Обърнахме и карахме след него. След което същият автомобил беше спрян на бензиностанция „***”. Спряхме автомобила след като подадохме светлинен и звуков сигнал. Автомобилът сам отби. След което слязохме и се 3 приближихме до автомобила. Водачът на автомобила беше жена, която пътуваше сама. При проведен с нея разговор се усещаше, че същата лъхаше силно на алкохол. Поискахме й документите, за да извършим проверка и да установим самоличността й. Представихме се, че сме полицаи. Бяхме с униформи, с отличителни полицейски знаци и със светлоотразителни жилетки. Разговаряхме с водачката на български език. Тя говореше на български език и на руски език. Когато й поискахме документите, първоначално не желаеше да ги дава. Питаше ни защо сме я спрели. Обяснихме й, че има сигнал, че криволичи по пътя, кара по средата на пътя и създава предпоставки за ПТП. Според мен тя ни разбра, че й искаме документите за проверка, защото няколко пъти й повторихме бавно и отчетливо, но тя повтаряше едно и също, да я пуснем и да си ходи. Това продължи около 30 мин. – 40 мин. едно и също повтаряше. Даде ни само свидетелство за управление на МПС и свидетелството на автомобила, но документа за самоличност, който искахме да ни предостави – паспорта, не го даде. Отказваше да ни го даде. Правеше опити да запали автомобила, за да тръгне, затова я накарахме да махне ключа и да го остави на таблото, да не е в стартера. И двамата заедно давахме разпореждания към водача на автомобила. Дори колегата П. й говореше на руски език. Мисля, че тя много добре разбираше какво й казваме. Двата езика – български и руския са славянски езици и се разбира какво й се казва. Не ни е казвала, че не ни разбира.

Дори ползвахме и „Google” преводач. Аз ползвах „Google” преводач, колегата също. След това я задържахме, защото установихме, че лъха на алкохол и че не ни оказа съдействие, за да установим самоличността й. След това я заведохме във ФСМП – Ч., за да й бъде извършен медицински преглед. Д-р С. много добре знаеше руски език и ни съдействаше, като разговаряше с водачката Д.. Водачът отказваше да бъде изпробван за алкохол, докато бяхме на бензиностанцията, но когато отидохме във ФСМП се съгласи и там я изпробвахме с техническо средство. Доколкото си спомням резултата беше 2,05 промила. Обяснихме й, че може да даде и кръвна проба, като й издадохме медицински талон за изследване. Дори се съгласи и даде кръвна проба. Оформихме документите за задържането. Не си спомням точно кога беше освободена. Беше съставен акт за установяване на административно нарушение от колегата В. П., за това, че Д. е управлявала МПС след употреба на алкохол. Състави се и втори акт, за това, че ни пречеше да си извършим проверката и че не изпълняваше полицейските разпореждания. Тя разбра за какви нарушения са й съставени актовете. Не си спомням дали е имала възражения по съставените актове. Каза ни, че е пила алкохол, като ни разказа дори цялата история, защо е консумирала алкохол. Затова Ви казвам, че с нея се разбирахме, докато говорим, въпреки че е *** гражданка. Не е искала да й викаме преводач.

Тя ни показа на телефона, за да ползваме евентуално „Google Translate”. Тя също го ползваше. Докато бяхме във ФСМП, докторът я убеждаваше да се съгласи да бъде изпробвана за алкохол. Аз съм учил руски език до 8 клас, тъй като беше задължително. И двата акта, които съставихме са с дата 06.11.2024 г., тъй като вече беше минало полунощ.

Адв. К.: Нямам повече въпроси, моля свидетеля да бъде освободен.

Свидетелят П. беше освободен от съдебната зала.

Адв. К.: Представям и моля да приемете като доказателство по делото съставения акт за 4 установяване на административно нарушение във връзка със същата проверка. От днес разпитаните свидетели за мен се очертава обстоятелството, че са налице абсолютни противоречия от това, което твърди жалбоподателката и разпита на актосъставителя и свидетеля по акта най-вече относно обстоятелството дали тя е успяла да разбере всичко, което е изискано от нея по време на проверката или не. От разпита на актосъставителя стана ясно, че жалбоподателката добре ги е разбирала на чист български език какво изискват от нея, а от свидетеля по акта се оказа, че те са ползвали „Google” преводач за частично обяснение на това, което искат от нея. Тоест и между свидетеля по акта и актосъставителя е налице противоречие на този въпрос, поради което считам към настоящия момент и моля съда да изиска аудио и звукозаписа от патрулния автомобила, както и от личните ревери на записите, ако са били въоръжени с такъв, а те са длъжни да имат такъв, за да се чуе какви разпореждания са давали на Д. по време на проверката и какво е било нейното поведение по време на проверката. Моля същите да бъдат изискани от ОД на МВР – С. или от РУ Ч..