Определение № 330 от 09.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 330 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500445 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 402, ал.2, изр.2 във вр. с чл. 278, вр. с чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 260031, постановено в закрито съдебно заседание на 21.05.2024 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. № 2916/2020 г. , с което е отменено обезпечението, допуснато на основание чл. 389 и сл. от ГПК с определение № 260074/11.02.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 78/2021 г. на ПАС, за обезпечаване на предявения от Т. Д. С., ЕГН **********, З. В. П., ЕГН ********** и Й. В. П., ЕГН ********** срещу „О.И.“ ЕАД, ЕИК ********** и И. З. П., ЕГН ********** отрицателен установителен иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК с цена на иска 91 275,70 лв., чрез спиране на изпълнението по изп. дело №************* на ЧСИ П.И., рег.№*** на КЧСИ, по отношение на следните недв. имоти: ПИ с идентификатор ************, с адрес на имота: гр. П., ул.

П.Д.*-*, с площ от 218 кв.м, с трайно предназначение на територията урбанизирана; начин на трайно ползване - средно застрояване; № по предходен план - ****, кв. 573, парцел **-***; при съседи: *************, ************, ***********, ************* и *************, ведно със СОС с идентификатор ***************, с адрес: гр. П., ул. П.Д.*-*, ет. *, an. *, който обект е разположен в сграда № * с идентификатор **************, находяща се в ПИ ************, с предназначение на СОС - жилище, 1 апартамент; брой нива на обекта - 1, с площ от 105.00 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - ***************, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, ведно със СОС с идентификатор **************, находящ се в гр. П., ул. П.Д.*-*, ет. *, ап. *, който самостоятелен обект се намира в сграда 1 с идентификатор **************, находяща се в ПИ с идентификатор ************, с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1, с площ от 105.00 кв.м, при съседни СОС: на същия етаж – няма, под обекта - ************.1.1, над обекта - няма, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, ведно със сграда с идентификатор ************.2, със застроена площ 15 кв.м, брой етажи - 1, с предназначение - хангар, депо, гараж; ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, след представяне от ищците на парична гаранция в размер на 3 0 000 лв., като е отменена на основание чл. 402 от ГПК наложената обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело №************* на ЧСИ П.И., рег.

№*** на КЧСИ по отношение на 1/6 ид.ч. от описаните по-горе недвижими имоти.

Жалбоподателите Т. Д. С., З. В. П. и Й. В. П. молят определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображенията, изложени в частната жалба с вх. № 262321.

Ответникът по частната жалба „О.И.“ЕАД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор с вх. № 262876/11.09.2024 г.

Ответникът по частната жалба И. З. П. не е взел становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Производството по гр.д. № 2916/2020 г. на ОС-П. е образувано по подадената на 23.11.2020 г. искова молба, с която ищците Т. Д. С., З. В. П. и Й.

В. П. предявяват против „О.И.“ЕАД-гр.С. и И. З. П. иск с правно основание чл. 440,ал.1 от ГПК за признаване за установено, че посочени в исковата молба недвижими имоти, срещу които е насочено изпълнението по изп.д.

2

№****/2015 г. на ЧСИ П.И., не принадлежат на длъжника по изпълнителното дело И. З. П.. С исковата молба е заявено искане съдът да допусне обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по това изпълнително дело по отношение на посочените недвижими имоти.

С определение от 26.11.2020 г. окръжният съд допуска обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението по изп.д. №****/2015 г. на ЧСИ П.И. по отношение на посочени недвижими имоти до решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт.

Определението на окръжния съд от 26.11.2020 г. е обжалвано от ответника „О.И.“ЕАД-гр.С. и с определение от 11.02.2021 г. по в.ч.гр.д. № 78/2021 г. на АС-П. апелативният съд отменя определението на окръжния съд от 26.11.2020 г. и обезсилва издадената въз основа на него обезпечителна заповед, като допуска обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело относно посочените имоти срещу представяне на парична гаранция от ищците в размер на 30 000 лв. по набирателната сметка на АС-П.. Гаранцията е внесена на 8.03.2021 г. и след представянето на банковия документ с молба от 8.03.2021 г. е издадена от апелативния съд на 9.03.2021 г. обезпечителна заповед.

На 12.12.2021 г. окръжният съд постановява решение по спора, с което признава за установено по отношение на ищците Т. Д. С., З. В. П. и Й. В. П. и по отношение на ответника „О.И.“ЕАД-гр.С. като взискател по изп.д.

№****/2015 г. на ЧСИ П.И., че длъжникът по същото изпълнително дело И. З.

П. не е собственик на общо 2/6 ид.ч. от посочените недвижими имоти, като съдът отхвърля иска за разликата над 2/6 ид.ч. до пълния предявен размер от 3/6 (1/2) ид.ч., т.е. за 1/6 ид.ч. от същите имоти. Решението на окръжния съд е потвърдено от АС-П. с решение № 159/17.10.2022 г. по в.гр.д. № 317/2022 г. на АС-П.. С решение от 1.04.2024 г. по гр.д. № 1980/2023 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението на апелативния съд.

Решението на окръжния съд следователно е влязло в сила на 1.04.2024 г.

На 3.04.2024 г. е подадена до окръжния съд молба от ответника по спора „О.И.“ЕАД-гр.С. с искане съгласно чл. 402 от ГПК да бъде отменено определението, с което е допуснато обезпечение на ищците чрез спиране на изпълнението по изп.д. №****/2015 г. по отношение на посочените недвижими имоти.

3

С определението от 21.05.2024 г. окръжният съд отменя обезпечението, допуснато с определението от 11.02.2021 г. по в.ч.гр.д. № 78/2021 г. на АС-П. за обезпечаване на предявения от Т. Д. С., З. В. П. и Й. В. П. срещу „О.И.“ЕАД-гр.С. и И. З. П. чрез спиране на изпълнението по изп.д.

№****/2015 г. на ЧСИ П.И. по отношение на посочени недвижими имоти след представяне от ищците на парична гаранция в размер на 30 000 лв., като отменя на основание чл. 402 от ГПК наложената обезпечителна мярка спиране на изпълнението по посоченото изпълнително дело по отношение на 1/6 ид.ч. от описаните недвижими имоти.

За определението на съда жалбоподателите-ищци по спора Т. Д. С., З. В.

П. и Й. В. П. са уведомени на 27.06.2024 г. и на 4.07.2024 г. те подават частната жалба до апелативния съд с вх. № 262321. С нея жалбоподателите твърдят, че определението е неправилно, защото съдът е установил факта, че не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението съгласно чл.402,ал.2 от ГПК, но в диспозитива на определението неправилно е записано, че на основание чл. 402,ал.2 от ГПК се отменя обезпечението, допуснато с определение № 260074/11.02.2021 г. по в.ч.гр.д. № 78/2021 г. на АС-П. за обезпечаване на предявения от ищците отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440,ал.1 от ГПК след представяне от ищците на парична гаранция в размер на 30 000 лв., като отменя на основание чл. 402 от ГПК наложената обезпечителна мярка спиране на изпълнението по идп.д.

№****/2015 г. на ЧСИ П.И. по отношение на 1/6 ид.ч. от описаните в определението недвижими имоти. Заявено е в частната жалба, че обезпечителната мярка е допусната с определение на окръжния съд от 26.11.2020 г., като актът е изменен от апелативния съд само досежно определяне на парична гаранция, от което следва, че на отмяна подлежи допуснато с друг влязъл в сила и подлежащ на изпълнение съдебен акт обезпечение и то без да се сочи след представяне на парична гаранция, която е внесена. Заявяват, че не считат за правилно и другото произнасяне в диспозитива на съдебния акт, защото на отмяна след приключване на исковото производство подлежи да бъде отменено обезпечението като цяло, а с оглед СПН, формирана от съдебния акт на ПОС, ЧСИ в изпълнителното производство може да насочи принудително изпълнение само по отношение на сочената 1/6 ид.ч. от описаните в определението недвижими имоти, а по аргумент на противното основание изпълнителното производство не може да 4 остане спряно завинаги по отношение на останалите 2/6 ид.ч. от тях. Заявено е, че независимо от изхода на спора обезпечението трябва да бъде отменено изцяло. Твърди се, че с оглед така формулирания правен резултат относно отмяна на обезпечението следва в диспозитива на съдебния акт съдът да се произнесе изрично и относно връщане на паричната гаранция, която подлежи на връщане във всички случаи независимо от правния резултат в производството, а такова произнасяне липсва. Твърдят, че в този си вид съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен.

С отговора на частната жалба от 11.09.2024 г. ответникът по нея „О.И.“ЕАД-гр.С. посочва, че съгласно влязлото в сила на 1.04.2024 г. решение на окръжния съд са отхвърлени предявените от ищците искове за разликата от 2/6 ид.ч. до пълния предявен размер от 3/6 ид.ч. от процесните недвижими имоти, поради което дружеството има право да изпълнява върху 1/6 ид.ч. от процесните имоти по изп.д. №****/2015 г. на ЧСИ П.И.. Заявява, че с определение от 11.02.2021 г. е било отменено допуснатото от окръжния съд обезпечение чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, като апелативният съд е допуснал обезпечение при внасяне на парична гаранция в размер на 30 000 лв. Твърди, че след влизане в сила на решението на окръжния съд е отпаднала нуждата от обезпечение, като то е отменено с обжалваното определение правилно и законосъобразно, за да реализира дружеството правата си да изпълнява по отношение на 1/6 ид.ч. от имотите по изпълнителното дело. Заявява, че е неоснователен доводът, че съдът трябвало да се произнесе в диспозитива на определението и относно връщане на гаранцията, защото процедурата по освобождаване на гаранцията е уредена в чл. 403,ал.2 от ГПК и започва по молба от заинтересованата страна до съда, другата страна има право на възражение против освобождаване на гаранцията, а освобождаването на гаранцията не става по служебен почин на съда.

Съгласно нормата на чл. 402,ал.1 от ГПК отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересованата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 402, ал.2, изр.1 от ГПК съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато. В случая безспорно правилно окръжният съд е установил обстоятелството, че след влизане в сила на решението по спора на 1.04.2024 г. вече не съществува причината, поради която е било допуснато обезпечението.

5

Независимо, че по молбата на ответното дружество от 3.04.2024 г. за отмяна на обезпечението се произнася окръжният съд (тъй като той е компетентният съд като съдът, пред който е образувано обезпечителното производство, независимо от това дали обезпечението е допуснато от по-горната инстанция по реда на обжалването, както е в случая, защото производството по отмяна на обезпечението се подчинява на правилата на производството по допускане на обезпечението относно компетентния съд, както е посочено в определение № 59/6.02.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1034/2013 г., ГК, 2 ГО), в случая обезпечението е допуснато именно с определението на апелативния съд от 11.02.2021 г., тъй като с това определение апелативният съд отменя определението на окръжния съд от 26.11.2020 г. и именно апелативният съд допуска обезпечението след внасяне на паричната гаранция. Правилно затова в обжалваното сега определение на окръжния съд от 21.05.2024 г. е посочено, че се отменя обезпечението, допуснато с определението от 11.02.2021 г. на апелативния съд. Невярно е твърдението на жалбоподателите, че обезпечението е допуснато с определението на окръжния съд от 26.11.2020 г., като актът е само изменен от апелативния съд досежно определяне на парична гаранция. Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателите, че на отмяна подлежи допуснато с друг влязъл в сила и подлежащ на изпълнение съдебен акт обезпечение, съответно, без да се сочи „след представяне на парична гаранция“. Установява се, че с обжалваното определение от 21.05.2024 г. окръжният съд съгласно нормата на чл. 402,ал.2 от ГПК правилно е отменил допуснатото обезпечение именно изцяло, като надлежно е посочил, че то е допуснато с определението на апелативния съд от 11.02.2021 г.