Решение № 3347 от 10.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3347 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от П. Милев Въззивно гражданско дело № 20231100503700 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20071631 от 15.12.2022г., постановено по гр. д. № 1207/2021г. по описа на СРС, 26 състав, „П.Н.” ЕООД е осъден да заплати на М. Б. М. – Н. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – уронване на честта и доброто име на ищеца, чрез излагане на твърдения, позорящи и накърняващи доброто име, в статия в електронно издание на pik.bg със заглавие „За секса с премиера и М. – почната и недовършена”, публикувана на 05.01.2021г., като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 10 000 лева, частичен иск от иск в общ размер на 50 000 лева.

Срещу решението в частта му, с която е уважен предявеният иск, е подадена въззивна жалба от ответника „П.Н.” ЕООД, в която са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Въззивникът е посочил, че районният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, като не взел предвид доводите на ответника.

Неправилно първоинстанционният съд приел, че процесната стаия съдържа обидни думи и клеветнически твърдения, като не разграничил кои от изявленията са обидни и кои от тях са клеветнически. За ангажиранeто на гражданската отговорност на едно лице за клевета, трябвало да е налице ясно, точно и конкретно твърдение за осъществен факт от действителността.

1

Съдебната практика била единодушна, че предположенията, създаването на различни версии и аналогии, изводите, интерпретациите и други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които се правят от прочетеното и чутото, изказани мнения, съждения, оценки и внушения, не консумирали състава на клеветата. Първоинстанционният съд не изложил мотиви какви са конкретните изрази – дали са обидни, дали са клеветнически.

По делото не се доказало, че ищцата е понесла неимуществени вреди в размера, присъден от съда. От събраните гласни доказателства не били установени никакви конкретни неимуществени вреди, претендирани от ищцата. Твърденията за влошаване на здравословното и психологическото състояние на ищцата не можели да се доказват чрез свидетелски показания, а подлежали на установяване със съответните медицински документи, съответно съдебно-медицинска експертиза, каквито доказателства не били ангажирани, поради което районният съд неправилно приел, че публикацията е въздействала неблагоприятно върху ищцата. Съдът допуснал процесуално нарушение и като оставил необсъдени представените от страните писмени доказателства. Целта на обезщетението за неимуществени вреди била да облекчи, макар и не в пълна степен, обективно претърпени вреди от страна на увреденото лице и не следвало да се превръща в средство за неоснователно обогатяване. Освен това, претендираното от ищцата обезщетение било прекомерно. Следвало да се има предвид, че ищцата била публична личност и обществена фигура, като в тази връзка съдебната практика била константна по отношение на обстоятелството, че държавните органи, политиците, обществените фигури и държавните служители следвало да търпят критика в по-голяма степен от обикновените граждани, а техните лични данни били защитени в много по-занижена степен от тези на обикновените граждани.

Приемало се, че това важи особено за политическите длъжности, тъй като те "съзнателно и неизбежно са се изложили на близко наблюдение от пресата и обществото". В настоящия случай отговорността на ответника не следвало да бъде ангажирана, тъй като изнесената от него информация била получена и предадена от друг източник, поради което не можела да бъде проверявана за вярност. Оценъчните съждения не подлежали на проверка за вярност – те представлявали коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Посочените от ищцата изявления не били нито клеветнически, нито обидни. Освен това, видно било от публикация във „Фейсбук” профил на ищцата от 08.01.2021г., че същата е изнесла информацията, че съди ответника и други медии с основния довод, че са "кални" сайтове и я клеветят, както и че евентуално присъденото обезщетение ще дари за значими обществени каузи. В случая не се касаело за претърпени от ищцата вреди, а за целенасочено нейно решение да заведе множество дела срещу медията във връзка със статии, в които се споменава нейното име. Това било допълнително доказателство за липсата на каквито и да било претърпени болки и страдания от страна на ищцата. Отделно от това вредите не можело да бъдат разграничени и не било доказано по безспорен начин, че 2 претендираните от ищцата вреди с настоящата искова молба са настъпили именно от процесната статия на сайта www.pik.bg. Така мотивиран, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата М. Б. М. – Н., с който я оспорва като неоснователна. В практиката на ЕСПЧ било прието, че освен да поднасят вярна и прецизна информация журналистите били длъжни да проявяват още по-голяма бдителност и усърдие при проверка на точността на информацията, когато изразяват сериозни твърдения, засягащи личността на конкретен субект. Било напълно логично, с оглед заглавието на процесната статия, че същата е засегнала с висок интензитет личността на ищцата и мнението на обществото за нея. По несъмнен начин се установило в хода на делото, че ответникът не е съблюдавал правилата за добра журналистическа практика, не е проверил информацията, която излага, като е извършил недопустимо нарушение на чл.

8 от ЕКПЧ. Самото заглавия на статията било провокативно и целяло да насочи вниманието на читателите към личния живот на ищцата. Ясно било, че описаното в материала ще доведе до негативната реакция на обществото, ще създаде изключително трайни и отрицателни емоции у читателите към личността на ищцата и ще накърни репутацията й. Не само изложеното заглавието на статията било клеветническо, но и самото изложение на материала било поднесено с цел опетняване на доброто име, чест и достойнство, като насърчавало формирането на укорими реакции спрямо ищцата. Районният съд правилно приел, че е налице деяние по чл.45 от ЗЗД, тъй като материала, свързан с ищцата, бил публикуван от лице, което е натоварено от ответника с изготвяне н публикуване на статията на негов сайт.

Неверни били твърденията на въззивника, че съдът не е изложил мотиви дали изразите са обидни или клеветнически, тъй като по отношение на тях бил направен обстоен анализ и първата инстанция обосновала кои изрази приема за мнение и анализ и не подлежат на оценка за вярност, като освен това посочил и кои твърдения приема за позорящи, неистински и обидни.

Публичните твърдения че омъжена жена е спала с други мъже, освен че било клевета, можело да засегне и честта и достойнството й, тъй като смисълът на статията придавал на ищцата качеството на лека жена. От съдържанието на статията било видно, че по отношение на ищцата била използвана квалификацията „нагла”, която безспорно била обидна, позоряща и неприемлива от гледна точка на общоприетите морални разбирания.

Последната не само обиждала ищцата, но внушавала на обществото определени негативни качества на нейната личност - нисък морал, безочие, корист. В хода на делото се доказало и настъпването на твърдените неимуществени вреди, както и причинната връзка, въз основа на свидетелските показания, чрез които били установени измененията в емоционалното състояние на ищцата непосредствено след публикацията - тя била разстроена, притеснена, изпитвала страх от разтрогване на брака й, не 3 можела да спи. Освен гласните доказателствени средства, по делото бил представен и амбулаторен лист, от който се установявало, че при преглед на ищцата на 07.01.2021г. било установено замайване, прималяване, изтръпване на горни крайници, провокирано от нервно напрежение, което било в пряка връзка с публикацията на ответника. Във връзка с приложението на чл.8 и ал.10 от ЕКПЧ, Европейският съд по правата на човека сочил, че неприкосновеността на личния живот съществувала независимо от твърденията за извършено нарушение или друга лоша слава, а държавата имала задължение да зачита личния живот, като го закриля от натрапчивите действия на трети лица, включително от репортери, а освен това следвало да се съобразят и обстоятелства като - дали публикацията има принос за дебат в обществен интерес, ролята и функцията на лицето, за какво е репортажът, последиците от публикацията. Недопустимо било да се отправят обидни твърдения, свързани с личния живот на публична личност, които манипулирали общественото мнение и целели популяризиране на даден материал. Установило се, че изнесената в процесните статии информация не почива на обективни данни и същата не попада под закрилата на чл. 10 от ЕКПЧ. Статията съдържала фактически твърдения, а не оценъчни съждения, като тези твърдения не били подкрепени от каквито и да било доказателства.

Самият автор се позовавал на източници, които не разкривал. При преценката на общественото въздействие районният съд обосновано взел предвид тиража на статията, броя на лицата, до които е достигнала, а и отчел факта, че изданията на ответника се радват на популярност сред огромен брой читатели. Като собственик на интернет сайтове, ответникът определял характера и съдържанието на публикуваните материали и имал качеството на възложител на работа, поради което носел отговорност по чл.49 от ЗЗД.

Счита, че размерът на определеното от районния съд обезщетение е справедливо. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира и разноски.

Решение № 20071631 от 15.12.2022г., постановено по гр. д. № 1207/2021г. по описа на СРС, 26 състав, не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищцата М. Б. М. – Н. срещу ответника „П.Н.“ ЕООД иск за сумата над уважения размер от 5000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева, предявен като частичен от общ размер на 50 000 лева.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на М. Б. М. – Н., с която е предявила срещу ответника „П.Н.” ЕООД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, частичен иск от 50 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на 4 накърняване достойнството, честта и доброто име в обществото, причинени от публикуване на дата 05.01.2021г. в електронно издание на pik.bg на статия със заглавие „За секса с премиера и М. – почната и недовършена”, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.01.2021г. до окончателното плащане на вземането.

Ищцата твърди, че 05.01.2021г. на електронната страница на Информационна агенция „ПИК” е публикувана статия със заглавие „За секса с премиера и М. – почната и недовършена”, а като неин автор бил посочен Н.Н.. В статията било посочено: „С Б. аз общо нямам. Нито приемам поръчки. Не съм спал с него, не ми е уреждал операцията в чужбина, не ме е назначавал за омбудсман с най-високата заплата в държавата, не държи дъщеря ми и зет ми на директорски позиции в две министерства…Смятам, че е крайно време г-жа М. да обясни имала ли е сексуална връзка с премиера…Г-жа М. е достатъчно нагла и да отрича, че Б. й е помогнал за операцията от рак в Германия”. В началото на статията била поместена фотография, на която била изобразена ищцата, а името й фигурирало и в заглавието на материала, поради което нямало никакво съмнение, че тя е адресат на написаното. С написаното авторът правел внушение, че ищцата е имала интимна връзка с министър-председателя на Република България, че е била назначена като омбудсман благодарение на него, че той е уреждал операцията от рак в Германия и че дъщерята й е директор в държавна администрация отново благодарение на него. Посочените изрази представлявали неверни твърдения, които засягали интимни сфери от личния й живот, професионалното развитие и семейството. Тези лъжовни твърдения създавали невярна представа за ищцата и предизвиквали негативна оценка на обществото. Освен наличието на клеветнически твърдения, в статията се съдържала и обидната квалификация „нагла”, която съставлявала унизяващо отношения спрямо нея. Изложеното в статията накарало ищцата да почувства силно унижение, омерзение и стрес, като това се отразявало негативно на контактите й. Изложените от ответника неверни твърдения повлияли и върху ангажиментите на ищцата в гражданското сдружение, на което е председател, налагало са отговаря на въпроси на граждани. Всичко това е поставило в унизителна позиция, която породила силен стрес, като оказало влияние и на семейните й отношения. След научаването за процесната статия ищцата получила и здравословни проблеми – световъртеж и изтръпване на крайниците, които с времето се задълбочили. Едва стояла на крака, причернявало й пред очите, сърцето й прескачало. На 07.01.2021г. посетила МЦ „Пирогов”, където била прегледана и поставена диагноза – „от 2-3 дни с постоянно главоболие, гадене и световъртеж – измерени стойности на АН 180/100, придружени с изтръпване на крайниците, пристъпно сърцебиене и безсъние”. Ищцата счита, че ответникът носи отговорност по чл.49 от ЗЗД, тъй като в качеството му на възложител на работа определя характера и съдържанието на публикуваните материали. Деянието по чл.45 от ЗЗД се изразявало в публикуването на процесната статия, съдържаща неверни и 5 непроверени клеветнически твърдения, както и обиден епитет, като чрез нея се засягали честта, достойнството и доброто име.