Определение № 1273 от 12.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1273 гр. Варна, 12.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20253100102253 по описа за 2025 година

Определение постановено по реда на чл.140 от ГПК.

Настоящото производство е започнало по искова молба подадена от В. Н. И., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.***, вх.3, ап.6, със съдебен адрес – гр. Варна, ул.

„Христо Самсаров“ №13, ет.1, оф.1, като установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК заведен против ответниците С. М. И. ЕГН **********, гр. Велико Търново, ул. „***“ №15, ет.3, ап.6, В. Х. И. ЕГН **********, гр. Варна, ул. „***" №43, П. В. И., ЕГН **********, ********** и Н. В. И., ЕГН **********, гр. Варна, ж.к. „Младост“, бл.***, вх.3, ет.3, ап.6, да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът В. Н. И. е собственик на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост" бл.***, вх.3, ет.3, ап.6, състоящ се от 3 стаи, кухня, баня, тоалетна, 2 балкона, коридор и изба със застроена площ от 81.25 кв. м. с принадлежащо избено помещение с площ от 3.52 кв. м., както и 0.7180 идеални части от общите части на сградата и 0.7130 от правото на строеж върху държавно дворно място, при съседи: паркинг, стълбище, ап.5, тревна площ, вх.4, а по схема жилище - апартамент с идентификатор ***.11.6 по КККР на гр. Варна одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР засягащо СОС: Заповед № 18-453-14.01.2020 г. на Началник СГКК - гр. Варна с адрес на СОС: гр.

Варна, ж.к. „Младост", бл.***, вх.3, ет.3, ап.6, в сграда с идентификатор *** при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ***.11.5, ***.11.23, под обекта - ***.11.4, над обекта - ***.11.8 на основание изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79 ЗС, считано от 25.08.2015 г. Моли да бъдат осъдени ответниците да му заплатят направените по делото съдебно - деловодни разноски.

В исковата молба ищецът сочи, че ответниците били наследници по закон на Цветанка Х.а И. ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна починала на 25.07.2005 г. и Велико Х. И. ЕГН **********, бивш жител на гр. Варна починал на 24.08.2015 г. В наследствената маса присъствал и процесният описан по-горе имот – апартамент с идентификатор ***.11.6 по КККР, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост" бл.***, вх.3, ет.3, ап.6, състоящ се от 3 стаи, кухня, баня, тоалетна, 2 балкона, коридор и изба със застроена 1 площ от 81.25 кв. м. с принадлежащо избено помещение с площ от 3.52 кв. м., както и 0.7180 идеални части от общите части на сградата и 0.7130 от правото на строеж върху държавно дворно място. Твърди се, че върху процесния имот след смъртта на наследодателите, а именно от 25.08.2015 г. фактическа власт и владение упражнявал само ищеца – В. И.. Твърди се, че той живял с наследодателите преди тяхната смърт и се грижел за тях. След като починали той владеел имота, като владението му било явно и несмущавано, останалите наследници знаели за него и били съгласни, че апартаментът е собственост на ищеца. Само ищеца се грижел за имота като извършвал ремонти, плащал данъци и такси, препятствал достъпа на трети лица. Твърди се, че между синовете на наследодателите – Христо, П. и Н. съществувала уговорка след смъртта на родителите им процесното жилище да остане изцяло за ищеца В. И., който се грижел за своите баба и дядо. Твърди се, че наследодателите били предоставили на синът си Христо В. И., притежавани от тях 4/20 идеални части от дворно място, намиращо се в гр. Варна, ул. „***“ №43, от което последния след построяване на мястото на многофамилна жилищна сграда, придобил собственост върху апартамент №7, с площ от 56.20 кв.м. Твърди се, че П. В. И. е отстъпил полагащата му се част от процесното жилище на брат си Н., а последния от своя страна на синът си В.. Сочи, че по този начин ищеца се придобил със собственост върху апартамента по волята на ответниците. Сочи, че след смъртта на наследодателите - Цветанка Х.а И. починала на 25.07.2005 г. и Велико Х. И. починал на 24.08.2015 г. били изминали повече от 10 години, а през цялото това време ищецът упражнявал лично фактическа власт върху имота. Сочи се, че през август 2025 г. ищецът В. контактувал със своите роднини – своята стринка – ответницата С. М. И. и нейният син ответника В. Х. И., които били наследници на чичо му Христо В. И., като ги поканил да подготвят документи и да се явят при нотариус, при когото да прехвърлят собствеността върху процесния апартамент в полза на ищеца, но последните отказали. Сочи, че е придобил правото на собственост върху имота на основание чл.79, ал.2 от ЗС чрез продължило над десет години непрекъснато владение, като оспорването на правата му от ответниците му давало възможност да предяви иска по чл.124 от ГПК – да бъде установено, че е собственик на процесния недвижим имот.

Ищецът освен представените писмени доказателства моли до разпит в производството да бъдат допуснати трима свидетели при режим на водене, с оглед установяване релевантни за делото факти и обстоятелства.

От страна на ответниците С. М. И. и В. Х. И. са постъпили два отделни отговора на исковата молба, подадени от един и същ представляващ двамата адвокат, които са еднакви като изложение и твърдения. Посочено е, че предявеният иск е допустим, но, че същият е неоснователен. Твърдят, че не е имало уговорка между наследниците след смъртта на наследодателите Цветанка Х.а И. и Велико Х. И. процесният недвижим имот да остане изцяло за ищеца В. Н. И. Намират, че това е в противоречие с друго твърдение в ИМ, че наследодателите са искали да оставят жилището за синовете си П. и Н., а на другия си син Христо са оставили жилището на ул. „***“ №43. Твърдят, че дарението на имота на Христо И. е от други лица. Намира, че твърдението, че П. И. е отстъпил полагащата му се част от 2 апартамента на брат си Н. И., за да бъде ползвана и прехвърлена същата на ищеца В. И. е в противоречие, че последния е упражнявал самостоятелно фактическа власт върху имота.

Твърдят, че е имало разговори с починалия Христо И. относно това за каква сума последния би прехвърлил своя дял в процесния имот, но така и не се стигнало до договорка приживе на последния. Оспорва се твърдението, че ищецът е плащал местен данък за процесния имотОспорват твърдението за упражнено от ищеца давностно владение върху имота. Твърди, че по отношение на идеалните части собствени на Христо И., преминали в наследство на С. М.

И. и В. Х. И. ищецът е имал качеството на държател Намира, че ищецът винаги е упражнявал фактическа власт върху имота със съзнанието, че определени идеални части от последния принадлежат на баща му – Н. В. И., на П. В. И. и на Христо В. И.. Твърдят, че от страна нито на Христо В. И., нито на неговите наследници – С. И. и В. И. някога е било признавано, че процесният имот е собственост на В. И.. Намира, че към момента 1/3 идеална част от процесното жилище са в собственост на ответниците С. М. И. и В. Х. И.. Намира, че не е налице изтекъл десетгодишния давностен срок и не е налице фактическият състав на придобивната давност. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Всеки от тези двама ответници сочи, че подаденият от него отговор следва да се счита за отправена покана към ищеца за заплащането на обезщетение от страна на ищеца за ползване на съответната идеална част от имота в размер на 150 лева.

Относно доказателствата сочи, че не следва да бъдат допускани като доказателства в производството предвид неотносимостта им към правния спор НА за дарение №204/1999 г. и НА за учредяване на право на строеж №205/1999 г. на Нотариус Роза Кожухарова. Моли ако бъдат допуснати до разпит в полза на ищеца трима свидетели за установяване на фактите и обстоятлествата относно владението на процесния имот, то на ответниците да бъдат допуснати същият брой свидетели за опровергаване на тази факти и обстоятелства.

Правна квалификация:

Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с положителен установителен иск за собственост по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК, по който да бъде признато за установено по отношение на ответниците С. М. И. и В. Х. И. че ищецът В. Н. И. е собственик по силата на давностно владение на описания по-горе недвижим имот апартамент с идентификатор ***.11.6 по КККР, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Младост" бл.***, вх.3, ет.3, ап.6, състоящ се от 3 стаи, кухня, баня, тоалетна, 2 балкона, коридор и изба със застроена площ от 81.25 кв. м. с принадлежащо избено помещение с площ от 3.52 кв. м., както и 0.7180 идеални части от общите части на сградата и 0.7130 от правото на строеж върху държавно дворно място.

Доказателствена тежест:

В настоящото производство доказателствената тежест е общата. Всяка от страните следва да докаже твърдените от нея факти и обстоятелства. Ищецът е този, който следва да установи, че е станал собственик на процесния имот. С оглед на твърденията на ответника, че той е станал собственик на имота и доколкото подобно доказване би осуетило доказването на обстоятелството, че ищеца е собственик ответната страна има право да 3 установява, че е собственик на имота, както и всички онези факти и обстоятелства, които биха препятствали установяване на твърдяната от ищеца собственост върху имота.

Доколкото установителните искове за собственост съдържат в себе си необходимостта да се установи правният интерес на ищеца от установяване на твърдените обстоятелства – то с оглед на това ищецът следва да установи, че ответникът оспорва правото му на собственост явно или скрито.

Доказателства:

Следва да бъдат допуснати ангажираните от страните писмени доказателства.

Следва да се допуснат на ищеца трима свидетели при режим на водене и на ответниците трима свидетели при режим на водене.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА всички писмени доказателства, приложени към исковата молба и отговора на ИМ.

ДОПУСКА до разпит в полза на ищеца трима свидетели при режим на водене и на ответниците трима свидетели при режим на водене.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.04.2026 г. от 09:30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно в първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проект на доклада по делото, да се връчи на страните, на ищеца и екземпляр от отговора.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

4