Присъда № 22 от 19.05.2023, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 22 от 19.05.2023г. по НОХД № 33/2022г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав, председател Валери Събев.

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу подсъдимия И.Н.Д. за това, че: за времето от началото на месец март 2016г. до 23.03.2016г., в гр.*******, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Х.В.Д., ЕГН: **********, заблуждение, че ще развиват общ бизнес с кафе машини, като с това му причинил имотна вреда общо в размер на 12 369,08 лева, както следва: в началото на март 2016г, в гр.*******“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Х.В.Д., ЕГН **********, заблуждение, че ще закупи 4-5 броя кафе машини, ведно с монетници, втора употреба от У. и с това му причинил имотна вреда в размер на сумата от 2000 лева; на 11.03.2016г., в гр.*******“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Х.В.Д., ЕГН: **********, заблуждение, че ще закупи 4-5 броя кафемашини, ведно с монетници, втора употреба от У. и с това му причинил имотна вреда в размер на сумата от 2000 лева; на 15.03.2016г., в гр.Б., на ул.“С.“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Х.В.Д., ЕГН **********, заблуждение, че ще закупи 10 броя кафемашини и с това му причинил имотна вреда в размер на сумата от 2000 лева; на 16.03.2016г., в гр.Б., на ул.“М.“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Х.В.Д., ЕГН **********, заблуждение, че ще закупи монетници за кафемашините и с това му причинил имотна вреда в размер на сумата от 1000 лева; на 17.03.2016г., в гр.Б., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Х.В.Д., ЕГН **********, заблуждение, че ще закупи 20 броя кафемашини и с това му причинил имотна вреда в размер на сумата от 2000 лева; на неустановена дата в периода от 18.03.2016г. до 22.03.2016г. в к.к.“*******“, в сервиза за кафе автомати, находящ се в хотел „К.“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Х.В.Д., ЕГН **********, заблуждение, че ще заплати превоза на машините от У. до Б. и с това му причинил имотна вреда в размер на сумата от 700 евро, равняваща се на 1369,08 лева, на 23.03.2016г. в к. к. „*******“, в сервиза за кафе автомати, находящ се в хотел „К.“, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Х.В.Д., ЕГН **********, заблуждение, че ще заплати превоза на останалите 12-13 броя машини от У. до Б. и с това му причинил имотна вреда в размер на сумата от 2000 лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; на неустановена дата в средата на месец март 2016г. в к. к. „*******“, пред сервиз за кафеавтомати, находящ се в хотел „К.“, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – товарен автомобил марка „****“, модел „******“ с рег. № *******, на стойност 2170 лв., собственост на В.П.Д. – престъпление по чл.206, ал. 1 НК.

С протоколно определение от 15.04.2023г. в производството по делото е приет за съвместно разглеждане предявения от Х.В.Д. срещу подсъдимия И.Н.Д. граждански иск за сумата от 12 369,08 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деянието по чл. 209, ал. 1 вр. чл.

26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане. Конституиран е Х.В.Д. като частен обвинител.

В съдебно заседание представителят на районна прокуратура гр. Б., ТО Несебър, поддържа повдигнатите обвинения. Счита, че в хода на съдебното следствие се е изяснила в максимална степен фактическата обстановка по делото. Извършва подробен анализ на събраните доказателства. Намира, че същите доказват цитираните престъпления. Предлага на основание чл.

54, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде определено наказание за деянието по чл. 209, ал. 1 НК в рамките на минимума с оглед изтеклия период от време, а именно две години лишаване от 1 свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. За престъплението по чл. 206 от НК - с оглед липсата на квалифициращи признак и по ниския размер на причинената вреда, предлага на подсъдимия да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, което също да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено едно общо наказание в размер на по-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Счита гражданския иск за основателен. Предлага в тежест на подсъдимия да се възложат разноски.

Частният обвинител и граждански ищец – Х.Д., чрез повереника си адв. П., счита, че може да се направи обоснован извод за извършени от подсъдимия деяния по чл. 209, ал. 1 от НК и по чл.

206, ал. 1 от НК. Извършва анализ на установените по делото факти, като обръща внимание на приетата фоноскопна, съдебно – техническа експертиза. Излага, че Х.Д. подробно още в началото при подаване на жалбата е описал всички действия на подсъдимия. Обсъжда и останалите свидетелски показания, като счита, че същите подкрепят показанията на Д.. Намира, че макар голяма част от доказателствата да са косвени, то веригата от доказателствата води до безспорния извод, че е осъществено деянието, както по чл. 209 НК, така и по чл. 206 от НК. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен за извършените престъпления и съдебният състав да му наложи каквото прецени наказание. Иска да бъде уважен предявеният граждански иск в пълен размер, а именно за сумата от 12 369.08 лева.

Частният обвинител и граждански ищец – Х.Д. – лично, е съгласен с изложеното от повереника.

Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението и за двете деяния е недоказано. Намира за безспорно, че частният обвинител и подсъдимият са имали финансови отношения с цел да извършват общ бизнес, но счита, че това са едни договорни отношения. Относно второто обвинение счита, че не е доказано разпореждането с вещта. Извършва подробен анализ на събраните доказателства, като счита, че същите подкрепят горните тези. Акцентира върху факта, че обвинителните изводи са оформени единствено на базата на разказите на пострадалия Х.Д., подкрепени от няколко свидетеля, близки до него, които единствено преповтарят неговите думи.

Намира, че косвените доказателства не подкрепят главното, като обсъжда показанията на свидетелите в тази връзка. Счита, че липсват налични доказателства, които да насочват към обоснован извод за въвеждане в заблуждение и за поддържане на такова заблуждение. Обосновава противоречивите показания в качеството на свидетел, дадени от подсъдимия по ДП, с негов труден период. Намира за доказано е по делото, че И.Д. в този период е извършвал дейност и е разполагал с помещение, което е сервиз – офис за кафе машини, разполагал с части за тях. Поради тази причина намира, че Д. се е обърнал към него като професионалист. Относно записа, изследван от фоноскопската експертиза, излага, че не се знае в кой точно момент от техните отношения е създаден. Счита, че Д. е искал да се възползва от технически и професионални умения на подсъдимия във връзка с експлоатацията на кафе машини, да извлече печалба, а в същото време да не изпълнява своята част от уговорката. По обвинението по чл. 206 от НК твърди, че И.Д. не се е разпореждал с микробуса и развива подробни доводи, със съответния доказателствен анализ, в тази насока. Моли съдът да оправдае подсъдимия по повдигнатите две обвинения и да го признае за невиновен.

Подсъдимият И.Д. е съгласен с казаното от адвоката му. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

По делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимият И.Н.Д. е роден на *******, в гр. К., с адрес в град *******, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан, безработен, ЕГН **********. Към месец март 2016г. същият е бил неосъждан (реабилитиран), но впоследствие е осъждан – с присъда № 4 от 10.01.2019г. на Районен съд Б. по НОХД № 5592/2018г. по описа на съда е осъден за деяние, 2 извършено в периода октомври 2016г. – октомври 2018г. на пробация, с определени мерки за срок от 6 месеца, които са изтърпени на 19.08.2019г. С определение за одобряване на споразумение № 28 от 18.03.2019г. по НОХД № 2187/2018г. по описа на Районен съд Несебър Д. е осъден за престъпление, извършено в периода февруари 2017г. – 27.03.2017г., на „Лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години. С Присъда № 31 от 07.08.2020г. по НОХД № 191/2020г. по описа на Районен съд Несебър е осъден за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК (извършено през месец юли 2015г.) на „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението н което е отложено за изпитателен срок от 3 години.

В началото на 2016г. подсъдимият бил в брак с Г.Д.. От своя страна св. Х.Д. се познавал с Г.Д. и познанството им датирало от около десет години преди 2016г. В различни периоди Д. й давал пари на заем. В началото на март през 2016г. Д. му се обадила, че е бременна и има нужда от пари да си плати осигуровките, като му поискала сумата от 2000 лв. Св. Д. се съгласил да й даде парите, като за целта тя пратила подсъдимия Д. в дома му в гр. *******. Подсъдимият отишъл лично с автомобил – „*******“, като св. Д. му предал сумата от 2000 лв. При срещата И.Д. започнал да говори на Д., че няма как да му върне парите, тъй като е затруднен. Предложил му да започнат съвместен бизнес с кафе-автомати, като Д. да даде 2000 лв. за покупката на 3-4 броя машини и чрез съдействие за започването на общия бизнес Д. да може да върне дължимите на Д. пари. Д. трябвало да участва в бизнеса с осигуряване на средства за кафемашините и впоследствие – с осигуряване на места за поставянето им, а Д. – със закупуването им и учредяването на дружество за развИ.е на търговска дейност (с оглед опита си в тази сфера). Св. Д. се съгласил, тъй като знаел, че Д. се занимава с такъв бизнес. След няколко дни на „М.“ в гр. Б. се провела нова среща, на която Д. дал на Д. и сумата от 2000 лв. – за стартиране на бизнеса, като уговорката била посочените машини, ведно с монетници за тях, да се закупят от У. и Д. имал задължението да ги осигури. Впоследствие Д. провел нови разговори с Д., като му обяснил, че може да осигури от У. още 4-5 машини, извън първоначално уговорените, като за целта Д. трябва да му даде още 2000 лв.

Св. Д. се съгласил и с оглед тези нови уговорки на 11.03.2016г. изтеглил сумата от 2000 лв. от клон на „Р.“ в гр. Б. и по-късно предал тази сума на Д.. В следващите дни Д. се свързал с Д. и му заявил, че може да осигури още 10 машини, с което машините да станат общо 20, като за целта имал човек в Италия, а там машините били по-евтини. Поради тази причина на 15.03.2016г. изтеглил сумата от още 2000 лв. от клон на Р. в гр. Б. и предал тази сума на Д.. На следващия ден – 16.03.2016г., Д. поискал сумата от още 1000 лв. – за закупуване на монетници за кафемашините, като Д. се съгласил, изтеглил сумата от 1000 лв. от клон на Р. в гр. Б. и отново гр. Б. предал тази сума на Д..

Комуникацията между двамата продължила като още на другия ден Д. започнал да обяснява на Д., че намерил човек в У., който е там с камиона и оттам ще вземат други кафемашини и монетници за тях, но за целта ще трябват още пари, тъй като машините били 20. На 17.03.2016г. Д. изтеглил сумата от 2000 лв. от клон на Р. Б. и в гр. Б. предал същата на Д.. В следващите няколко дни разговорите между двамата продължили, като Д. отново се обадил по телефона на Д. и му поискал за превоз на кафемашините от У. сумата от 700 лв., като Д. изтеглил тази сума от банка „****“ и посетил сервиза за кафе-автомати, находящ се в комплекс „К.“, к. к. „*******“, който бил стопанисван от Д.. При посещението му предал сумата от 700 лв. Около този момент Д. започнал да посещава често сервиза в к. к. „*******“, като Д. го уверил, че част от кафемашините са пристигнали и се намират в гр. К. при лице с име „П.“. Поискал му и още 2000 лв. за превоза на останалите 12-13 броя кафемашини от У. до Б.. В същото време св. Д. поискал от своя племенник – св. В. Д., да му даде собствения си товарен автомобил - микробус – „**** ******“ с рег. № *******. Намерението било св. Д. да ползва буса за разнасянето на кафемашините, като с течение на работата св. Х.Д. щял да изплати микробуса на племенника си. Х.Д. се уговорил с И.Д. да му остави буса пред сервиза в к. к. „*******“, тъй като идеята била първоначално машини да се транспортират от К. и да се поставят на територията на к. к. „*******“. На неустановена дата през месец март 2016г. Х.Д. предал буса във владение на И.Д., като го оставил в сервиза му пред к. к.