Решение № 468 от 21.07.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Видин, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20251320102645 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от А. Р. Ц. от ****, чрез адв. Н. В. против „СИМОН-ИК“ ЕООД – Видин, представлявано от И. В. К., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 128 от КТ и чл. 220, ал. 1 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищцата, че е работила при ответника по трудово правоотношение по сключен трудов договор № 020/25.06.2020г., съгласно който е изпълнявала длъжността „****” в предприятието му. По силата на този договор уговореното месечно трудово възнаграждение било в размер на 1500.00 лева, променяно с допълнителни споразумения, както следва:

-с допълнително споразумение от

03.01.2023г. - основното трудово възнаграждение било определено на 1100 лева. при 6 часов работен ден;

-с допълнително споразумение от

01.02.2023г. - основното трудово възнаграждение било определено на 900 лева. при 6 часов работен ден, -с допълнително споразумение от

03.07.2023г. - основното трудово възнаграждение било определено на 900 лева при 8 часов работен ден;

-с допълнително споразумение трудово възнаграждение било определено на 933 лева от

02.01.2024г. - основното

-с допълнително споразумение от

01.11.2024г. - основното трудово възнаграждение било определено на 933 лева. при 6 часов работен ден;

-с допълнително споразумение от

01.12.2024г. - основното трудово възнаграждение било определено на 699,75 лева при 6 часов работен ден;

1

-с допълнително споразумение от

02.01.2025г. - основното трудово възнаграждение било определено на 807.75 лева при 6 часов работен ден;

-с допълнително споразумение от

01.04.2025г. - основното трудово възнаграждение било определено на 538.50 лева при 4 часов работен ден.

Посочва се, че трудовият договор е прекратен със Заповед №001/04.06.2025г. с правно основание чл.328, ал. 1, т. 3 от КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение ответникът не е заплатил на ищцата полагащите се трудови възнаграждения за периода от 01.07.2024г. до 04.06.2025г. в размер на 11330.00 лева.

Освен горното, ответникът дължи на ищцата и обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 807.75 лева.

Не е заплатено и полагащото се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 23дни в размер на 830.00 лева.

Въпреки многократните опити да се свърже с управителя на дружеството, за да бъдат изплатени полагащите се трудови възнаграждения и обезщетения, до настоящия момент ищцата не е получила плащане.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да и заплати: сумата от 11330.00 лева, представляваща трудово възнаграждение /основно плюс клас за прослужено време/ за периода от 01.07.2024г. до 04.06.2025г.. ведно с лихвата за забавено плащане в размер на 150.00лв.. считано от 1-во число на месеца, следващ месеца на плащане до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му плащане; сумата от 807.75 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му плащане; сумата от 830.00 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 23 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му плащане. Претендират се и направените деловодни разноски.

С протоколно определение от проведеното на 13.05.2026г. открито съдебно заседание по искане на ищцата съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК увеличение в размера на исковите претенции, както следва:

Искът за заплащане на трудови възнаграждения за посочения период да се счита предявен за сумата от 13810.92 лева

Искът за лихва за забава върху посочената главница да се счита предявен за сумата от 1534.00 лева

Искът за заплащане на обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение да се счита предявен за сумата от 1633.50 2 лева

Искът за заплащане на обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 23 дни да се счита предявен за сумата от 1707.75 лева.

В едномесечния срок от ответника, редовно уведомен, е постъпил отговор на исковата молба, с който са оспорени исковете като неоснователни. Посочено е, че ищцата е работила като *** за няколко дружества, управлявани и извършвали дейност чрез брат на управителя на ответното дружество, включително и за „СИМОН-ИК" ЕООД, чрез която дейност е осъществявал също брат на управителя. Тази работа ищцата е извършвала в продължителен период от време - повече от 10 години. Никога не е имало проблеми с плащанията на уговореното възнаграждение. По време на пандемията от Ковид-19 до около 2023 г. работата намаляла значително и към края на 2023 г. за никоя от фирмите нямало достатъчно ангажименти, приходите от които поне да покриват разноските за персонал и консумативи. Затова всички дружества спрЕ. работа. Спряно било обслужването на кредитите и плащането на осигуровките за останалите като служитЕ. 2-3 лица, включително и ищцата. Тогава с нея била постигната договорка да се води на работа по трудов договор заради осигурителния й стаж, да й се плащат дължимите осигуровки, но да идва на работа само два дни в месеца - на 14 и 25 число, когато се подавали справките за ДДС и декларациите за осигуровките. За този неин ангажимент с трето неучастващо в делото лице – брата на управителя на ответника, са договорили да й бъде заплащано по 300 лева на месец за оформяне на документите за всички представлявани от него дружества, вкл. и за „СИМОН-ИК" ЕООД. Тъй като било спряно обслужването на кредити и плащането на осигуровки, сметките на дружеството били запорирани и се натрупали задължения за около 70 000 лева, основно към НАП. Затова заплатата на ищцата се плащала по ведомост в брой и с касов ордер на 25-то число.

Посочва се също, че още в края на 2023 г. ищцата започнала да отсъства, като се обаждала, че не се чувства добре и няма да идва или си взимала продължителни болнични.

За период от декември до 04.06.2025 г. - датата на прекратяване на правоотношението, ищцата не е полагала труд съобразно сключения трудов договор. Липсват каквито и да било доказателства ищцата реално да е престирала труд всеки ден, като дори и самата тя не твърди в исковата си молба, че реално е полагала труд.

В началото на 2025 г. ищцата казала, че е започнала работа в дружество, което се намира около СОМАТ и изработва платки. През м. юни 2025 г., ищцата е казала, че желае да напусне. Договорили са се това да стане по взаимно съгласие.

По-късно брата на управителя на ответното дружество представил и управителя подписал изготвена от ищцата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с нея.

Твърди се, че всички печати и електронни подписи са се намирали при ищцата, в нейното работно място в офиса. Заповедта за прекратяване е на основание чл, 328, ал.1, т. 3 от КТ, а не по чл. 325 от КТ. Такава уговорка не е имало.

Поддържа се, че ищцата сама е изготвяла допълнителни споразумения към трудовия 3 договор с изменение на заплатата без да уведоми управителя, поставяла е вместо подпис на ръководител печати с подпис на работодател, подавала е справки в НАП за тези промени в договорите и т. н. За цялата тази дейност управителя не е бил уведомяван и не се е съгласявал да бъде извършена, негов подпис в оригинал не е поставян освен за прекратяване на трудовия й договор от 04.06.2025 г,, поради което оспорва представените от ищцата допълнителни споразумения към трудов договор като негодни доказателства и ги оспорва изцяло като оформени при липса на съгласие от страна на работодателя.

Единственият подпис, положен от работодателя е за прекратяването на трудовия договор като уговорката била за прекратяване по взаимно съгласие, а ищцата е оформила документа с различно основание без съгласуване. Освен това, ищцата е започнала работа при друг работодател, поради което липсва вреда от евентуално спорното основание.

Направено е възражение по чл. 193 ГПК срещу автентичността на всеки документ, който ищцата твърди, че е подписан от управителя, като се иска назначаване на съдебнопочеркова експертиза на положените вместо управителя.

Оспорен е размерът на претендираното трудово възнаграждение, доколкото същото се основава на невалидни документи, еднолично изготвени от ищцата. Действителната уговорка след 2023 г. е възнаграждение от 300 лв. месечно при силно намален обем работа, като сумите са изплащани редовно в брой.

По делото са събрани писмени доказателства, назначени и приети са съдебноикономическа експертиза и съдебно –графологична експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От представените 8 броя преписи на допълнителни споразумения съответно от 03.01.2023г., 01.02.2023г., 03.07.2023г., 02.01.2024г. ,01.11.2024г., 01.12.2024г. 02.01.2025г. , 01.04.2025г. , с които е променян размерът на трудовото възнаграждение на ищцата като същото е намалявано, е видно, че между страните е съществувало основно трудово правоотношение, обективирано в сключен трудов договор № 020/25.06.2020г. Този трудов договор не е представен по делото. Индиция за неговото съществуване са както представените осем на брой допълнителни споразумения, така и представената Заповед № 0001/04.06.2025г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал.

1, т. 3 от КТ. В заповедта е посочено, че на ищцата следва да се изплати обезщетение по чл.

220, ал. 1 от КТ в размер на 651.59 лева и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 23 дни.

По делото е представен и препис на трудов договор № 002/25.03.2020г. , от който е видно че, считано от 25.03.2020г. ищцата е била в трудово правоотношение с ответника по чл. 111 от КТ като е заемала длъжността „ ****“ при два часа работно време на ден извън договореното по основания трудов договор с уговорено месечно възнаграждение в размер на 162.50 лева. С допълнително споразумение към този договор, считано от 01.05.2020г. основното трудово възнаграждение е увеличено на 1500.00 лева. Със Заповед № 4

005/25.06.2020г. това трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ.

Този допълнителен трудов договор не е предмет на настоящия спор.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно – икономическа експертиза е посочило, че няма приложени документи за извършени плащания на трудовото възнаграждение на ищцата за исковия период. Вещото лице е изчислило дължимото трудово възнаграждение на ищцата за исковия период от 01.07.2024г. до 04.06.2025г. по месеци в два варианта: съгласно уговореното трудово възнаграждение в размер на 1500.00 лева в основния трудов договор от 25.06.2020г. и съобразно представените допълнителни споразумения, с които трудовото възнаграждение на ищцата е намалявано по размер.

В първия вариант, дължимото трудово възнаграждение за процесния период е в размер на 13810.92 лева / 7061.41 евро/, лихвата за забава върху това възнаграждение е в размер на 1534.40 лева/ 784.53 евро/, обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ е в размер на 1633.50 лева/835.20 евро/, обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 1707.75 лева / 873.16 евро.

Във втория вариант, дължимото трудово възнаграждение за процесния период е в размер на 7544.50 лева / 3857.44 евро/, лихвата за забава върху това възнаграждение е в размер на 878.96 лева/ 449.41 евро/, обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ е в размер на 586.43 лева/299.84 евро/, обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 709.89 лева / 362.95 евро/.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.

Поради направено от ответника оспорване на положения подпис в рекзвизита „ Работодател“ в представените допълнителни споразумения, въз основа на които ищцата претендира неплатени трудови възнаграждения, съдът е назначил съдебно – графическа експертиза.