Решение № 453 от 07.06.2018, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер V- 51 07.06.2018 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД пети въззивен граждански състав

На: трети май две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Тодорка Стоянова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 551 по описа за 2018 година Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№

11208/19.03.2018 г. от Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2, представлявана от прокурор Таня Шулева от РП-Бургас, против решение № 337/28.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 3562/2017 г. по описа на РС – Бургас.

С първоинстанционното решение, по иск на И.Б.П. по чл.2, ал.1, т.3, ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И.Б.П., чрез процесуалния му представител адв.Захари Кирилов, сумата 3500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от водено против него наказателно производство ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“, прекратено частично с постановление от 20.12.2012 г. на Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, сумата 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на водено против него наказателно производство ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“, прекратено частично с постановление от 20.12.2012 г. на Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, в размер на платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, както и сумата 246,46 лв. за направените по водене на настоящото дело разноски, съответно на уважената част от исковете. Със същото решение районният съд е отхвърлил иска на И.Б.П. за осъждане на Прокуратура на Република България да му плати обезщетение за неимуществени вреди от водено против него наказателно производство ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“, прекратено частично с постановление от 20.12.2012 г. на Прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, в размер на разликата между присъдената на това основание сума от 3500 лв. до претендираната сума от 9400 лв., както и претенцията за присъждане на разноски в размер на разликата между присъдената на това основание сума от 246.46 лв. до претендираната сума в размер на 610 лв.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на И.Б.П. сумата 3500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, сумата 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, както и сумата 246.46 лв. – разноски по делото. Изразява недоволство от решението и счита същото за неправилно в обжалваната му част, тъй като от събраните по делото доказателства не са доказани претендираните от ищеца вреди и причинната им връзка с конкретната дейност на Прокуратурата, свързана с процесното дело. Съдът се е позовал на показанията на св.П. – брат на ищеца и на св.Ф., без да е отчетена тяхната предубеденост и заинтересованост от благоприятен за ищеца изход от процеса. В тази връзка се посочва, че от свидетелските показания по никакъв начин не се доказват реално претърпени от ищеца вреди, които да са пряка и непосредствена последица от конкретна дейност на Прокуратурата, свързана с това дело. Въззивникът счита също, че определеното обезщетение за неимуществени вреди от 3500 лв. е прекомерно завишено и несъобразено със съдебната практика и принципите за справедливост по чл.52 ЗЗД.

По тези съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част като неправилно и да отхвърли предявения иск. При условията на евентуалност моли решението да бъде изменено в частта му, с която са присъдени обезщетенията, като се намали техния размер. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.Б.П., подаден чрез пълномощника адв.Захари Кирилов, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и необоснована, като се моли за оставянето й без уважение. Излагат се пространни съображения за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като се моли за неговото потвърждаване. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски по делото пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.второ ЗОДОВ, предявен от И.Б.П. против Прокуратурата на РБ, за заплащане на сумата от 9 400 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени морални болки и страдания във връзка със задържането му в ареста на ОЗ „Следствени арести“ – Бургас за период от

94 дни, считано от 01.11.2011 г., както и във връзка с повдигнато му обвинение в извършване на престъпление и водено против него наказателно производство по ДП № 38/2011 по описа на ТЗБОП – Бургас /вх.№ 2942/2011г. и ДП № 345/2011 г. по описа на ОП – Бургас, което е прекратено спрямо ищеца с Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 01.06.2011 г., поради това, че деянието не е извършено от лицето.

В писмения отговор по чл.131 ГПК ответната Прокуратура е оспорила иска като неоснователен, както и по размер. По отношение на претенцията за неимуществени вреди е посочено, че по делото няма данни постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца да е влязло в сила, като се излагат и доводи, че няма доказателства спрямо ищеца да са извършени от Прокуратурата или да са постановени да бъдат извършени действия, унижаващи човешкото достойнство. Ответникът е оспорил иска и по размер, като е посочил, че предявената претенция от 9 400 лв. е завишена и не е съобразена с разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика, като не може да се направи извод, че наказателното производство не е приключило в разумен срок, недоказани са твърденията на ищеца, че му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, нито за нейната продължителност, която ищецът е определил като 94 денонощия, тъй като от писмените доказателства е видно, че спрямо ищеца е наложена най-леката МНО „Подписка”. Според ответника, не може да се направи категоричен извод и за наличието на претърпени от ищеца болки и страдания, които да са пряка и непосредствена последица от конкретната дейност на Прокуратурата. Претенцията за имуществени вреди също е оспорена от ответника като неоснователна с твърдението, че липсва договор за правна помощ като доказателство относно размера и начина на заплащане на адвокатския хонорар, както, за реално осъществена адвокатска помощ и за заплащането на възнаграждение. Предвид горното, ответникът е отправил искане до съда да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност обезщетенията да бъдат присъдени в минимални размери.

От представената преписка по наказателно производство ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“ – Бургас се установяват по безспорен начин следните обстоятелства:

С Постановление за привличане на обвиняем от 02.11.2011 г. (т.І, л.20 от ДП) ищецът И.Б.П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. чл.93, т.20, вр. чл.214, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.3 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, т.е. касае се за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. С Постановление за задържане на обвиняем от 02.11.2011 г. (т.І, л.24 от ДП) ищецът е задържан в ОЗ „Следствени арести“ – Бургас за 72 часа, считано от 12 ч. на 01.11.2011 г. до 12 ч. на 04.11.2011 г. По искане на ОП-Бургас, на 03.11.2011 г. спрямо И.П. е взета постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, постановена с протоколно определение от 03.11.2011 г. по ЧНД № 1605/2011 г. по описа на БОС, потвърдено с определение № 230/10.11.2011 г. по ВЧНД № 281/2011 г. по описа на БАС (т.ІV, л.62-72 от ДП). С Постановление от 08.02.2012 г. на ОП-Бургас (т.VІ, л.88 от ДП) взетата спрямо ищеца МНО „Задържане под стража“ е изменена в по–лека такава „Подписка“ и е разпоредено незабавното му освобождаване от следствения арест.

Следователно, ищецът е бил задържан за времето от 01.11.2011 г. до 08.02.2012 г.

С Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 01.06.2012 г. на прокурор при ОП-Бургас (т.VІІІ, л.127-131 от ДП) е прекратено частично производството по ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“-Бургас срещу ищеца и други лица относно повдигнатите обвинения за престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. чл.93, т.20 НК, поради недоказаност и делото е изпратено на БРП за произнасяне по наличните данни за престъпления по чл.144, ал.3, чл.214, ал.1, чл.216 и чл.330 НК. Това постановление е отменено от Апелативна прокуратура-Бургас с Постановление от 30.08.2012 г. (т.ІХ, л.4-6 от ДП).

С постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 20.12.2012 г. на прокурор при ОП-Бургас (т.ІХ, л.64-69 от ДП) на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК е прекратено частично предявеното обвинение по ДП № 38/2011 г. по описа на ТЗ „БОП“-Бургас срещу ищеца И.П. и други лица за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. чл.93, т.20, вр. чл.214, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.3, т.3 НК, поради липса на престъпление, като е отменена взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Подписка“. Със същото постановление делото е върнато на РП-Бургас за произнасяне по наличните данни за престъпление по чл.144, ал.3, чл.216 и чл.330, ал.1 НК, като от мотивите на акта е видно, че за посочените престъпления данните касаят само другите обвинени лица, без ищеца. Постановлението за прекратяване на досъдебното производство е връчено лично на И.П. на 03.01.2013 г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне (т.ІХ, л.75 от ДП), като по делото липсват данни и твърдения същото да е обжалвано в законния 7-дневен срок пред БОС, поради което е влязло в сила на 11.01.2012 г. Следователно, воденото против П. наказателно преследване е продължило за периода от 02.11.2011 г. до 11.01.2012 г.

От материалите по

ДП № 38/2011 г. е видно, че в същото наказателно производство И.П. е бил представляван от адв.Захари Кирилов, упълномощен с пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 121609/02.11.2011 г. (т.І, л.19 от ДП), от който е видно, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв.

За установяване на търпените неимуществени вреди, ищецът е ангажирал гласни доказателства – св.Б. Б.П.

(негов брат) и св.Д. В. Ф.(без родство). От показанията на св.П. се установява, че преди да бъде наложена МНО „задържане под стража“ ищецът бил много контактна личност, душата на компанията и знаел как да се весели, но след като бил задържан и за времето на престоя му в ареста поведението му се променило, станал унил, затворил се в себе си и се депресирал, като понякога дори не искал да излиза на свиждане, страхувал се, че може отново да бъде осъден, тъй като преди това е лежал в затвора, а по-късно признал, че не се чувства психически добре.

Това състояние продължило доста дълго време, като задържането още му давало отражение. Свидетелят е завил също, че брат му не искал да излиза, приятелите му се отдръпнали от него, от което той страда и до днес. В горния смисъл са и показанията на св.Ф., който е заявил пред БРС, че с течение на годините задържане на ищеца в ареста му дало отражение и той не е същият контактен човек, затворил се в себе си, не бил общителен, не му се занимавало с никой и отбягвал хората.

Съгласно представеното по делото удостоверение изх.№

2950/23.10.2017 г. на Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвор Бургас, ищецът е бил с наложена мярка „Задържане под стража“ в Сектор „Арести“ към ОС „ИН“ –