Решение № 262122 от 28.06.2022, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр.София, 28.06.2022г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на пети май две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр. дело №5970/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове срещу З. „Л.И.“АД и З. „Б.И.“АД с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ и чл.86 от ЗЗД за солидарно заплащане на следните суми:

1.10 276, 00лева, обезщетение за имуществени вреди, от смъртта на И.П.- майка на ищеца, съставляващи разликата между издръжката, която би получавал от нея и наследствената пенсия, която му е отпусната във връзка с нейната смърт, за периода от 06.05.2013г. до датата на исковата молба;

2. 2253,97лева законна лихва за забава върху обезщетението за периода от 06.05.2013г. до датата на исковата молба;

3. 150 000, 00лева, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на И.П.- майка на ищеца;

4. 32 904,46лева законна лихва за забава върху тази сума за периода от 06.05.2013г. до датата на исковата молба;

5. законна лихва върху присъдените обезщетения от датата на исковата молба до окончателното им плащане.

При условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете за солидарно осъждане на двамата ответници за плащане на процесните суми, са предявени искове срещу З.“Б.И.“АД за самостоятелното им плащане, както и при условията на евентуалност искове срещу З.

„Л.И.“АД като втори ответник.

В исковата молба са изложени съображения, че ищецът А.В.П. е син на И.П., която починала на 05.05.2013г. при ПТП в гр. Костинброд, настъпило с участието на л.а. „БМВ“ с рег.№ ******, собственост и управлявано от В.П., баща на ищеца, и л.а.“Нисан“ с рег.№ ******, управляван от

Р.Г.Г.. По образуваното срещу В.П. наказателно производство по НОХД №515/2017г. на СОС е постановена присъда, с която е признат за виновен в това, че поради нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на И.П..

Автомобилът, управляван от виновния водач, имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника З. “Л.И.“

АД, валиден към датата на ПТП, а автомобилът, управляван от другия участник в ПТП имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със З. „Б.И.“АД.

Ищецът претендира солидарно заплащане на обезщетение от посочените дружества на основание чл. 499 от КЗ /отм/. Отправил претенции за плащане на обезщетение до двете застрахователни компании, но такова не му е изплатено до датата на исковата молба, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете.

Ответникът „З.Б.И.“ АД е представил писмен отговор в срок, в който са изложени съображения за неоснователност на исковете, тъй като ПТП е настъпило по вина на лице, чиято гражданска отговорност не е застрахована при него. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с водача на л.а. „Нисан Примера“ с рег.№ ****** Р.Г.. Направено е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита че справедливо е обезщетение от 80 000лева до 100 000лева.

В случай, че бъде установена вина на двамата участници в ПТП, при което е налице солидарна отговорност между тях, то възразява, че приносът на В.П. е 99%. Оспорва искът за плащане на обезщетение за имуществени вреди като недоказан.

Ответникът З. “Л.И.“АД е представил писмен отговор в срок, в който са изложени съображения за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с водача на л.а. „БМВ“ с рег.№ ****** В.П.. Оспорва между ищеца и починалата да са били налице отношения на привързаност, обич и доверие, тъй като в тази връзка липсват доказателства, а не е установена законова презумпция, която да дава основание за плащане на обезщетение на наследниците на починалото лице. Оспорва претенцията за плащане на обезщетение за неимуществени вреди поради недоказаност на настъпването им, като прекомерна и несъобразена със справедливостта. Оспорва вината на застрахованото при него лице за настъпване на ПТП. Прави възражение за съпричиняване от поведението на пострадалата, която е приела да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол. Оспорва да са настъпили имуществените вреди, за които се претендира обезщетение.

Оспорва да дължи лихва за забава върху претендираните обезщетения от датата на увреждането. Направено е искане за конституиране на В.П. като трето лице помагач на негова страна, което е направено в срок при наличие на правен интерес и следва да бъде уважено.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва направените от ответниците възражения, конкретизира и допълва доказателствените си искания.

В допълнителен отговор ответникът З. „Л.И.“АД поддържа изложеното в писмения си отговор.

Третото лице помагач на страната на ответника З. „Л.И.“ АД –В.Н.П. изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С определение от 08.07.2021г. на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1.

Настъпване на ПТП на

05.05.2013г., в резултат от което е загинала И.П.;

2.

Наличието на влязла в сила присъда по срещу В.П. по НОХД№515/2017г. на СОС, с която е признат за виновен в това, че поради нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта й;

3.

Наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а. „БМВ“ с рег.№ ******, валиден към датата на ПТП, с ответника З.“Л.И.“Ад;

4. Наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ относно л.а.“Нисан“ с рег.№ ******, валиден към датата на ПТП, с ответника З.“Б.И.“Ад;

Представена е присъда №6/25.02.2020г., влязла в сила на 15.06.2021г., постановена по НОХД №515/2017г. по описа на СОС, НО, с която е признат на основание чл. 303 от НПК В.П. за виновен, в това че на 04.05.2013г., около 23,00часа, на второкласен път №81 от републиканската пътна мрежа на километър 11+500, в землището на гр. Костинброд, в посока от гр. Монтана към гр. София, при управление на л.а. „БМВ“ с рег.№ ****** нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, като навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение, без да изпреварва или заобикаля друго превозно средство, реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Нисан“ с рег. №****** и по непредпазливост причинил смъртта на И.П.. Подсъдимият е признат за невиновен в това деянието да е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2,1 промила, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №619/07.05.2013г.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, от които се установява следното:

Свидетелката Н.Л. присъствала на събиране, на което били И.и В..

Събрали се на обяд, а те си тръгнали към 22,00часа. По време на събирането хапвали и пийвали. И.седнала зад волана на колата, когато ги изпращали, но й станало лошо, почервеняла и се подула в лицето, поради което си тръгнали, иначе трябвало да останат да спят. Тя се качила на автомобила и карала, когато тръгнали, но сигурно после са се сменили.

Когато си тръгнали били в добро състояние. В. пил малко, но не му личало да е пиян. Болял го корем и искал малко домашна ракия, пил малко от нея. Всички били заедно, на И.й било лошо, поради което тръгнали към София, тъй като нямало лекари в селото, а са на 55км. от София. Свидетелката разбрала за настъпилото ПТП на другия ден, когато й се обадили от болницата - УМБАЛСМ “Пирогов“. Когато си тръгвали на И.й било лошо, а В. бил в добра кондиция. Не знае защо И.седнала на волана на колата, тъй като можела да шофира. И двамата били в състояние да шофират. Не са залитали. От обяд седнали на масата, не стояли през цялото време, но на нея имало водка, бира и ракия. Употребявал се алкохол от присъстващите, но не знае кой колко е изпил.

Свидетелят И. С., приятел на В.П. от дълги години, знае за настъпилото ПТП и смъртта на майката на А., която му се отразила много зле. На другия ден ходили заедно до местопроизшествието и А. плачел за майка си през целия път. После се затворил и изпаднал в депресия, която много трудно преживял. Свидетелят пътувал с В. в чужбина и той му е казвал, че момчето много се е затворило. Говорили с него да посети психолог или психиатър, но баща му не успял да го накара да отиде.

Не искaл да ходи на училище, баща му се страхувал да не направи опит за самоубийство. Не е говорил с А. за това дали обвинява баща си, че е причинил смъртта на майка му. Знае, че той има сестра от предишен брак на И.в Русия, както и че тя е биологична майка на А.. Преди смъртта й живеели заедно тримата в ж.к.“Надежда“.

Свидетелят А.познава А. от бебе, тъй като е приятел на В.. Преди смъртта на И.четиримата живеели заедно в кв. “Лозенец“ под наем, по късно в ж-к Надежда, но без Л., която е дъщеря на И.от предишен брак. А. приел много зле смъртта на майка си, тъй като бил привързан към нея.

След смъртта й той си развалил успеха в училище, станал подтиснат, стресиран, дори не искал да ходи на абитуриентския си бал, който бил след един месец, не искал да яде и пие. Били 15 човека на бала, приятели на баща му, той не искал да ходи, но в крайна сметка го закарал племенникът на свидетеля. Сядали заедно на заведение, но А., като седнел да пие биричка му се насълзявали очите за майка му. Не искал да ходи в университета, но баща му го накарал да се запише. Имал много близка връзка с майка си. Тя в началото не работела и се грижела за него, не знае да ги е напускала и да е живяла отделно, само за един месец ходила в Русия, за да си извади нов паспорт. Последните четири години свидетелят не е виждал А.. След смъртта на И.рядко се събирали, но той преживял тежко тази загуба. Прекъснал дори следването си и започнал да работи. Не знае дали е търсил специализирана помощ, но като заговори за майка си очите му се насълзяват. Не е чул А. да обвинява баща си за смъртта на майка му.

Приета е съдебно-психиатрична експертиза, по която е направено заключение, че едно алкохолно опиянение е в лека степен, когато е от 0,5 до 1,5 на хиляда, средна от 1,5 и 2,5 на хиляда и тежка над 2.5 на хиляда. При установената в случая средна степен на алкохолно опиянение са налице емоционална лабилност, смяна на настроенията от една в друга крайност, раздразнителност, придирчивост, лесно се обиждат. Появяват се нарушения в мускулния тонус, чувството за равновесие се нарушава, стеснява се периферното зрение. При прегледа се установява дъх на алкохол, неясен говор, отслабени зенични реакции, несигурна походка, ускорена сърдечна дейност. Хората се делят на две основни групи по отношение влиянието на алкохола върху тях. Едните стават весели, добродушни и любвеобилни, а другите избухливи, импулсивни, агресивни, склонни към насилие и антисоциални действия. Проявлението при отделните хора зависи от различни фактори, както наследственост, моментно състояние на нервната система, темпът на консумация и приетите количества алкохол. Важни са и личностните характеристики, тъй като агресивните личности след употреба на алкохол стават по-брутални и жестоки. От значение са и различните стимули, в резултат от които могат да се отключат агресивни прояви.

В открито съдебно заседание вещото лице отговаря на въпроси на страните, че употребата на алкохол се забелязва най-лесно от хората, които познават лицето. Но при установеното количество алкохол от 2.1% в повечето случаи употребата на алкохол се забелязва от всички.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Не е спорно между страните, че ответното дружество З.“Л.И.“Ад е имало сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" със собственика на л.а. „БМВ“ с рег.№ ******, валиден към датата на ПТП.