Решение № 968 от 25.07.2022, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 968 25.07.2022 година гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на четиринадесети юли, две хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА

НИКОЛОВА

2.ДИМИТЪР

ГАЛЬОВ секретар: Десислава Фотева прокурор: Х. К. сложи за разглеждане докладваното от съдия

М.Николова КАНД номер 990 по описа за 2022 година.

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл.

208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.К. против Решение

№ 464/05.05.2022 год., постановено по НАХД № 5654/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №

21-0769-004883/26.11.2021г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлявам МПС за 12 месец.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение и потвърденото с него наказателно постановление са неправилни, необосновани и незаконосъобразни.

Касаторът оспорва както наличието на виновно поведение, така и извършеното нарушение, като поставя под съмнение безпристрастността на полицейските служители, разпитани като свидетели. Моли се за отмяна на оспореното съдебно решение и отмяна на издаденото НП, както и за присъждане на разноски.

Преди съденото заседание процесуалният представител на касатора депозира молба, с която поддържа жалбата и моли за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с цел допускане на видеотехническа експертиза.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който моли за уважаване на касационната жалба и за отмяна на първоинстанционното решение, както и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за основателност на касационната жалба като намира, че РС се е произнесъл при непълнота на доказателствата.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е потвърдил наказателно постановление №

21-0769-004883/26.11.2021г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция, с което за нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 3000 лева 300.00 /триста/ лева и лишаване от право да управлявам МПС за 12 месец.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел за установено от фактическа страна, че на 03.11.2021г., около 22,15 часа в гр.Бургас, по бул.“Стефан Стамболов“ от кръстовище с бул.“Тракия“ към кв. „Ветрен” Д. Г. Д. управлявал собствения си лек автомобил – „****“ с peг. № А**** НР. На кръстовището на бул.“Стефан

Стамболов“ с ул.“Транспортна“ Д. използвал пътя отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършил резки маневри, завъртял управляваното от него МПС. Той преднамерено извел автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждайки го по този начин до загуба на сцепление на гумите /дрифт/.

За констатираното бил съставен АУАН, връчен на Д., който го подписал и получил копие от него, без да отбележи възражения в него.

Съдът е намерил нарушението за доказано по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство, в т.ч. показанията на актосъставителя и свидетеля Кочев, както и приложените по делото видеозаписи, направени от камери на Община Бургас.

От правна страна, въззивният съд е приел, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Намерил е, че вмененото във вина на Д. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като са посочени нарушените материалноправни норми, а наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. По същество, РС е приел, че нарушението е доказано от фактите по делото, като не е споделил виждането на защитата, че се касае за случайно деяние, за което е изложил подробни мотиви. Посочил е и че наложените на водача административни наказания “Лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 12 месеца и “Глоба” в размер на 3000 лв. са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Бургас фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. РС в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели и представените писмени доказателства, вкл. приложените по делото видеозаписи, заснети от камери на Община Бургас.

Изложените в касационната жалба оплаквания, идентични с възраженията, направени и пред първата инстанция, настоящият съдебен състав намира за неоснователни, като счита, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на касатора. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на нарушителя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП също съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита.

Касационният състав напълно споделя мотивите на РС - Бургас, с които искането за допускане на съдебно-техническа експертиза на приложените по делото видеозаписи е оставено без уважение, тъй като намира, че вслучая поставените въпроси са правни и касаят съществото на спора. В този смисъл, съдът намира за неоснователно искането на процесуалния представител на касатора за отмяна на съдебното решение и връщане на делото на друг състав на районния съд, с цел допускане извършването на исканата експертиза.

Съгласно чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В случая, от показанията на свидетелите У. и К., както и от приобщените записи, се установява по категоричен начин както авторството на деянието, така и признаците му от обективна и субективна страна. Свидетелите са наблюдавали непосредствено действията на водача, а самоличността му е установена в хода на последвалата полицейска проверка. Съдът основателно не е кредитирал показанията на свид. Стойков, както поради факта, че те се явяват изолирани и в противоречие с всички останали доказателства по делото, още повече, че по делото не е установено присъствието на друго лице в автомобила, така и поради приятелските им отношения с Д..

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на РС – Бургас, че водачът Д. е управлявал автомобила си в нарушение на установените правила - използвал е участък от пътната мрежа не по предназначение, като е извършил маневри, довели до загуба на сцепление и завъртане на автомобила, което поведение в градовете се характеризира с висока степен на обществена опасност, тъй като застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци. Действително, тежестта на санкциите, предвидени от ЗДвП за извършване на нарушението е много сериозна, но доколкото те са определени в абсолютен размер по чл.175а, ал.1 от ЗДвП, няма правен ред за определянето им в други граници.

Предвид всички изложени по-горе съображения, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила.

В този смисъл, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.

221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.

63в ЗАНН, Бургаският административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение

№ 464/05.05.2022 год., постановено по НАХД № 5654/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.