Решение № 3189 от 05.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3189 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20241110204322 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на И. Т. И., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 23-4332-007731 от 11.05.2023 г., издадено от началник група в ОПП-СДВР, с което на И. Т. И., ЕГН ********** на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното физическо лице, което в подадена чрез адвокат С. С., жалба, релевира доводи за отмяната му. Изтъква се, че наказващият орган не е отчел обстоятелството, че жалбоподателят е лице с двойно гражданство, което обуславя и приложението на различна материалноправна разпоредба и 1 респективно по-дълъг срок, в който е допустимо управляването на МПС със СУМПС, издадено от трета държава. Сочи се, че ако се приеме, че е осъществено нарушение, то същото не е реализирано в условията на „повторност“. Навеждат се доводи, че липсата на дата, на която притежаваното от жалбоподателя СУМПС е издадено, възпрепятства възможността да се извърши преценка за приложимостта на Виенската конвенция за пътното движение. Акцентира се, че наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна. Излагат се аргументи, че са налице достатъчно основания процесният случай да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Въз основа на така подадената жалба било образувано НАХД № 7298 по описа за 2023 г. на СРС, НО, 130 състав, а с Решение № 4883 от 30.10.2023 г. по посоченото НАХД оспореното наказателно постановление било потвърдено като законосъобразно и правилно. Така постановеното решение било обжалвано от жалбоподателя и с Решение № 1746/18.03.2024 г. по КНАХД № 11921 по описа за 2023 г. на Административен съд – София град, XIII касационен състав, било отменено, а делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят И., редовно призован, не се явява, представлява от адв. Н.Ш., преупълномощена от адв. С.. Същата моли оспореното наказателно постановление да бъде отменено, а в условията на евентуалност - случаят да бъде приет за маловажен. Придържа се към изложените в жалбата доводи и акцентира, че не е доказана датата, на която жалбоподателят е влязъл на територията на страната. Адвокат Шикова се позовава на информация, публикувана на сайта на МВР, съгласно която издадени от Обединеното Кралство СУМПС са валидни на територията на Република България.

Претендира се присъждането на разноски и се навежда възражение за прекомерност спрямо размера на юрисконсултското възнаграждение, въведено от насрещната страна.

Наказващият орган, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. В писмени бележки, изхождащи от юрисконсулт Страхинов, упълномощен от наказващия орган, се моли наказателното постановление да бъде потвърдено, претендира се юрисконсултско възнаграждение и се навежда 2 възражение за прекомерност спрямо претендираното адвокатско такова.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 11.05.2023 г., а жалбата срещу него е подадена чрез наказващия орган на 17.05.2023 г., от което следва, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподател е И. Т. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ул. „ххххххххххххх“ № 12, вх. а, ет. 2, ап. 25, с българско и британско гражданство, притежаващ паспорт № ххххххххх, издаден на 12.10.2018 г. от Паспортна служба на Нейно Величество, със срок на валидност до 12.10.2028 г. Същият притежавал и свидетелство за правоуправление на МПС № хххххххххххх, преиздадено на 04.05.2021 г. от Обединеното Кралство Агенция за издаване на свидетелства за правоуправление и регистрация на МПС (DVLA), със срок на валидност до 03.05.2031 г.

На 17.04.2023 г., около 11:43 часа, в гр. София, по бул. „Черни връх“, с посока на движение от ул. „Филип Кутев“ към Околовръстен път София, жалбоподателят И. управлявал лек автомобил модел/марка „Джип Вранглер“, с рег. № ххххххххх.

По същото време в гр. София, на бул. „Черни връх“ срещу номер 161а, свидетелите Л. Н. и Е. Д., заемащи длъжността „младши автоконтрольор“ към ОПП-СДВР, изпълнявали служебните си задължения по контрол на спазване на правилата за движение по пътищата и спрели управлявания от жалбоподателя лек автомобил за извършването на рутинна проверка. В хода на същата, жалбоподателят И. представил пред органите на реда свидетелство за управление на МПС № хххххххххххх, издадено на 04.05.2021 г. от Обединеното Кралство - Агенция за издаване на свидетелства за правоуправление и регистрация на МПС (DVLA), със срок на валидност до 03.05.2031 г.

След извършена справка в Оперативната дежурна част – 99 3 и автоматизирания информационен фон АИС „Граничен контрол“, свидетелите Н. и Д. установили, че последните данни за преминавания през ГКПП на Република България за жалбоподателя И. са от дата 06.01.2023 г., от 13:33 часа, влизане през ГКПП Аерогара София.

При тази хронология свидетелят Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № ххххххххх17.04.2023 г., в който приел за установено, че на 17.04.2023 г., в 11:43 часа, в гр. София, по бул.

„Черни Връх“, с посока на движение от ул. „Филип Кутев“ към Околовръстен път София, жалбоподателят И. е управлявал лек автомобил модел/марка „Джип Вранглер“, с рег. № ххххххххх със СУМПС № ххххххххххххххх, издадено от Великобритания като в срок от 3 (три) месеца не е преминавал границата на Република България и не е подменено СУМПС с българско – нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го приел с възражения, такива постъпили и в срока по чл. 44 ЗАНН.

Отделно като веществени доказателства били иззети СРМПС № хххххххххх, както и 2 броя регистрационни табели с номер ххххххххх. На 24.04.2023 г. била издадена и Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-4332-001919 спрямо „хххххххххххх“ ЕАД, ЕИК хххххххххххххх – собственик на лек автомобил модел/марка „Джип Вранглер“, с рег. № ххххххххх, с която принудително била прекратена регистрацията на посочения лек автомобил за срок от 6 (шест) месеца. На 01.06.2023 г. заповедта била връчена на представител на дружеството.

На 11.05.2023 г., при идентично описание на фактите и правната (цифровата) квалификация на нарушението, началник група в ОПП-СДВР издал оспореното Наказателно постановление № 23-4332-007731 от 11.05.2023 г., с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложил на И. Т. И., ЕГН ********** административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

Съдът установи възприетата и описана по-горе фактическа обстановка, въз основа на приобщените доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в: показанията на свидетелите Л. Н. и Е. Д., справка от МВР – СДВР, Отдел „Български документи за самоличност“ с вх.

№142080/29.04.2024 г., заверено копие от ЗППАМ № 23-4332001919/24.04.2023 г., копие на паспорт № ххххххххх, издаден от Обединеното 4

Кралство на Великобритания и превод на български, копие от СУМПС ххххххххххххххх, издадено от Обединено Кралство на Великобритания и превод на български, писмо от ДМОС вх. № 171460/27.05.2024 г., справка от МВР – ГДГП с вх. № 239845/28.08.2023 г., справка картон на водача, Заповед № 8121к-13180/29.10.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

От така събраната доказателствена съвкупност еднопосочно се извежда дата и място на извършената спрямо жалбоподателя проверка. В тази последователност са и показанията на свидетелите Д. и Н., които съдът кредитира като обективни и достоверни.

Свидетелят Д. допълва, че в хода на извършената проверка, водачът на МПС е представил СУМПС, издадено от Великобритания. Горното се подкрепя и от копието на СУМПС № ххххххххххххххх, ведно с превод на български език, издадено на името на жалбоподателя И.. Същото позволява да се изведе и надлежна информация за датата, на която е издадено, за органа, който го е издал, валидност, категория на МПС, за която е относимо. Отделно справката, предоставена за нуждите на производството от Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, потвърждава валидността на притежаваното от жалбоподателя свидетелство.

В своите показания свидетелят Д. сочи, че след извършена справка в ОДЧ е установил, че последното влизане в Република България от страна на жалбоподателя е на дата 06.01.2023 г., която информация идентично се открива и в извършената от МВР – Главна дирекция „Гранична полиция“ справка, в която са посочени данните за преминавания на ГКПП на Република България от страна на жалбоподателя И., но изрично в нея е изведено, че те не са пълни, поради правото на свободно движение от страна на гражданите на Съюза.

По – нататък доказва се от справка от МВР-СДВР, Отдел „Български документи за самоличност“, както и копие от паспорт № ххххххххх, издаден от Обединеното Кралство на Великобритания и превод на български език, че жалбоподателят притежава двойно гражданство, съответно българско и британско. Приобщената справка картон на водача спомага да се установи наличието на предходни нарушения на правилата за движение по пътищата, реализирани от жалбоподателя.

Съдът кредитира и приложените заповеди, относими към материалната 5 и териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Двата основни за настоящото производство акта – АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи, при съблюдаване на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г., касаещи актосъставителя, както и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., Заповед № 8121к-13180/29.10.2019 г. и акт за встъпване в длъжност, относими към компетентността на наказващия орган. При изготвянето им е спазена изискуемата от закона писмена форма, същите са надлежно връчени на жалбоподателя. Изготвени са при спазване на предвидени в чл. 34 ЗАНН срокове.

Въпреки горното съдът намира, постановление следва да бъде отменено. че оспореното наказателно

Отговорността на жалбоподателя И. И. е ангажирана за нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП, съгласно която: „Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.“

С оглед възраженията на жалбоподателя на първо място следва да бъде изтъкнато, че обстоятелството, че същият притежава и българско, и британско гражданство не води до промяна на начина, по който следва да бъде третиран, както и до промяна на приложимото спрямо него законодателство. Съгласно чл. 3 от Закон за българското гражданство, български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго. В Закона за движение по пътищата не е предвидено изключение за лицата, притежаващи двойно гражданство, едно от които е българско, от което следва, че жалбоподателят И. следва да бъде третиран, именно като български гражданин. Визираната от него разпоредба на чл. 162, ал. 2 ЗДвП, която предвижда отделни правила за лицата, които са чужденци, дългосрочно 6 пребиваващи в страната, е неприложима в конкретния случай, тъй като съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закон за чужденците в Република България, чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, както и лице без гражданство – лице, което не се разглежда като гражданин от нито една държава в съответствие с нейното законодателство.