Решение № 260114 от 11.02.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1117/2019
- Вид
- Решение № 260114
- Подписан
- 11.02.2022
- Състав
- АННА ВЛАДИМИРОВА НЕНОВА ВЪЛКАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 144 · Закон за движението по пътищата
- чл. 26, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 203, ал. 1 и ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 334, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 345, ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 374, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 394 · Кодекс за застраховането
- чл. 399 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 346 · Наказателен кодекс
- чл. 346, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 4 · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
- § 1, б."а" · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 11.02.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
Анна Ненова при секретаря Димитринка И. като разгледа докладваното от съдията докладчик т.д. № 1117 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 394 от КЗ и чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В първоначалната искова молба по делото ищецът „Х.Г.М.“ ЕООД е изложил твърдения, че с полица № 17001112020/20.11.2017г. между страните е бил сключен договор по застраховка „Пълно каско“ – клауза „А“ на лек автомобил марка „Ауди А5“, рег. № *******, номер на рамата WAUZZZ8T8BA060506, сив металик, за всички застрахователни рискове на територията на Република България, включително противозаконно отнемане на МПС, със срок от една година, считано от 17.00 часа на 20.11.2017г. до 24.00 часа на 19.11.2018г.
Застрахователната сума е била 40 700 лева, а застрахователната премия е била платима на една разсрочена вноска с падеж 20.11.2017г.
Автомобилът е бил управляван от управителя на дружествотоА.Й.и откраднат от неизвестно лице в периода от 04.05.2018г. до 07.05.2018г.
По случая е било образувано досъдебно производство № 212/2018г. по описа на 02РУ при ОД на МВР Перник.
За кражбата е бил уведомен и ответникът и е била образувана преписка по щета 17110010725/08.05.2018г.
С няколко приемо-предавателни протокола представители на ищеца са предали на ответника всички необходими и допълнително изискани документи.
С писмо изх.
№ 750418/06.12.2018г. ищецът е бил уведомен, че спрямо застрахователя не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение по щетата, тъй като МПС е било регистрирано в Република Франция и до 06.12.2018г. липсва информация за напускане на автомобила от територията на тази държава.
Ответното дружество се е позовало и на т. 6.5.16 и т. 6.8 от Общите условия за застраховка Каско на МПС от 28.03.2016г.
Като оспорва, че са били налице основания за отказ за плащане на обезщетението (основно поради това, че към датата на сключване на застрахователния договор, по време на неговото действие и към датата на отказа няма никакви данни ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие, както и че застрахованият автомобил е бил заявен за регистрация в КАТ и след съответните проверки от компетентните за това органи е регистриран, за което е било издадено свидетелство за регистрация на МПС част І № ********* и част ІІ), ищецът иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 40 700 лева, дължимо застрахователно обезщетение, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (17.06.2019г.), както и 2 193. 27 лева изтекла лихва от 06.12.2018г. до 17.06.2019г., с присъждане на разноските по делото.
Още с първоначалния си отговор ответникът „З.К.У.“ АД е оспорил исковете.
Възразява, че автомобил с номер на шаси, какъвто се твърди да е на застрахования, е бил произведен за пазара във Франция, регистриран е там на 10.03.2011г. с рег. № ******и няма данни да е отрегистриран. Застрахователят е бил въведено умишлено в заблуждение относно застрахования автомобил. Автомобилът не е този, за който се твърди да е застрахован. Той е бил с подправена рама. Застрахователният договор е с невъзможен предмет и нищожен (Решение № 21 от 01.07.2015г. по гр.д. № 6057/2014г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.).
Същевременно предаденият от застрахования ключ не може да бъде разчетен и е негоден за употреба, т.е. не е предаден ключ от автомобила, за който е било декларирано, че е един. Предаването на ключа от превозното средство е съществено за риска обстоятелство, тъй като с него се отключва и привежда в движение автомобила безпрепятствено. Налице са основания за отказ по т. 6.5.16, т. 6.5.19, б.“з“ и т. 6.8, кореспондиращи с нормата на чл. 408 от КЗ (Решение № 224/20.07.2015г. по т.д. № 4554/2013г. на ВКС, ТК, І т.о).
В условията на евентуалност се възразява, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен. При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя в Общите условия (т. 12.8), която е в съответствие с чл. 203, ал. 1 и ал. 4 от КЗ. Действителната стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. Ответникът се позовава и на съдебна практика при определянето на размера на дължимото обезщетение (Решение на ВКС № 115/09.07.2009г., ІІ т.о., Решение № 79 от 02.09.2009г. на ВКС, ТК). Допълнително прави възражение за нищожност на договор за покупко-продажба от 07.06.2017г., тъй като същият не е сключен в предвидената от закона форма и липсват подписи на страните, което води до липса на съгласие, липсва цена и място на сключване. Отделно от това застрахованият се е съгласил с условие на самоучастие от 5% от обезщетението и при евентуално плащане на обезщетение сумата следва да се намали с този процент.
Ответникът също претендира направените разноски.
С допълнителната си искова молба ищецът възразява да е имало подправяна или заменявана рама на автомобила, както и излага, че ключът е бил годен за отключване/заключване на автомобила. Тези основания за отказ не са били и правени от застрахователя преди това и не следва да бъдат разглеждани от съда.
Застрахователният договор не е нищожен и при настъпилия застрахователен риск кражба самоучастие не се прилага. Неоснователни са и възраженията за нищожност на договора за продажба на автомобила.
С допълнителния отговор ответникът изцяло е поддържал възраженията, оспорванията и правните си доводи. Допълнено е, че няма законова пречка в настоящото производство да бъдат наведени и разгледани всички възражения и доводи на ответната страна, които водят до изключване на отговорността, независимо дали застрахователното дружество се е позовало на тях в отказното писмо. Може да се обори добросъвестността на страните при сключване на договора, а наведеното от ответното дружество възражение за нищожност се основава на разпоредбата на чл.
26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД – невъзможен предмет, за което е налице решение по идентична фактическа обстановка – Решение № 95/09.07.2015г. по дело № 2416/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:
По предявените искове
Ищцовото дружество е собственик на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А5“, рег. № *******, произведен през 2011г.
Правото на собственост на дружеството върху автомобила следва да се приеме установено въз основа на издаденото в България за автомобила свидетелство за регистрация на МПС част І № ********* и част ІІ от 29.06.2017г., при предпоставките, при които такава регистрация се прави, включително изискваща представянето на документ за собственост По делото, по реда на чл.
186 от ГПК, от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, са били изпратени допълнително документите, послужили за регистрацията, от които устна декларация на К.Х.Т.Д.Ж.за продажба на използвано превозно средство от 07.06.2017г., съставена в Сан Ремо на италиански език, и документи по регистрация на този предходен собственик - свидетелство за регистрация от МВР на Република Франция на френски език, също потвърждаващи прехвърлянето на собствеността. За документите е бил осигурен превод на български език (чл.
185 от ГПК).
При регистрацията на 29.06.2017г. е бил съставен и протокол за преглед за техническа изправност на автомобила.
На
20.11.2017г. между страните е бил сключен договор за автомобилна застраховка „Каско“, застрахователна полица № № 17001112020, с предмет лекия автомобил.
Уговорената застрахователна сума по договора е била
40 700 лева, а застрахователната премия, платима от ищеца, като застрахован – 2 319. 21 лева. Срокът на застрахователния договор е бил 12 месеца, с валидност от 17. 00 часа на 20.11.2017г. до 24.00 часа на 19.11.2018г.
Също съгласно договора покритите рискове са били по Клауза А - пълно Каско, включително кражба или грабеж на цяло МПС. Като специални условия страните са уговорили, че при кражба или грабеж застрахованият е бил длъжен да уведоми незабавно най-близкото поделение на полицията и застрахователя в срок от 24 часа. Застрахователят е носил риска „Кражба“ само ако автомобилът е имал монтирано защитно устройство, одобрено от застрахователя и монтирано в партньорската мрежа на компанията, оповестена на официалната й страница. Застрахователното покритие се е прилагало на територията на Република България, държаните членски на Европейския съюз и държавите членски на Международното споразумение „Зелена карта“, намиращи се на територията на Европа, включително Република Турция. Рискът „Кражба или грабеж на МПС“ в чужбина не се е покривал за територията на Албания, Косово, Руска федерация и държаните членки на ОНД.
Изрично в договора е било уговорено застрахованият да участва с 5% от размера на одобреното обезщетение при всяка щета, като сумата на самоучастие се е приспадала от обезщетението.
Застрахователният договор е представен по делото, като сключването и съдържанието му не е спорно.
По делото не е спорно също, че уговореното застрахователна премия е била платена от ищеца.
На
30.11.2017г. при съвместен оглед от представители на страните е била било констатирано наличието на допълнително монтирана аларма на застрахования автомобил – Сатурн М5.
Застрахователният договор е бил сключен при условията на Клауза „А“ – пълно Каско по действалите при ответника Общи условия
(Общи условия за застраховка „Каско“ на
МПС от 28.03.2016г.), които общи условия застрахованият е удостоверил, че е получил писмено.
Съгласно
Общите условия, застрахователната сума не е можела да надвишава действителната стойност на МПС към момента на сключване на застраховката, а самоучастието (франшиз) е било форма на лично участие на застрахования, изразяваща се в поемане от него на част от отговорността, в случай на настъпване на застрахователно събитие (дефиниции и т. 7 и т. 8 общите условия); кражба на цялото МПС, застрахователен риск от клауза „А“, е била определена като отнемане на МПС от владението на застрахования без негово съгласие, с намерение противозаконно присвояване по смисъла на
Наказателния кодекс (т. 5.1.3).
По Общите условия самоучастието се е прилагало за пълно Каско – клауза А и частично Каско – клауза К, но не се е прилагало при кражба на МПС, пълна загуба – тотална щета и всички рискове, покрити по клауза „Е“ – „частично Каско“ (т. 8.2); в зависимост от желанието на двете страни, самоучастието е можело да бъде изключено срещу увеличаване на размера на застрахователната премия, или увеличено в замяна на намаление на размера на застрахователната премия (т. 8.4).
В Общите условия е било прието още, че застрахователят не е изплащал обезщетение, освен другото, когато при сключването на застраховката и/или в срока на действието й, застрахованото лице или негов представител депозират становища, несъответстващи на действителните факти и обстоятелства, които биха попречили на застрахователя да установи дали настъпилото събитие е покрит риск, както и при измама или опит за измама от застрахованото лице или от негов представител (т. 6.5.16), когато застрахованото лице или лица, покрити по застраховката, изказват противоречиви или несъответстващи на реалността становища, както и до приключване на разследвания и/или проучвания на разследващите органи, касаещи покритите по застраховката вреди и лица (т. т. 6.5.19, б.“з“), а също когато при сключване на застраховката на МПС то е било обект на престъпление и/или е обявено за издирване от компетентните органи като противозаконно отнето в или извън страната (т. 6.8).
При кражба или грабеж на цялото МПС застрахованият е трябвало да представи служебна бележка от РПУ на МВР, както и постановлението от прокуратурата за прекратяване на следствието или спиране на наказателното производство (т. 12.3.7), както и всички лични ключове и дистанционни за сигнално-охранителната система, документи за придобиване на МПС и декларации по образец (т. 12.3.8).
Разпечатката съдържа 53 от 146 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/335ac328-e821-4a51-b703-b0989c870d81