Решение № 167 от 29.07.2021, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Смолян , 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20215400500180 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 10/23.04.2021 г. по гр.дело № 163/2020 г. Чепеларският районен съд ОСЪЖДА Регионален исторически музей „Стою Шишков“- гр.Смолян да заплати на СН. С. Г. сумата 1 480,25 лв., ведно със законната лихва от 06.11.2021 г. до окончателното й изплащане, от които: 1) сумата 1 342,69 лева, представляваща стойността на извършени необходими разходи при изпълнен през 2017 г. ремонт на комини, ремонт и подмяна на отводнителна система, ремонт и боядисване на фасада на сграда с идентификатор № ***, която сграда е разположена в ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.Чепеларе одобрена през 2006 г. с адрес: гр.Чепеларе, ул.“Васил Дечев“ № 64, за 26,28 % идеална част, притежавана от ответника; 2) сумата 52,56 лева, представляваща стойността, с която се е обогатил ответникът вследствие извършени полезни разходи при изпълнен през 2017 г. ремонт в общите части на сградата, представляващ залепване цокъл от гнайс; 3) сумата от 85 лева, 1 представляваща стойността, с която се е обогатил ответникът вследствие извършени полезни разходи при изпълнен през 2017 г. ремонт на врати в неговия обект в сградата.

Също така, РИМ “Стою Шишков“ е осъден да заплати на С.Г. разноските по делото в размер на 1 286,60 лв.

Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „Стою Шишков“-гр.Смолян, чрез пълномощника адв.Й. Щ., с искане да бъде отменено и да бъдат отхвърлени исковете на С.Г.. Претендира и за разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, пълномощникът адв.Й.Щ. поддържа жалбата.

Въззиваемата СН. С. Г., чрез адв.Т.Д. с отговор на по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено, както и да и се присъдят разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв.Тонка Динчева, като отправя искане решението да бъде потвърдено.

В дадения от съда срок страните представят подробни писмени защити.

Въззивният съд намира, че решението следва да се потвърди, като се имат предвид изложените в него мотиви на осн.чл.272 ГПК.

По оплакванията в жалбата настоящият състав съобразява следното:

Извършените от С.Г. СМР се доказват по вид и обем чрез представените от нея документи, които са разписките за приети пари и извършени ремонт от август 2017 г. на л.22 и 23, фактурите и касовите бележки от 2017 г. на л.24-30 от делото на РС, показанията на свидетелите Я.Д.П. и К.К.К.; както и от заключенията на вещото лице инж.Росица Крушкова по основната и допълнителната задачи, придружени с обясненията на експерта на съдебните заседания. Претенциите на ищцата са съобразени със заключенията на вещото лице, като е извършено изменение на исковете в 2 посока намаляване, така, че изменените суми са с величина според средните пазарни цени, установени от СТЕ, а не с величина, определена единствено въз основа на представените от ищцата документи. Не се откриват доказателства за твърдението в жалбата, че липсата на разходи за един вид материал /напр.гнайс/ се компенсира със закупено голямо количество друг материал /боя/ или с превишени разходи по друг вид СМР.

Вещото лице изгражда изводите си след обстойно запознаване с материалите по делото, които включват представените от ищцата документи за разходите, описани по-горе. Вещото лице прави оглед и измерване на място, дори посочва, че на улицата, където е сградата, е направена от Гугъл Карти снимка през 2018 г. и при сравняване със снимката е ясно, че ремонтът е извършен.

За да присъди горните суми, РС-Чепеларе установява и то съобразно закона - посредством съвкупен анализ на всички доказателства/документи, СТЕ, свидетелски показания/, направените от Г.

СМР и разходите. В тях правилно е включен ДДС, тъй като ищцата, като краен потребител, е заплатила материалите, в чиято цена се включва ДДС, както и труд на извършилите ремонта работници. След като ищцата е платила разходи, в които е включен ДДС, ответникът следва да понесе онази част от тях, вкл.ДДС, която съответства на притежаваните от него ид.част, съответно – с което се е увеличила стойността на имота му. Не може да става дума за неоснователно обогатяване на ищцата с ДДС, тъй като такъв данък не и е върнат.

Правилно в сумите, които са съобразени със СТЕ, попада и процент за непредвидени разходи, тъй като, както обяснява вещото лице на заседанието от 24.02.2021 г., заключението се дава в резултат на огледа, извършен от нея след приключване на СМР и тя не знае какво е било точното положение преди ремонта, т.е., какви точно непредвидени работи са възникнали, за да се стигне до оценявания резултат. Процентът е даден, защото има скрити работи, които при огледа не могат да се установят; винаги се включва при ремонтни работи такова перо, защото няма инвеститорски контрол, който да ги конкретизира. Инж.Крушкова е сигурна, че непременно е имало непредвидени разходи, защото в старите сгради, каквато е 3 процесната, се отваря допълнителна работа, която не може да се предвиди и след това да се види и след ремонта. Действително, ищцата отделно не е посочила видове и количество поотделно в исковата молба на всякакви видове работи, които са възникнали непредвидено, но тя не е и длъжна да описва всяка една подробност като проблем и труд за отстраняването му, защото претенцията се основава най-общо на резултата от ремонта. В тази връзка следва отново да се изтъкне, че от разходите, платени за труд и материали, се претендират стойности, които са по-ниски и са съобразени със СТЕ, което ползва ответника.

Липсата на представен документ, в който фигурира закупен гнайс, не означава, че такъв не е осигурен от ищцата и не е вложен в ремонта, след като СТЕ установява обема и мястото на полагането му, дава стойността за това като материал и труд по средни пазарни цени, а и свидетелите сочат поставянето на цокъла от лепени каменни плочи. В случая от РС-Чепеларе е премахната от сумата на необходимите разноски и тази за цокъла, и е отчетена като полезни разноски във връзка с увеличената стойност на имота, съобразно припадащата се на ответника част. Това е довело до по-благоприятен за ответника резултат, а от ищцата няма жалба в тази насока.

При положение, че се претендират суми за ремонт и боядисване на вратите на помещението на ответника и се установява от СТЕ, че ремонтът е осъществен чрез полагане на шперплат и ламарина, претенцията е достатъчно доказана и уважаващото я решение – обосновано.

По логиката в жалбата, в исковата молба би трябвало да се опише едва ли не всеки един пирон или плочка, употребени за ремонта, всяко действие, дори най-дребното, довело до сегашното състояние на сградата, да е допустима и основателна подобна претенция. Разумът на закона обаче е съвсем друг и обжалваното решение е съобразено с него. В последното също така правилно от сумата 6 234,59 лв. са приспаднати сумите за затваряне на прозорец с шперплат, каквото не е претендирано от Г., за боядисване на гаражни врати и обшивките с ламарина и шперплат на врати, за цокъла, заедно с съответстващия им процент от непредвидените разходи и ДДС. Сумите за ремонт и боядисване на вратите правилно са съобразени в частта, с която като краен резултат е установена увеличената стойност на имота на ответника.

Не следва да се разглежда оплакването в жалбата на РИМ, 4 че разходите за ремонт и боядисване на металните врати на ответниковия имот следвало да се разпределят между двете страни на спора, защото ищцата предприела ремонта на вратите не само в интерес на музея, а и в неин интерес - вратите не се затваряли и заради това в сградата нахлувал студен въздух, понижаващ температурата и в нейните етажи. Такова възражение не е направено своевременно – с отговора на исковата молба, в който по този въпрос е записано, че ищцата имала възможност да направи вътрешна изолация на своята част от имота, каквито технологии предлагала съвременната строителна практика. Подобно възражение не е обсъждано пред първата инстанция, по него страните не са провеждали защита и няма мотиви, то не може за първи път да се разглежда от въззивния съд.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на въззиваемата направените от нея разноски от 600 лв. във въззивното производство.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/23.04.2021 г. по гр.дело

№ 163/2020 г. на Чепеларския районен съд.

ОСЪЖДА Регионален исторически музей „Стою Шишков“гр.Смолян да заплати на СН. С. Г., ЕГН **********, направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв./шестстотин лева/.

Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6