Решение № 14934 от 31.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14934 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110113354 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. М. Р., ЕГН **********, с адрес ...., чрез адв. Д. Ф.-САК, със съдебен адрес ...., против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №146 (сграда „А“), ет. 2, Бизнес център „България“, представлявано от С.Я.- изпълнителен директор, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда „А“), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от И.Ш.- управител, с която са предявени установителни искове за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски договор № 2193467/21.02.2020 г., сключен между Р. М. Р. и „Кредисимо“ ЕАД, и на Договор за поръчителство от 21.02.2020 г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски кредит № 2193467/21.02.2020 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 1500 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 20 %, ГПР от 21,94 %, със срок за погасяване на кредита от 16 месеца и общ размер на всички плащания в размер на 1721,73 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено, че ищецът следвало да сключи договор за гаранция с одобрено от кредитодателя дружество за обезпечение на вземанията по договора, като следвало да заплати на поръчителя възнаграждение в размер на 1933,44 лв. На 21.02.2020 г. ищецът сключил договор за поръчителство с втория ответник- „Ай Тръст“ ЕООД срещу месечно възнаграждение в размер на 120,84 лв., платимо ведно с месечната погасилна вноска.

Твърди, че договорът за кредит бил недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният процент на разходите и какво е включено в него. Освен това в ГПР не била включена дължимата от ищеца сума по договора за предоставяне на поръчителство, която била елемент от общия разход на потребителя по кредита, тъй като била пряко свързана с договора за потребителски кредит.

Не били разписани условията за прилагане на възнаградителна лихва. Кредитодателят не изпълнил задължението си да предвиди в договора право на потребителя да се откаже от предоставения му кредитен ресурс. Поддържа се, че договорът за поръчителство не е породил своето действие поради своя акцесорен характер спрямо недействителния договор за кредит. Освен това се посочва, че бил недействителен и поради противоречие с добрите 1 нрави и нееквивалетност на насрещните престации. Бил сключен в нарушение на правилото на чл. 16 ЗПК, а именно кредиторът не бил изпълнил задължението си да направи предварителна оценка на кредитоспособността на заемополучателя. Поддържа, че договорът представлявал обещание за бъдещо дарение. Посочва се, че по договора не се предоставя никаква престация от страна на ответното дружество гарант. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.

В открито съдебно заседание от 23.04.2024 г. ищецът не се явява и не се представлява.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Т.Б., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Не оспорва възникването на облигационно отношение по договор за кредит с ищеца, във връзка който е бил сключен договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител. Поддържа, че през м. май 2021 г. с ищеца са сключили устно споразумение, съгласно което ответното дружество се е съгласило потребителят да заплати единствено главницата по договора, а именно- сумата от 1500 лв., като последната е погасена с плащане на 14.05.2021 г. След този момент ответникът не е претендирал суми по договора. С оглед изложеното твърди, че липсва правен интерес за ищеца за завеждане на иска. По същество твърди, че процесният договор за кредит има необходимото съдържание съгласно изискванията на ЗПК. Оспорва, че в тежест на ищеца е било вменено задължението да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник, доколкото същият е имал възможност да подпише договора за кредит и без обезпечаването му. Сочи, че ищецът е имал право да се откаже от договора. Оспорва твърденията на ищеца, че вземанията на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР и ГЛП. Излага се, че кредитодателят няма достъп до информацията относно размера на паричните задължения на потребителя към поръчителя. Сочи, че евентуалната нищожност на договора за предоставяне на поръчителство не влече недействителност на договора за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.

С молба с вх. № 129899/18.04.2024 г. ответникът „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрк. Е.В., моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като поддържа отговора на исковата молба. Няма възражения по изготвения проектодоклад и моли същият да бъде приет за окончателен. Моли да бъде прието и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Оспорва насрещната страна да е материално затруднено лице.

В открито съдебно заседание от 23.04.2024 г. ответникът „Кредисимо“ ЕАД не изпраща законен или договорен представител.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД подава отговор на исковата молба, чрез юрк. В.М.С., с който оспорва иска за обявяване за нищожен на договора за поръчителство поради липсата на правен интерес. Твърди, че през м. май 2022 г. ищецът се е свързал с ответника, като е изложил основания за недействителност на договора за предоставяне на поръчителство. Сочи, че след този момент ответникът не е претендирал вземания по последния договор. Не оспорва, че между него и ищеца са възникнали облигационни отношения по Договор за предоставяне на поръчителство. Оспорва твърдението на ищеца, че възнаграждението е следвало бъде включено в ГПР. Оспорва сключването на договор за поръчителство да е задължително условие за получаване на кредита. Оспорва свързаността между двете ответни дружества да води до скрито оскъпяване по кредита. Счита договора за потребителски кредит за отговарящ на изискванията на ЗПК. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

С молба с вх. № 196174/10.07.2023 г. ответникът „Ай Тръст“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. В.М.С., прави искане за спиране на делото, доколкото във връзка 2 друго такова било отправено преюдициално запитване до СЕС, което е от значение за решаване на настоящия спор.

В открито съдебно заседание от 23.04.2024 г. ответникът „Ай Тръст“ ЕООД не изпраща законен или договорен представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция п о исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. I, II и III ЗЗД в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договора за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорената клауза и сключването на договора за предоставяне на поръчителство, както и наведените основания за недействителност на двата договора

В тежест на ответника е указано да установи законосъобразността на договора за кредит и на договора за предоставяне на поръчителство, сключени в съответствие със ЗПК и ЗЗП; че сочената като неравноправна клауза на договора за паричен заем е индивидуално уговорена /т.е. не е била предварително изготвена от банката-кредитодател или дори да е била, то ищецът е имал възможност да ги обсъди с ищеца и да влияе върху съдържанието й/.

С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата- наличието на облигационни отношения между „Кредисимо“ ЕАД и ищеца по Договор за потребителски кредит №2193467/21.02.2020 г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът отпуснал сумата в размер на 1500 лв. в полза на ищеца при ГЛП от 20 %, ГПР от 21,94 %, със срок за погасяване на кредита от 16 месеца и общ размер на всички плащания в размер на 1721,73 лв.; наличието на договор за предоставяне на обезпечение, сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението:

(i) да предостави на „КРЕДИСИМО“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2).

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 16 месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем и договор за поръчителство. В тази насока, съдът намира следното.

Сключеният между „Кредисимо“ ЕАД и Р. М. Р. договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които 3 потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма- чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и спазване изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.

В този смисъл в настоящия случай в Приложение № 1 към процесния договор за кредит е посочено, че годишният лихвен процент по кредита е 21,94 %, а в стандартния европейски формуляр към договора е уточнено изрично, че лихвеният процент е фиксиран за срока на договора / 20 %/. В същото приложение се съдържа и погасителен план с ясно посочване на размера и падежа на всяка погасителна вноска, както и каква част от главницата и лихвата по кредита се погасява при плащането й, което удовлетворява законовите изисквания.

На следващо място относно твърденията на ищеца по повод годишния процент на разходите, съдът намира следното. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.