Решение № 165 от 19.10.2026, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20251450101413 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Б. Е. К. гр. Роман, чрез адв. М. Л. Л. от АК - София, е сезирала съда с искова молба против „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК 131134023, седалище и адрес на управление: гр.

София, с искане съдът ДА ПРОГЛАСИ НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА/НИЩОЖНОСТТА НА Договор за потребителски кредит №4000409653/14.11.2016г., сключен между ищеца Б. Е. К. с ЕГН ********** и ответното дружество „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК 131134023, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. а в условие на евентуалност и ако се приеме, че процесният Договор за потребителски кредит е действителен, да бъде прогласена нищожността на клаузата, вменяваща задължение на Б. Е. К. с ЕГН **********, за заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 60,34 лв.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове.

Предявените искове са с правно основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 , пр.1 ЗЗД, чл.26, ал. 1 ЗЗД

По дело са събрани писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че на 14.11.2016 г., Б. Е. К. с ЕГН **********, е сключила с ответното дружество „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК 131134023, Договор за потребителски кредит №4000409653.

По силата на Договора за потребителски кредит, „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е поел задължението да предостави на ищцата - потребител по смисъла на ЗПК, парична сума в размер на 502,80 лв., а тя се е задължила да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и други такси и разходи, както следва: Размер на кредита - 502,80 лв.; Еднократна такса за оценка на риска - 60,34 лв.; ГПР - 44,94%; Лихвен процент на кредита - 19,37%;

Лихвен процент на ден — 1/360-та част от лихвения процент на кредита;

Размер на месечната погасителната вноска - 14 вноски от по 42,57 лв. /без да е 1 посочено ясно какви компоненти съдържа тази месечна погасителна вноска - какъв е размерът на главницата, договорната лихва, други такси и вземания/ и последна, 15-та вноска в размер на 42,60 лв. Обща сума, дължима по кредита - 638,58 лв. /при реално усвоена главница от 502,80 лв./

Според изложеното в исковата молба процесният Договор за потребителски кредит е изцяло недействителен по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а ако съдът приеме, че Договорът за потребителски заем не е изцяло недействителен, то същият съдържа нищожни клаузи.

Счита, че в настоящия случай процесният Договор за потребителски заем е недействителен поради наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл. 22 ЗПК.

Според ищцата Договорът не е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин.

Следва да се подчертае, че не само индивидуалният ДПК, но и ВСИЧКИ ЕЛЕМЕНТИ от договора за кредит - неговите условия, идентификационните данни на кредитополучателя /чл. 10, пар. 2, б. „б” от Директива 2008/48/ЕО/ и приложения към ДПК, трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, като приложимата Директива допуска национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит, да бъдат представени в регламентирания в чл. 10, ал. 1 ЗПК шрифт - не по-малък от 12. В случая е видно дори и от неспециалист, че застрахователния сертификат, съдържащ условията на застраховката, са с шрифт, много помалък от 12, което влече до пълната недействителност на процесния ДПК поради несъответствието му с чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Наред с горното, не е изпълнено и второто условие за действителност на ДПК, регламентирано в чл. 10, ал. 1 ЗПК, а именно ДПК да е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин. Не е ясно например как е формирана всяка месечна вноска. Не е ясно също така защо при отпуснат заем в размер на 502,80 лв., лихвен процент от 19,37% и ГПР от 44,94%, крайната дължима сума възлиза на 638,58 лв., тоест част от плащанията по договора не са включени в ГПР, което съгласно практиката на СЕС превръща договора в изцяло недействителен.

От гореизложеното следва, че кредитополучателят е бил подведен още изначално от икономически по-силната страна - кредитора, че сключва договора при посочените параметри - 19,37% възнаградителна лихва, както и 44,94% ГПР.

Отделно от изложеното по-горе, неяснота възниква и при тълкуването на това какво точно съдържа месечната погасителна вноска като компоненти, тъй като е посочена като обща стойност от 60,34 лв. Не е ясно дали не само главницата, но и „таксата за еднократна оценка на риска” всъщност не са обща главница и не се олихвяват наред с посочената чиста стойност на заема, което е недопустимо.

В чл. 11. ал. 1. т. 11 и 12 от Закона за потребителския кредит законодателят е предвидил като условие за действителност на договорите за потребителски кредити /какъвто е и процесният/, наличие на ПОДРОБЕН ПОГАСИТЕЛЕН ПЛАН, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, 2 дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването:

В процесния ДПК липсва и ясно посочен лихвен процент на ден, което също е неизпълнение на задължителните изисквания на ЗПК. водещи до пълната недействителност на договора.

В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че ако не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

7-12, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Счита че при липса на конкретен погасителен план, в който ясно да са разписани отделните плащания във всяка анюитетна вноска, а именно - каква част от нея представлява главница, каква - възнаградителна лихва, каква - такси или други вземания на кредитора.

Договорът е недействителен.

На следващо място, в процесния ДПК кредиторът се е задоволил единствено да посочи като АБСОЛЮТНИ СТОЙНОСТИ лихвения процент и ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на ГПР кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 44,94%. освен лихвен процент от 19.37%/.

Неяснотата относно начина, по който ГПР е формиран, води и до неяснота относно включените в него компоненти. При това положение не може да бъде извършена преценка и дали ГПР de facto няма да надхвърли законоустановения максимален размер, регламентиран в ЗПК, а със сигурност това е така, тъй като крайната сума. която кредитополучателят следва да върне по заема, е в размер на 638,58 лв. при усвоена сума от 502,80 лв.

След като липсва валидна уговорка за ГПР, то липсва и задължителен реквизит от съдържанието на договора съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и последният е недействителен - чл. 22 ЗПК.

Отделно от това, недействителен е и договор за потребителски кредит, в който не е изрично уговорен лихвен процент на ден - чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, както и договор, който ако е сключен при Общи условия, не включва Общи условия, подписани на всяка страница от потребителя. Липсата на този реквизит - безусловно определяне на лихвения процент на ден, влече до недействителност на целия Договор за паричен заем.

Нищожна е и клаузата в договора относно таксата „еднократна такса за оценка на риска“ в размер на 60,34 лв., като няма никаква яснота какви точно услуги се предлагат срещу тази такса. Счита, че тази такса също следва да се третира като част от лихвата по кредита, невключена във възнаградителната, поради което е и нищожна. Задължение за кредитора по смисъла на ЗПК е да извършва оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да прехвърля отговорността за това на икономически по-слабата страна, възлагайки му заплащане на допълнителни такси, които реално представляват скрити лихви.

Още по-порочната практика е тази такса да се приобщава към главницата и да се олихвява заедно с реално усвоената сума на заема, какъвто е настоящия случай.

С депозирания отговор се изразява становище, че предявените искове са допустими, но следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни по следните съображения:

Условията на сключения между страните договор за потребителски кредит са изложени в последователността предвидена в чл. 11, ал. 1 от ЗПК. В този смисъл в чл. 10 от 3 договора за кредит Банката е посочила ГПР изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а именно: 44.94 %, както и общо дължимата сума по кредита 638.58 лв.

Счита приложеното от ищцата тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за неправилно и в противоречие с приложимото законодателство.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ В ал. 2 и следващите се урежда как се изчислява ГПР.

Безспорно е, че ГПР „изразява общите разходи по кредита“, но задължението на кредитора по чл. 11, ал. 1, т. 10 е да информира потребителя за размера на ГПР изразен като годишен процент от общия размер на кредита, съгласно определението за ГПР дадено в чл.

19, ал. 1 от ЗПК.

ГПР е параметър, чиято цел е да позволи на потребителя да направи лесно сравнение между две и повече оферти за потребителски кредит . Сравними могат да бъдат абсолютните величини, т.е. ГПР изразен в цифрова (абсолютна) стойност като годишен процент от общия размер на кредита.

Как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК. Тази информация е налична в самия закон и кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя – първо защото няма такова изискване и второ, защото тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Начинът на изчисляване на ГПР е посочен в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК и се изчислява по посочена в отговора формула.

Предвид посочената сложна формула, счита, че информацията как се изчислява ГПР и какви компоненти включва е абсолютно безполезна за всеки един потребител, както за да сравни различните оферти на пазара на потребителски кредити, така и за да провери дали кредиторът правилно е изчислил абсолютната стойност на ГПР.

Задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“ не е абсолютно. Такова задължение би било налице само ако такива допускания са били използвани при изчисляване на ГПР, ако не са използвани допускания, то кредиторът не е длъжен да предоставя такава информация.

В процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, липсват неясноти, които да обусловят използването на допускания при изчислението на ГПР.

Договорът за кредит е сключен за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за целия срок и се усвоява еднократно и в началото на договора. Налице е яснота, че лихвата се начислява върху остатъчния размер на кредита, а не върху цялата сума, която следва да се върне. Касае се за фиксиран лихвен процент, като по отношение на него 4 няма допускания.

В заключение следва да се каже, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите – главница и лихва. Тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин, съответно неоснователни и недоказани се явяват твърденията, изложени в исковата молба, че договорът не е изготвен в съответствие с разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Неоснователни са и твърденията, изложени в исковата молба, че в процесния договор липсва яснота по прилагането на годишния лихвен процент, и по-конкретно, че не е посочен лихвения процент на ден. чл. 9.1 от Договора за кредит посочва размерът на лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит, а именно 19.37 %; чл. 9.2 от Договора за кредит посочва условията за прилагането му – „лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината; чл. 9.3 от Договора за кредит указва размерът на лихвата за 1 ден – изчислена като 1/360 част от лихвения процент.