Решение № 986 от 07.09.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. Бургас, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501402 по описа за 2022 година

С Решение № 1304 от 20.06.2022г., постановено по гр. дело № 1072/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е осъден К. В. Н. от гр. Б. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 7 406, 16 евро – главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 22.01.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за главницата за горницата над уважения до пълния предявен размер в размер от 8263, 30 евро, както и изцяло са отхвърлени исковете за възнаградителна лихва в размер на 2174, 64 евро и за обезщетение (лихвена надбавка) за забава в размер на 44, 81 евро.

С цитираното решение са отхвърлени исковете на „Банка ДСК“ ЕАД против Г. Д. С. от гр. Б., за осъждането му да заплати следните суми: 8263, 30 евро – главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2011 год.; 2174, 64 евро – възнаградителна лихва за периода от 15.09.2015 год. до 21.01.2020 год.; и 44, 81 евро – обезщетение (лихвена надбавка) за забава за периода от 16.09.2015 год. до 21.01.2020 год., както и 1 законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 22.01.2020 год. до окончателното изплащане на вземането.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД със седалище гр. София в частта, в която са отхвърлени предявените искове против Г. Д. С. и се претендира първоинстанционното решение в тази му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените осъдителни искове спрямо Г. С. да бъдат уважени.

В жалбата се посочва, че неправилно е прието от първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на длъжника К. В. Н., тъй като действията по връчване на нотариалната покана не удовлетворяват минималните изисквания относно редовността на процедурата по чл. 47 от ГПК. Посочва се, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че предсрочната изискуемост е била обявена с последващо връчване на поканата за доброволно изпълнение, която е била редовно връчена на лицето на 09.12.2016г., тъй като уведомяването за настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за банков кредит не може да бъде инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение. В жалбата се посочва, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на длъжника на волеизявлението на кредитора, а в исковата молба, депозирана на 20.01.2020г. изрично е направено изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, достигнало до ответниците с връчването на препис от исковата молба за всеки от тях, поради което и следва да се приеме, че от този момент тече преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на поръчителя/ответник по делото – Г. Д. С.. Посочва се, че този срок е спазен, тъй като с исковата молба е обявена и предсрочната изискуемост на кредита и са налице всички законови предпоставки за уважаване на предявения осъдителен иск против поръчителя Г. Д. С. – доказано неизпълнение на поетите кредитни задължения и обявена предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора по отношение на длъжника.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Ответната страна по въззивната жалба – Г. Д. С. депозира по делото 2 писмен отговор, в който посочва, че въззивната жалба е неоснователна. В отговора се посочва, че спорът между страните се концентрира върху началния момент, от който е била обявена предсрочната изискуемост на процесния договор и за приложението на чл. 147 от ЗЗД и в тази връзка е неправилно разбирането на банката, че предсрочната изискуемост е била обявена с връчването на исковата молба по гр. дело № 407/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, в която изрично се съдържа изявление за обявяване на предсрочна изискуемост. В писмения отговор се посочва, че предсрочната изискуемост на кредита е била надлежно обявена в друго съдебно производство, а именно – това по гр. дело № 8000/2026г. по описа на Районен съд – Бургас, в което е налице връчване на препис от исковата молба, заедно с препис от нотариалната покана, обективираща волеизявлението на банката до главния длъжник за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – връчена на кредитополучателя К. В. Н. на 21.04.2017г. чрез упълномощения от него по делото процесуален представител.

Против първоинстанционното решение е депозирана и въззивна жалба с вх. № 25266 от 15.07.2022г. от К. В. Н. в частта, в която е осъден ответника Н. да заплати конкретно посочените в решението суми, с която се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваните му части.

В жалбата единствено се посочва, че първоинстанционното решение в атакуваната му част е неправилно и незаконосъобразно и не кореспондира със събраните по делото доказателства.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Ответната страна по въззивната жалба – „Банка ДСК“ не изразява конкретно становище и не депозира писмен отговор на жалбата. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание – въззивната страна – ищец – „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София чрез своя процесуален представител поддържа депозираната въззивна жалба и оспорва жалбата на К. Н.. Претендира първоинстанционното решение да бъде отменено в атакуваните части и да бъдат уважени предявените претенции.

3

В съдебно заседание – въззивната страна К. Н. – ответник в първоинстанционното производство чрез своя процесуален представител оспорва жалбата на „Банка ДСК“ ЕАД и поддържа своята депозирана жалба, като претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба – Г. Д.

С. – ответна страна в първоинстанционното производство чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба на „Банка ДСК“ ЕАД, счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове от „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр. София против К. В. Н. в качеството му на кредитополучател и против Г. Д. С. в качеството му на поръчител, с които се претендира да бъдат осъдени К. Н. и Г. С. при условията на солидарност следните суми:

- 8 263, 30 евро, представляваща дължима главница,

- 2 174, 64 евро, представляваща дължима договорна

(възнаградителна) лихва за периода от 15.09.2015г. до 21.01.2020г., - 44, 81 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г. до 21. 01.2020г., ведно със

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на предявяване на претенциите – 22.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба се посочва, че между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството й на кредитор и К. В. Н. в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за текущо потребление от 26.09.2011г., като Банката е отпуснала кредит в размер на 12 500 евро със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от неговото усвояване – 26.09.2011г. В исковата молба се посочва, че след усвояването на кредита, ответникът е спрял да плаща своите месечни вноски и да погасява задълженията си по кредита и към 4 датата на предявяване на исковата молба са останали неизплатени 53 броя месечни вноски и се претендира в случай, че съдът приеме, че кредитът не е станал изискуем, то исковата молба да се счита за изявление до ответната страна за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Изрично в исковата молба се посочва, че кредитът се е обезпечил с поръчителството на Г. Д. С. и по силата на поетото задължение претенциите са насочени и против него при условията на солидарност.

По повод на депозирана искова молба първоначално Районен съд – Бургас е постановил Решение № 260506 от 22.03.2021г., постановено по гр. дело № 407/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което са оставени без разглеждане и е прекратено производството по предявените от „Банка ДСК” осъдителни искове за осъждане на ответниците К. В. Н. и Г. Д. С. да заплатят на Банката при условията на солидарност неизплатената главница по Договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2011г. в размер на 8 263, 30 евро, редовната възнаградителна лихва за периода от 28.12.2015г. до 02.06.2016г., обезщетението за забава за периода от 28.01.2016г. до 02.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 22.01.2020г. до окончателното изплащане на вземанията. С цитираното решение е отхвърлен предявения иск за редовна възнаградителна лихва за остатъка от исковия период – от 15.09.2015г. до 27.12.2015г. и от 03.06.2016г. до 21.01.2020г., както и иска за обезщетение (лихвена надбавка) за забава за остатъка от исковия период – от 16.09.2015г. до 27.01.2016г. и от 03.06.2016г. до 21.01.2020г. С цитираното решение са обявени за нищожни (по предявен инцидентен установителен иск от К. Н.) клаузите на т. 7.1, изр. 2 и т. 7.8. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ АД, съставляващи неразделна част от сключения между страните Договор за текущо потребление от 26.09.2011г.

При въззивно обжалване на така постановеното първоначално първоинстанционно решение е постановено Решение № 683 от 30.12.2021г., постановено по въззивно гр. дело № 839/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отменено първоинстанционното Решение № 260506/22.03.2021г., постановено по гр. дело № 407/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, в частта, с която са оставени без разглеждане като недопустими предявените от „Банка ДСК” АД обективно кумулативно 5 съединени осъдителни искове за осъждане на ответниците К. Н. и Г. С. да заплатят на Банката при условията на солидарност неизплатената главница по Договор за кредит за текущо потребление от 26.09.2011г. в размер на 8 263,30 евро, по отношение на редовната възнаградителна лихва за периода от 28.12.2015г. до 02.06.2016г. и по отношение на обезщетението /лихвена надбавка/ за забава за периода от 28.01.2016г. до 02.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба – 22.01.2020г., до окончателното изплащане на вземанията, както и е отменено първоинстанционното решение в частта досежно претендираната редовна възнаградителна лихва за остатъка от исковия период – от 15.09.2015г. до 27.12.2015г. и от 03.06.2016г. до 21.01.2020г., както и иска за обезщетение (лихвена надбавка) за забава за остатъка от исковия период – от 16.09.2015 г. до 27.01.2016г. и от 03.06.2016г. до 21.01.2020г. и вместо това е постановено решение, с което делото е върнато за ново разглеждане от Районен съд – Бургас за произнасяне по съществото на спора.

С цитираното въззивно решение е отменено и първоинстанционното решение, с което са обявени за нищожни клаузите на т. 7.1, изр. 2 и т. 7.8 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Банка ДСК“ ЕАД и вместо това е постановено ново решение по съществото на спора, което предявения иск е отхвърлен.

Постановеното въззивно решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. Като обобщение - при второто разглеждане на спора (след връщането му за произнасяне на решение по съществото на спора), пред Районен съд – Бургас са останали висящи предявените искове от страна на „Банка ДСК“ ЕАД, а по отношение на предявения инцидентен установителен иск е налице влязло в законна сила решение, с което искът е отхвърлен и не е бил предмет на разглеждане от първоинстанционния съд. Постановеното от Районен съд – Бургас решение след връщането му от въззивната инстанция е предмет на настоящото производство.

Разпечатката съдържа 35 от 88 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/33551ce6-a6c7-419b-be6e-56bf74eb5f9a