Решение № 575 от 28.01.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100105078 по описа за 2025 година

Страни в производството са ищецът И. Г. Л. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********, и ответникът Я. И. Х. с ЕГН **********, гр. София, бул. ********.

Предявени са искове с правна квалификация по чл.42, б.б, вр. чл.25, ал.1 ЗН за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание, съставено на 24.09.2018г. от В.К., и по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. ********, с площ 64 кв.м., при граници – на изток – ап. На М.Х.Д., запад – държавен апартамент, север – ул.

Раковски, юг – стълбище, държавен апартамент, М.Х.Д., от горе - държавен апартамент, от долу - държавен апартамент, с мазе при граници – изток – държавно мазе, запад – държавно мазе, север – ул. Раковски, юг – коридор, с таван при граници- изток – държавен таван, запад – съседна сграда, север – ул. Раковски, юг – коридор, заедно с 1,99% ид.ч. от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, съставляващо парцел I , кв. 417 по плана на гр. София, Центъра, който недвижим имот съгласно схема №15-109584028.10.2024г. на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на изп. директор на АГКК, който обект се намира на ет.3 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлени имоти с ид. №

*** и ид.№

***, с предназначение на обекта, жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, с посочена в документа площ: 64.00 /шестдесет и четири/ кв.м., прилежащи части: избено помещение с площ 13 /тринадесет/ кв.м. и 1.99 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта:

1

***, над обекта: ***.

В исковата молба ищцата твърди, че тя и С.И.Б. с ЕГН ********** са наследници по закон на В.И.К. /починала на 24.11.2018г./ при квоти по 1/2. След смъртта на В.К. двете наследници се снабдили с нотариален акт за собственост на основание наследство за посочения имот и предприели действия за продажбата му. Така установили, че за същия имот има обявено и вписано в Служба по вписванията саморъчно завещание от 24.09.2018г. в полза на ответника Я. И. Х.. Направили частна почеркова експертиза, която установила, че ръкописният текст и подписът не са изпълнени от В.К..

В срока по чл.131 ГПК ответникът Я. И. Х. е подал отговор на исковата молба, с който сочи, че признава исковете. Твърди, че не е дал повод за водене на делото и моли да не му се възлагат разноски.

Относно разноските:

Съдът намира, че макар ответникът да е признал иска, същият е дал повод за водене на делото. С вписване в Служба по вписванията на процесното завещание, ответникът създава привидност, че е собственик на процесния имот, поради което ищецът има правен интерес да води настоящите искове и да установи правото си на собственост със сила на пресъдено нещо. Предвид изложеното, не е налице първата предпоставка по чл.78, ал.2 ГПК и разноските следва да останат в тежест на ответника. По направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът, след като съобрази данните по делото и приложимата правна уредба, приема следното: в производството са направени разноски в общ размер, включващ 1403,99 лева държавна такса, 93,60 лева държавна такса за вписване на исковата молба и 6500 лева адвокатско възнаграждение.

Предявени са искове с обща цена 140 399,10 лева. При този материален интерес приложим е чл.7, ал.2, т.5 НВАР, съгласно който при интерес от 100 000 лева до 500 000 лева минималният ориентировъчен размер на възнаграждението възлиза на 8650 лева плюс 4 на сто за горницата над 100 000 лева. Прилагането на тази методика в конкретния случай води до минимален ориентировъчен размер от 10 265,96 лева. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 6500 лева е под минималния ориентировъчен размер, изчислен съобразно цената на предявените искове по реда на чл.7, ал.2, т.5 НВАР, поради което не е налице основание същото да бъде квалифицирано като прекомерно въз основа на съотношението между неговия размер и материалния интерес по делото. Наред с това съдът отчита фактическата и правна сложност на делото, която не надхвърля обичайната за този вид спорове, обема на събраните доказателства и извършените процесуални действия, признанието на иска от ответната страна, както и обстоятелството, че производството е приключило в рамките на едно съдебно заседание. Тези данни обосновават извод, че договореният и претендиран размер на адвокатското възнаграждение съответства на действително положения труд и на характеристиките на конкретното производство. При този изход съдът съобразява и задължението за националните съдилища да прилагат правилата относно адвокатските възнаграждения в съответствие с правото на Европейския съюз и с разясненията, дадени в решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по 2 дело С-438/22, като отчита, че нормативно установените минимални ориентири не изключват възможността за присъждане на по-нисък размер, когато той е обоснован от конкретните обстоятелства по делото. С оглед на изложеното възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно.

На основание чл.78, ал.10 ГПК разноски на подпомагащата страна не следва да се присъждат.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО, по предявения от ищцата И. Г. Л. с ЕГН **********, гр.

София, ж.к. ********, срещу ответника Я. И. Х. с ЕГН **********, гр. София, бул.

********, иск по чл.42, б.б, вр. чл.25, ал.1 ЗН, саморъчно завещание, съставено на 24.09.2018г. от В.И.К., ЕГН **********, вписано в Служба по вписванията - гр. София, под вх. peг. № 49434, акт. № 38, том X, дело № 38010 от 25.06.2024 г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на ответника Я. И. Х. с ЕГН **********, гр. София, бул. ********, че ищцата И. Г. Л. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********, е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. София, ул. ********, с площ 64 кв.м., при граници – на изток – ап. На М.Х.Д., запад – държавен апартамент, север – ул. Раковски, юг – стълбище, държавен апартамент, М.Х.Д., от горе - държавен апартамент, от долу - държавен апартамент, с мазе при граници – изток – държавно мазе, запад – държавно мазе, север – ул. Раковски, юг – коридор, с таван при граници- изток – държавен таван, запад – съседна сграда, север – ул.

Раковски, юг – коридор, заедно с 1,99% ид.ч. от общите части на сградата и с отстъпено право на строеж върху мястото, съставляващо парцел I , кв. 417 по плана на гр. София, Центъра, който недвижим имот съгласно схема №15-1095840-28.10.2024г. на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010г. на изп. директор на АГКК, който обект се намира на ет.3 в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлени имоти с ид. № *** и ид.№ ***, с предназначение на обекта, жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, с посочена в документа площ: 64.00 /шестдесет и четири/ кв.м., прилежащи части: избено помещение с площ 13 /тринадесет/ кв.м. и 1.99 % ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***,

3

***, под обекта: ***, над обекта: ***.

ОСЪЖДА Я. И. Х. с ЕГН **********, гр. София, бул. ********, да плати на И. Г. Л. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ********, сумата 7997,59 лева /4089,10 евро/– разноски по делото.

Решението е постановено при участието на А. В. Т. с ЕГН ********** – подпомагаща страна на ищеца.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4