Решение № 28 от 26.07.2022, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Административно наказателно дело 71/2022
- Вид
- Решение № 28
- Подписан
- 26.07.2022
- В сила
- 08.11.2022
- Състав
- Йовка Желязкова Бъчварова
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.20, ал.5 · Закон за статистиката
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 28 гр. Котел, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Йовка Ж. Бъчварова при участието на секретаря Нелли Хр. Митева като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Административно наказателно дело № 20222210200071 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по жалба на дружество „АСТРЕЯ 2 БГ“ ЕООД срещу наказателно постановление (НП) № F590944/23.03.2021г. на Заместник-директора на ТД на НАП град Бургас, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 4000.00 лева за извършено по чл.38, ал.1 от ЗСчет. административно нарушение с искане за отмяната му поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон : липсвало посочено място на извършване на административното нарушение; в НП не била посочена правната разпоредба, за нарушаването на която бил санкциониран жалбоподателят – в чл.38, ал.1 от ЗСчет. имало три точки, без да е уточнено коя от тях е нарушена, с което жалбоподателят бил поставен в невъзможност да разбере за какво нарушение е наказан и съотвено да организира защитата си; в АУАН пък изобщо не било посочено коя разпоредба от закона била нарушена. Посочването на точната нарушена разпоредба било относимо и към определяне на иуществената санкция. Прави се искане и за извършване на преценка по чл.28 от ЗАНН и за отмяна на НП на това основание, тъй като извършеното било маловажен случай, с оглед липсата на вредни последици и изпълнение на задъжението за подаване на декларацията, макар и със закъснение. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява по пълномощие 1 от адвокат Н.Т. от АК Пловдив, който поддържа жалбата и претенцията за разноски.
За въззиваемата страна ТД на НАП Бургас се явява главен юрисконсулт Ж. Д., която моли НП да бъде оставено в сила. Оспорва твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и искането за отмяна на НП на основание чл.28 от ЗАНН. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да обжалва, поради което производството по делото е надлежно образувано и е допустимо.
Жалбоподателят - дружество „АСТРЕЯ 2 БГ“ ЕООД е със седалище в град Котел. Управител е Г. Й. И..
До дружеството – жалбоподател била изпратена покана изх. № О-7945/002.2021г. негов представител да се яви в ТД на НАП Бургас, офис Сливен, в седемдневен срок от получаване на поканата при Т.Р. – Орган по приходите, за съставяне на акт за установяване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН). В поканата е посочено, че дружеството не подало заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър (ТР) на годишен финансов отчет за 2019г. в срок до 30.09.2020г.
Поканата била изпратена на електронния адрес на Г. Б. – счетоводител на дружеството. Получаването било потвърдено с изпратено на 11.02.2021г. до НАП съобщение.
На 16.02.2021г. Т.Р., в присъствието на един свидетел и на управителя по закон Г.И., съставила срещу дружеството АУАН с № F590944, в който описала следното : Дружеството не подало в срок до 30.09.2020г. заявление и представяне за обявяване на годишен финансов отчет за 2019г.
Агенцията по вписванията изпратила до НАП списък със задължените лица, неизпълнили задължението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСчет. Годишният финансов отчет бил заявен за вписване на 16.02.2021г. Прието е, че била нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСчет. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля и от управителя И.. Управителят получил препис от АУАН същия ден и в момента възразил писмено, като отправил искане да му отпадне наказанието или да бъде в минимален размер, тъй като било първо нарушение.
2
По делото е приложена годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за календарната 2019г., подадена на 24.03.2020г., според която нетните приходи от продажби през 2019г. възлизат на 3 471 827.86 лева.
Въз основа на АУАН, на 23.03.2021г. Заместник – директорът на ТД на НАП Бургас, оправомощен със заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г., издал обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и на жалбоподателя за нарушение на чл.38, ал.1 от ЗСчет. била наложена 4000.00 лева имуществена санкция на основание чл.74, ал.1 от ЗСчет. НП било връчено на управителя И. на 28.03.2022г. и жалбата срещу него била подадена на 04.04.2022г. в преклузивния четиринадесетдневен срок за обжалване.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда на основание чл.283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи :
При служебната проверка за спазването на процесуалните правила в административнонаказателното производство, съдът констатира, че не са допуснати такива съществени нарушения на тези правила, които да са ограничили правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че в АУАН изобщо липсва посочване на нарушената разпоредба, тъй като най-горе на страница втора от текста на документа е изписано, че е нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСчет.
Съдът не споделя и другото наведено в жалбата отменително основание – че било допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да се посочи в НП разпоредбата, която е виновно нарушена. В оспореното НП е посочено, че санкционираното дружество е допуснало нарушение на чл.38, ал.1 от ЗСчет. – като предприятие, не изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление и представяне за обявяване на годишния си финансов отчет за 2019г. в ТР Сливен до 30.09.2020г. и така била нарушена разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗСчет. Вярно е, че предприятията са изброени в три точки, но е вън от съмнение, че настоящият 3 жалбоподател изпълва характеристиките на търговец по ТЗ, съобразно описанието в точка първа. Изложената както в АУАН, така и в НП фактология не оставя никакво съмнение, че жалбоподтелят е задължено лице именно по точка първа като търговец по ТЗ и не е нито юридическо лице с нестопанска цел по точка втора, нито някое от останалите предприятия по точка трета. В тази връзка от особено съществено значение е различният ред, по който предприятията по точка първа и по точка трета публикуват годишните си финансови отчети – търговците по точка първа ги заявяват за вписване и представят за обявяване пред ТР, докато останалите предприятия по точка трета – чрез икономическо издание или чрез интернет. В обстоятелствената част и на АУАН, и на НП прецизно е посочено, че дружеството – жалбоподател не е обявило годишния си финансов отчет за 2019г. в ТР. В обобщение, съдът приема, че в НП е допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, но нарушението не е съществено, тъй като не се е отразило на правото на защита на жалбоподателя. Изложените в жалбата доводи в тази насока са изцяло декларативни и не се споделят от съда.
Другото наведено в жалбата твърдение за нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 от ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, също се явява неоснователно. Твърди се, че не било посочено местоизвършване на нарушението. В ЗСчет. и в ЗТРРЮЛНС липсва разпоредба, която да указва на задължените лица къде точно трябва да подадат заявленията си за вписване и обявяване на годишните финансови отчети. Според чл.2, ал.1 от ЗТРРЮЛНС, Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Един от основните принципи, очертани в разпоредбата на чл.2а от ЗТРРЮЛНС, е да насърчава използването на електронен документ и електронен подпис. Според чл.6 от ЗТРРЮЛНС, всеки търговец е длъжен да поиска да бъдат вписани в ТР, като заяви подлежащите на вписване и представи подлежащите на публикуване актове в седемдневен срок, освен ако със закон не е предвиден друг срок, като актовете по чл.38, ал.1 от ЗСчет. се заявяват и обявяват в ТР по реда и 4 сроковете, предвидени в ТР. Съгласно чл.13, ал.7 от ЗТРРЮЛНС, з аявленията и актовете на съда и на органите по чл.14 (акт на съда, на друг държавен орган и на частен съдебен изпълнител) на хартиен носител се подават в което и да е териториално звено на агенцията по седалищата на окръжните съдилища.
Според чл.17, Агенцията по вписванията осигурява възможност за приемане на документите по чл.6, ал.1 (заявленията, актовете на съда, на друг държавен орган и на частен съдебен изпълнител, и жалбите,) в електронна форма, подписани с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Анализът на посочените разпоредби води до извод, че законодателят не е свързал изпълнение на задължението за подаване на годишния финансов отчет с конкретно място. Към релевантния момент – 30.09.2020г., задълженото лице е разполагало с право на избор да подаде отчета в което и да е териториално звено на агенцията, а не само това по седалището на дружеството, както и по електронен път – така чл.73 от Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Само за пълнота съдът отбелязва, че съгласно новата алинея трета на чл.17 от ЗТРРЮЛНС, в сила от 01.01.2022г., з аявленията за обявяване на годишните финансови отчети и годишните доклади за дейността се подават по електронен път по ред и начин съгласно чл.20, ал.5 от Закона за статистиката.
С оглед гореизложеното съдът приема, че местната компетентност, вкл. и на съдебното производство, се определя по реда на чл.48, ал.4 от ЗАНН (предишна ал.2, изм., ДВ, бр.109 от 2020г.) – по седалище на дружеството – нарушител. Новите алинеи втора и трета на чл.48 от ЗАНН имат тълкувателен характер и съдът следва да ги съобрази и в настоящия случай. Според новата ал.2 (ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), когато нарушението е свързано с подаване на информация по електронен път, компетентен да разгледа преписката е наказващият орган, в чийто район е седалището на 5 органа, пред който е подадена и е следвало да бъде подадена информацията.
Компетентността обаче е неопределима по този ред, тъй като според чл.90, ал.3 от Наредба № 1 от 14.02.2007г., разпредението на заявленията за разглеждане от длъжностните лица по регистрация се извършва от информационната система на принципа на случайния подбор, т.е. между работещите във всички териториални поделения длъжностни лица по регистрация.
Липсата както на посочените в жалбата съществени нарушения на процесуалните правила, така и на други, непосочени в жалбата, налагат изследване на правилността на НП.
Не е спорно по делото, че дружеството – жалбоподател, като предприятие по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСчет., не е изпълнило задължението си да публикува в срок до 30.09.2020г. годишния финансов отчет за 2019г. Преди изменението с ДВ, бр.104 от 2020г., в сила от 01.01.2021г., срокът за подаване на отчетите е бил до 30 юни, но през 2020г. срокът за подаване на отчетите за 2019г. е бил удължен до 30.09.2020г. с § 33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, обн., ДВ, бр. 28 от 2020г.
Дружеството подало отчета за 2019г. на 16.02.2021г., след като получило поканата за съставяне на АУАН, което е видно при справката в ТР https://portal.registryagency.bg/CR/IncomingDocuments? incomingNumber=MjA1NzYyNzc1JjIwMjEwMjE2MTA1MDUxJtCQ0KHQotCg0JXQryA Извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажност по чл.28 от ЗАНН, поради което искането в жалбата за отмяна на НП на това основание се явява неоснователно. Преценката по чл.28 от ЗАНН се извършва при съобразяване с тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици и другите смекчаващи вината обстоятелства. От доказателствата явства, че през 2019г. дружеството е е извършвало дейност и е отчело приходи от продажби, което се установява от годишна данъчна декларация.