Решение № 5 от 07.01.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Добрич, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИНКА КИРЧЕВА при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от МИНКА КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20253230200701 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от арх. К. Ж., ЕГН: ********** срещу НП № Д3/09.07.2025г. издадено от началник на Регионална дирекция национален строителен контрол / РДНСК /, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.

142, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 142, ал. 4 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /, на основание чл. 232, ал. 11 от ЗУТ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 500лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно поради неговата неправилност в следствие на несъответствие с точното приложение на материалния закон, включително и необоснованост, а също и при отсъствие на извършено административно нарушение. Претендират се сторени разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и пледира за цялостна отмяна на обжалваното НП.

АНО, чрез редовно упълномощеният си процесуален представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на 1 цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. На основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН е съставен в отсъствие на свидетели и е надлежно връчен на жалбоподателя. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, от компетентен административнонаказващ орган и е надлежно връчено.

С оглед изложеното съдът намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен аспект.

По същество на визираното нарушение, съдът констатира следното:

В хода на образувано служебно производство по реда на 156, ал. 1 от ЗУТ за проверка законосъобразността на Разрешение за строеж № 21/14.02.2025г., издадено от главен архитект на Община Добрич за „Жилищна сграда ЗП -294,74 кв.м РЗП - 1605,46кв.м. ЗП подземен етаж - 294,74 кв.м. и сградни водопроводно и канализационно отклонения“, в урегулиран поземлен имот (УПИ) VII-172,173, кв.115 по ЦГЧ на гр. Добрич, с административен адрес ул. „Георги Кирков" № 32-34, на 05.03.2025г. св. С. Д. П. установил, че: арх. К. З. Ж., като правоспособно физическо лице -квалифициран специалист, част от екипа на консултанта „Билдконтрол“ ЕООД, изготвил комплексен доклад № 10/31.01.2025г. за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, давайки положителна оценка по част „Архитектура“ за процесния строеж, в противоречие на действащия работен устройствен план (РУП) одобрен със заповед № 1440/ 07.11.2007г. Констатирал, че в част „Архитектура“ на одобрения на 13.02.2025г. проект, като забележка било отразено, че топлоизолациите ще се изпълнят съгласно проекта по част „Енергийна ефективност“ (ЕЕ) без да е била взета предвид външната топлоизолация от 12см която следвало да се изпълни съгласно част ЕЕ, в резултат на което сградата ще излезе извън задължителните ограничителни линии и ще навлезе в границите на съседните имоти. В постигнатите в проекта показатели плътност на застрояване 86.9% и Кинт 4.73, не била взета предвид дебелината на топлоизолацията. Размерите в проекта били зидарски, след включване на дебелината на външната топлоизолация се увеличавала застроената площ, съответно разгънатата застроена площ както следва: ЗП 304.84м2 и РЗП 1655.96м2. Реалните постигнати показатели били Пл.з. 89.92 и Кинт 4.88 което било в пълно несъответствие с предвидените по действащия ПУП-РУП Пл.з. < 87% и Кинт 4.7. С изпълнението на топлоизолацията на сградата същата ще излезе извън границите на урегулирания поземлен имот УПИ VII 172.173. кв. 115 по ЦГЧ на гр. Добрич.

Св. П. приел, че с деятелността си на 31.01.2025г/. датата на изготвяне 2 на Комплексен доклад № 10 за оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите / жалбоподателят осъществил състава на административно нарушение по чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, поради което на 30.05.2025г. образувал административнонаказателно производство, като съставил АУАН № Д-3.

На 09.07.2025г. било издадено НП № Д-3 от Началник РДНСК гр.

Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 142, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 142, ал. 4 от ЗУТ, на основание чл. 232, ал. 11 от ЗУТ било наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 500лв.

Разпитан в качеството на свидетел – актосъставителят С. П. потвърждава констатациите в АУАН и в НП, които не се оспорват от жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло показанията му като логични, последователни и непротиворечиви с приложените по делото и кредитирани от съда писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:

Наказателно постановление № Д-3/09.07.2025г.; Констативен протокол от 24.06.2025г.; Акт № Д-3/30.05.2025г.; Разписка от 02.06.2025 г.; Писмо с рег. № РС-Д-177-00-092/20.05.2025 г. от РДНСК – Добрич; Известие за доставяне от 27.05.2025 г. от Български пощи; Констативен протокол от 25.04.2025 г.;

Заповед № ДК-11-Д-1/05.03.2025 г.; Писмо с рег. № РС-Д-177-00041/06.03.2025 г. от РДНСК – Добрич; Известие за доставяне от 18.03.2025 г. от Български пощи; Писмо с рег. № РС-Д-177-00-042/06.03.2025 г. от РДНСК – Добрич; Известие за доставяне от 31.03.2025 г. от Български пощи; Писмо с рег. № РС-Д-177-00-043/06.03.2025 г.; Известие за доставяне от 11.03.2025 г. от Български пощи; Писмо с рег. № РС—Д-177-00.044/06.03.2025 г. от РДНСК – Добрич; Известие за доставяне от 11.03.2025 г. от български пощи;

Констативен протокол /копие/ № РД-Д-177-00-195/19.02.2025 г.; Писмо /копие/ от Община гр. Добрич с рег. № 24-06-9/19.02.2025 г.; Разрешение за строеж № 21/14.02.2025 г.; Скица № С-440/03.07.2024 г.; Инвестиционен проект жилищна сграда в УПИ VII-172, 173 кв. 115 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ гр. Добрич;

Обяснителна записка към проект; Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите № 10/31.01.2025 г.; Заповед № РД-13-177/20.06.2024 г. на Дирекция за национален строителен контрол; Оценка за съответствие за енергийна ефективност изх. № 31/18.12.2024 г. от „Аля Консулт“ ЕООД; Удостоверение за вписване в публичен регистър идентиф. № 00372 на „Аля Консулт“ ЕООД;

Заповед № 1440/07.11.2007 г. на Община гр. Добрич /копие/; Скица от „Билдконтрол“ ЕООД; Писмо с рег. № РС-Д-177-00-155/26.08.2025 г. от РДНСК – Добрич.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 от ЗУТ всички части на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, се оценяват за съответствието им с основните изисквания към строежите. В чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ е предвидено, че оценката обхваща 3 проверка за съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, а т. 4 включва и взаимната съгласуваност между частите на проекта. В посочените за нарушени правни норми се съдържа конкретно задължение, чиито адресати са лицата, извършващи проверката за съответствие на отделните части от инвестиционния проект с оглед изготвяне на оценка за съответствието им с основните изисквания към строежите. Поради това неизвършването, непълното или неточното извършване на проверката за съответствие с изброените в чл. 142, ал. 5 от ЗУТ критерии представлява неизпълнение на вмененото в тази правна норма задължение, за което спрямо нейните адресати в чл. 232, ал. 11 от ЗУТ е предвидено ангажиране на административно наказателна отговорност. Санкционната правна норма на чл.

232, ал. 11 от ЗУТ предвижда ангажирането на административнонаказателната отговорност на правоспособни физически лица, чрез които се осъществяват дейностите по оценяване съответствието на проектите и/или строителен надзор на строежите. Наказаното с процесното НП лице е именно правоспособно физическо лице, което извършва проверката за съответствие на инвестиционния проект по част „Архитектура“ на конкретния строеж с основните изисквания към строежите, поради което е годен субект на нарушението по чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, респ. подлежащ на административно наказателно санкциониране по чл. 232, ал. 11 от ЗУТ. С въвеждането на посочената административнонаказателна разпоредба законодателят изрично регламентира възможност за ангажиране отговорността на физическите лица, извършващи проверките за съответствие на инвестиционните проекти с основните изискванията към строежите, които служат за изготвянето на оценката за съответствие с инвестиционните проекти. Жалбоподателят, в качеството на правоспособно физическо лице по част Архитектура „ е субект на нарушението по чл. 142, ал. 5 от ЗУТ и съдът намира, че носи лична административнонаказателна отговорност за неизпълнение на вмененото в тази правна норма задължение за извършване на съответната проверка, поради което няма съмнение в неговата роля и степента му на участие в осъществяване на изпълнителното деяние на нарушението.

Не се спори между страните, че при изготвяне на комплексен доклад № 10/31.01.2025г. за оценка на съответствието на инвестиционния проект с основните изисквания към строежите, в част „Архитектура“, жалбоподателят не е взел предвид външната топлоизолация от 12см, която следвало да се изпълни съгласно част ЕЕ, след включването на която сградата ще излезе извън задължителните ограничителни линии и ще навлезе в границите на съседните имоти т.е. се увеличава застроената площ, съответно разгънатата застроена площ. Настоящият съдебен състав счита в тази насока възраженията в жалбата, основаващи се на Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти за неоснователни. С наредбата се определят единствено обхватът и съдържанието на инвестиционните проекти, както и на свързаните с тях предварителни (прединвестиционни) проучвания и задания за проектиране, но не и оценяването на вече изготвените 4 инвестиционни проекти / основание за издаване на разрешение за строеж / за съответствието им с основните изисквания към строежите.

Предвид гореизложеното съдът намира, че извършената от жалбоподателя оценка е непълна, неточна и е изготвена в нарушение на изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 142, ал. 4 от ЗУТ.

В санкцията на правната норма на чл. 232, ал. 11 от ЗУТ е регламентирано налагане на глоба от 500 до 2000 лв., ако по друг закон не е предвидено по - тежко наказание за правоспособни физически лица, чрез които се осъществяват дейностите по оценяване съответствието на проектите и/или строителен надзор на строежите за други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и предписанията, основани на тях.

В конкретния случай наложеното административно наказание е в минимален размер, поради което не подлежи на преразглеждане.

Така мотивиран съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на РДНСК гр. Добрич да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева. Производството по делото продължи в две съдебни заседания, с разпит на един свидетел, не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 130 лева.