Решение № 150 от 26.07.2022, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. К., 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Габриел Р. Русев при участието на секретаря Петя Хр. М.а като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20225100500115 по описа за 2022 година С решение № 90 от 23.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1010/2021 год., Районен съд – К. е изнесъл на публична продан недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор ***, находящ се в гр. К., ул.“Г. К.“ №*, в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. К., ул.“Г. К.“ №*, целият с площ от 333 кв. м., при посочени съседи, в сграда с идентификатор ***, на етаж 3 на пететажна жилищна сграда с търговски партер и подземен гараж, със застроена площ 80.60 кв. м., състоящ се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна, коридор, лоджия и балкон, при посочени граници, ведно с припадащите се 5.077 % идеални части от общите части на сградата в размер на 8.04 кв. м. и 5.077 % идеални части от общите части на сградата в размер на 8.04 кв.м. и 5.077% идеални части от правото на строеж върху мястото и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8, разположено в подземния етаж, със светла площ 2.27 кв. м., при посочени граници, ведно с припадащите се 0.042 % идеални части от общите части на сградата в размер на 0.07 кв. м. и 0.042 % идеални части от правото на строеж, което принадлежи към АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор ***,

1 находящ се в гр. К., ул.“Г. К.“ №*, като получената след продажбата цена да се разпредели между съделителите, както следва: 1/2 ид. ч. за съделителите АТ. Н. Д. и Д. Г. Д. и 1/2 ид. ч. за съделителя Н. С. ЮН.. С решението си съдът е отхвърлил възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 и ал.2 от ГПК на Н. С. ЮН. за поставяне в неин дял на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор ***, находящ се в гр. К., ул.“Г. К.“ №*, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8, разположено в подземния етаж, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като неоснователна.

Осъдил е Н. С. ЮН. да заплаща на АТ. Н. Д. и Д. Г. Д. ежемесечно обезщетение от 197 лева за ползването на 1/2 идеални части от делбения недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № * с идентификатор ***, находящ се в гр. К., ул.“Г. К.“ №*, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, считано от 31.08.2021 г. до окончателното (реалното) извършване на делбата изнасяне на имота на публична продан, както и сума в размер на 32.83 лева разноски съразмерно на уважената част на претенцията по чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 31, ал.2 от ЗС. Осъдил е съделителите АТ. Н. Д. и Д. Г. Д. да заплатят по сметка на Районен съд – К. държавна такса върху стойността на дела им в размер на 1 941.32 лева, както и държавна такса върху отхвърлената част на претенцията по чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 52.84 лева. Съдът е осъдил също така съделителката Н. С. ЮН. да заплати по сметка на Районен съд – К. сумата 1 941.32 лева, представляваща държавна такса върху стойността на дела й, както и държавна такса върху уважената част на претенцията по чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 55.16 лева.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Н.

С. ЮН., която чрез своя процесуален представител, го обжалва в срок. Счита, че същото е неправилно. В жалбата се излагат съображения, че са налице предпоставките на чл. 349, ал. 1 и 2 от ГПК за възлагане в нейна полза на допуснатия до делба недвижим имот, поради което изнасянето на същия на публична продан е незаконосъобразно. Твърди, че съделителите – ищци не са били лишени от възможността да ползват недвижимия имот в съответствие с притежаваните от тях идеални части. Моли съда да отмени обжалваното 2 решение и да възложи на нея допуснатия до делба недвижим имот, както и да отхвърли искането за изплащане на обезщетение за ползване на 1/2 идеална част от делбения недвижим имот. Представя писмено становище, в което излага съображения по съществото на жалбата и моли да му бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата от въззиваеми те АТ.

Н. Д. и Д. Г. Д. не е постъпил. В съдебно заседание същите, чрез своя представител по пълномощие, оспорват жалбата и молят съда да потвърди атакуваното решение. Представят писмена защита, в която излагат подробни съображения. Претендират разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

С атакуваното решение първоинстанционният съд е извършил делба на процесния недвижим имот, представляващ апартамент, ведно с избено помещение, като на основание чл. 348 от ГПК го е изнесъл на публична продан.

От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че допуснатият до делба апартамент с идентификатор ***, на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за устройство на територията е неподеляем на два реални равни дяла.

Заключението не се оспорва от страните и се възприема изцяло от съда.

Установено е също, че съсобствеността между съделителите Н. С. ЮН., притежаваща 1/2 идеална част, и АТ. Н. Д. и Д. Г. Д., притежаващи 1/2 идеална част, на допуснатия до делба апартамент № 7 с идентификатор ***, ведно с избено помещение № 8, е възникнала въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот по изп. д. № 20158120400477 по описа на ЧСИ с рег. № *, с което на съделителя АТ. Н. Д., по време на брака му със съделителката Д. Г. Д., е възложена 1/2 идеална част от апартамента, ведно с избеното помещение. Установено е също така, че процесния имот е придобит от М. Е. Б., по време на брака му с ответницата в 3 първоинстанционното производство Н. С. ЮН., като поради насочено принудително изпълнение от страна на кредитор на съпруга, СИО е прекратена на основание чл. 27, ал. 4 от СК, поради което притежание на съделителката Н. С. ЮН. е останала 1 / 2 ид. част от имота.

При така установените по делото обстоятелства, настоящият състав намира въззивната жалба на съделителката Н. С. ЮН. срещу обжалваното решение, в частта, с която процесният недвижим имот е изнесен на публична продан, като е отхвърлена предявената от нея възлагателна претенция по чл.

349, ал. 1 и 2 от ГПК, за неоснователна. Разпоредбата на чл. 349, ал. 1 от ГПК, визираща предпоставките за възлагане на неподеляемото жилище в дял на единия от бившите съпрузи, изисква: 1) жилището да е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради смъртта на единия съпруг или с развод (какъвто не е настоящия случай); 2) на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака (тази хипотеза също не е налице) и 3) същият да не притежава друго жилище. Тези условия са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им наличие. Липсата на което и да е от тях води до невъзможност за поставяне в дял на недвижимия имот на депозиралия искането за възлагане бивш съпруг, в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д.№ 1/2004 г., ОСГК. В случая не е налице първата предпоставка на чл. 349, ал. 1 от ГПК, а именно – жилището да е било съпружеска имуществена общност, прекратена поради смъртта на единия съпруг или с развод. Както се посочи по-горе, съпружеската имуществена общност върху процесния апартамент, ведно с избеното помещение, е била прекратена поради насочено принудително изпълнение от страна на кредитор на съпруга на съделителката, като въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот на частен съдебен изпълнител съделителите АТ. Н. Д. и Д. Г. Д., са придобили собствеността върху 1/2 идеална част от апартамента, ведно с избеното помещение. Не е налице и втората предпоставка, а именно – на претендиращия възлагане съпруг да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака.

В случая не е налице и хипотезата на чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в полза на съделителката Н. С. ЮН. на допуснатия до делба апартамент, която изиска съсобствеността да е възникнала вследствие откриване на наследство.

4

При това положение и доколкото по делото е установено, че се касае до неподеляем имот, който не може да бъде разделен на два реални дяла, и не са налице предпоставките за възлагане на имота в дял на съделителката Н.Ю. по чл. 349 от ГПК, правилно първоинстанционният съд е извършил делбата чрез изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот.

Неоснователна е и жалбата в частта й относно присъденото от районния съд ежемесечно обезщетение за ползването на 1/2 идеални части от делбения недвижим имот, представляващ апартамент №

7 с идентификатор

***, находящ се в гр. К., ул.“Г. К.“ № *, считано от 31.08.2021 г. до окончателното (реалното) извършване на делбата - изнасяне на имота на публична продан.

Съобразно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. В тази връзка, доколкото претенцията се заявява с искова молба, връчена на ответницата Н. С. ЮН. на дата 31.08.2021 г., следва да се приеме, че същата има роля на покана.

Установено е по делото, че ищците не са въведени във владение в процесния имот, като в тази насока е прието като доказателство удостоверение изх. №11318/16.02.2022 г. от ЧСИ с рег. № *.

Съгласно ТР № 7/2012г. на ОСГК на ВКС лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. За такова в мотивите на решението е прието и когато съсобственикът или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои/лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик.

Във връзка с горното, във въззивната жалба се релевират доводи, че съделителката Ю. не е ползвала изцяло процесния апартамент, както и че ищците не са били лишени от възможността да го ползват. Тези доводи са неоснователни. Правилно първоинстанционния съд е приел, че в случая е 5 налице лично ползване на делбения имот от съделителката Ю., предвид това, че ключовете за имота се намират в нея и на съделителите – ищци не е осигурен достъп и възможност за ползване, поради което от 31.08.2021 г. до окончателното извършване на делбата /изнасяне на имота на публична продан/, ответницата (въззивница в настоящото производство) дължи на ищците обезщетение за ползата, от която ги е лишил, възлизаща месечно съгласно приетото по делото и неоспорено от страни заключение на назначената съдебно – техническа експертиза. Този извод на съда не се опровергава и от релевираните във въззивната жалба твърдения, че преди повече от една година съделителката Ю. е заминала да живее в Република Турция при родителите си заедно с двете си деца и поради пандемичната обстановка във връзка с COVID-19 е нямала реална възможност да се върне в Република България. Напротив, доколкото ключа за апартамента е в нея, тези твърдения подкрепят извода, че съделителите АТ. Н. Д. и Д. Г. Д. са били лишени от възможността да ползват същия.

Впрочем, районният съд е изложил подробни мотиви, които се подкрепят напълно от настоящия състав и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към тях.

Поради изложеното, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваното решение – правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото, въззивницата следва да заплати на въззиваемите направените от тях разноски за адвокат за въззивното производство. В тази връзка, предвид релевираното от въззивницата възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази следното: