Определение № 425 от 05.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 425 гр. Варна, 02.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Елина Пл. Карагьозова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500079 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2, вр. с чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на “НОВО ФИНАНС” ООД, ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, против Разпореждане № 43687/14.11.2023г., по ч.гр.д. № 11815/2023г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено изцяло подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжника А. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „******, за сумата в общ размер на 14201,98лв. – възнаградителни лихви по Договори за заем № 1090-ВН31.01.2022г. и № 1093-ВН-04.02.2022г. с нотариална заверка на подписите рег.№1271 от 04.02.2022г. на Нотариус Ваня Георгиева, нотариус в район PC Варна с Рег.№549 на Нотариалната камара, формирано като сбор от следните суми:

- възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно Договор за заем № 1090-ВН-31.01.2022г., за периода от 05.05.2023г. до 05.09.2023г., заедно с дължима лихва при неизпълнение на договора, съгласно чл.2.2 "о" в общ размер от 493,17лв., съобразно погасителен план.

- възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно Договор за заем № 1093-ВН-04.02.2022г., за периода от 05.05.2023г. до 04.09.2023г., заедно с дължима лихва при неизпълнение на договора, съгласно чл.2.2 "о" в общ размер от 13708,81лв., съобразно погасителен план.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че неправилно заповедният съд е приел за приложими разпоредбите на ЗПК, вместо на ЗКНИП. Сочи се, че претендираните със заявлението вноски са изискуеми след настъпване на падежната им дата, като същите са описани подробно по месеци, периоди и дължим размер. Твърди се, че длъжникът не е спазвал сроковете за плащане на вноските, поради което и за дружеството се е породил правният интерес 1 съгласно чл.2.2.б.з да претендира възнаградителни лихви. Излага се, че съгласно принципа на свобода на договаряне, стопанските субекти могат свободно да определят възнаградителната лихва. Твърди се, че според чл.29, ал.9 ЗКНИП ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а договорената между страните лихва е далеч под този определен максимум. Поддържа се, че единствено в исковото производство пред компетентен съд може да бъде повдигнато възражение за неравноправния характер на клауза по договора за кредит. Излага се, че се претендират само лихви по падежирали вноски, като договорите за заем съдържат подробно описание на договорните условия.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Варна е образувано по заявление на “Ново Финанс” ООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. Р. П., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 493,17лева, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно Договор за заем № 1090-ВН-31.01.2022г., за периода от 05.05.2023г. до 05.09.2023г. в размер на 120.01 лева, заедно с дължима лихва при неизпълнение на договора, съгласно чл.2.2 "о", вр. чл.2.2 "з" за периода 05.02.2022г. – 04.08.2022г. в размер на 373.16 лева и сумата от 13708,81лева, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно Договор за заем № 1093-ВН-04.02.2022г., за периода от 05.05.2023г. до 05.09.2023г. в размер на 5375.06 лева, заедно с дължима лихва при неизпълнение на договора, съгласно чл.2.2 "о", вр. чл.2.2 "з" за периода 05.02.2022г. – 04.08.2022г. в размер на 8333.75 лева.

За да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение, районният съд е приел, че не е настъпила изискуемостта на лихвата по чл.2.2.б.“з“ от договора; че формираната претенция за възнаградителна лихва, начислявана върху остатъчния размер на главницата, не отговаря на постигнатите уговорки между страните по договора и че уговорката за дължимост на възнаградителна лихва от 25% годишно е нищожна като противоречаща на добрите нрави.

В производството по чл.418 ГПК, освен редовността на документа от външна страна /изискуемите от закона реквизити/, съдът следва да извърши проверка и дали документът удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, т.е. ликвидно и изискуемо вземане.

В настоящия случай кредиторът претендира издаването на заповед за изпълнение на основание договори за заем с нотариална заверка на подписите.

Изрично както в заявлението, така и в депозираната уточняваща молба, кредиторът е посочил, че заявените претенции са за падежирали вноски, като договорите за заем са действащи към момента на подаване на заявлението, не са прекратявани, нито е обявена предсрочна изискуемост.

Процесните договори за заем са обезпечени с ипотека върху недвижим имот, поради което спрямо тях намират приложение разпоредбите на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /обн. ДВ бр.59/16г./.

2

Доколкото длъжниците се явяват потребители на финансова услуга по см. на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, приложение следва да намери и общата потребителска защита по ЗЗП.

Настоящият състав не споделя изводите на ВРС за нищожност на уговорката за дължимост на възнаградителна лихва от 25% годишно като противоречаща на добрите нрави. Договореният лихвен процент не нарушава правилата за съблюдаване на добрите нрави, доколкото ГПР не надвишава максималния размер, заложен от чл.29, ал.9 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители. Цитираната норма регламентира максималния размер на годишния процент на разходите и възнаградителната лихва като компонент от него, наред с другите разходи, би била нищожна, когато надхвърля петкратния размер на законната лихва. Уговореният в случая ГПР е равен на 25%, респективно разходите по кредита на практика се свеждат единствено до възнаградителната лихва, поради което не може да се приеме, че е налице противоречие на добрите нрави поради неоправдано оскъпяване на кредита. Възнаградителната лихва е индивидуално уговорена във фиксиран размер, по ясен и разбираем начин. Липсват данни през време на действие на договора лихвеният процент да е изменян едностранно. Налага се изводът за валидност на клаузата на чл.2.2.б.“ж“ досежно размера на възнаградителната лихва.

Съгласно клаузата на чл.2.2.б.“з“ дължимата лихва за първите 6 месеца от сключване на договора се дължи в нейната цялост в края на срока на договора – 04.02.2032г. При предсрочно прекратяване на договора тази лихва се дължи към датата на прекратяване на договора. Съгласно на чл.2.2.б.“о“ при изпълнение на всички задължения по договора в тяхната цялост лихвата по чл.2.2.б.“з“ се опрощава. В случай, че е налице каквото и да е било неизпълнение тази лихва се дължи в нейната цялост.

Клаузата на чл.2.2.б.“о“ от договорите, тълкувана съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД, несъмнено налага извода, че при неизпълнение на договора лихвата по чл.2.2.б.“з“ се дължи в нейната цялост, но съобразно падежа, уговорен в чл.2.2.б.“з“, а именно края на срока на договора или датата на прекратяване на договора. Тъй като към момента не е налице осъществяване на тези факти, то и не се установява настъпила изискуемост на вземанията за лихва съгласно чл.2.2.б.“о“ по договорите в размер от 8333.75 лева и 373,16 лева за периода 05.02.2022г. – 04.08.2022г., поради което и не са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение.

В останалата част заявлението се явява редовно и основателно, доколкото се претендират вноски за възнаградителна лихва извън предвидения в чл.2.2.б.“з“ 6-месечен срок. Претенцията е подробно индивидуализирана по начин идентичен с представения погасителен договор, представляващ неразделна част от документа по чл.417 от ГПК, чрез посочване на размер, падеж, период и главница, върху която лихвата е начислена. В тази част данни за настъпила изискуемост са налице, доколкото посоченият в погасителния план падеж е настъпил преди датата на подаване на заявлението в съда. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че са налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за възнаградителна лихва в претендираните размери от 5375.06 лева за периода от 05.05.2023г. до 05.09.2023г. и 120.01 лева за периода 05.07.2023г. - 04.09.2023г.

В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и 3 вместо него бъде постановено друго, с което заявлението бъде уважено, ведно с припадащите се разноски за първа инстанция в размер на 535.54 лева, а в останалата част разпореждането следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 43687/14.11.2023г., по ч.гр.д. № 11815/2023г. по описа на ВРС, в частта, с която подаденото от „Ново Финанс“ ООД, ЕИК 203806803 заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу А. Р. П., ЕГН **********, е отхвърлено за сумите от 5375.06 лева и 120.01 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДАТ заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в полза на заявителя “Ново Финанс” ООД, ЕИК 203806803 със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, срещу А. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.

„******, за следните суми:

- сумата от 5375.06 лева, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно Договор за заем № 1093-ВН04.02.2022г. с нотариална заверка на подписите рег.№1271 от 04.02.2022г. на Нотариус Ваня Георгиева, нотариус в район PC Варна с Рег.№549 на Нотариалната камара, за периода от 05.05.2023г. до 05.09.2023г., - сумата от 120.01 лева, представляваща възнаградителна лихва в размер на 25% на годишна база, съгласно Договор за заем № 1090-ВН-31.01.2022г. с нотариална заверка на подписите рег.№1272 от 04.02.2022г. на Нотариус Ваня Георгиева, нотариус в район PC Варна с Рег.№549 на Нотариалната камара, за периода от 05.07.2023г. до 04.09.2023г.,

- сумата от 535.54 лева, представляващи сторени разноски в заповедното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист съобразно мотивите на настоящото определение, съответно за отбелязване за издадения изпълнителен лист върху документа и върху заповедта за изпълнение.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 43687/14.11.2023г., по ч.гр.д. № 11815/2023г. по описа на ВРС в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5