Решение № 26 от 11.06.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Бургас ,***0.06.20*** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Илияна Т. Балтова

Калина Ст. Пенева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20***20***000048 по описа за 20*** година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на „В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б. ул. „Х.Ах“, № *** ет***, представлявано от Ж.Ж.Я и Г.Д.Г. - управители, заедно и поотделно, с адрес за връчване: гр. С.******8, бул. „Ц.Б № *ет.* офис***3***4, Адвокатско дружество „В. и Ко“ – адв. П.Б., против Решение №***69 от 3***1.2020 г., постановено по т.д. № 384/ 2***8 г., с което Окръжен съд Бургас е осъдил „В.“ ООД да заплати на „В. – Д.К.в“ ЕООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.***4***, район Л. ж.к. „Х., ул. „К. № ***, ет***, представлявано от Д.Щ.К – управител, сумата от*** 200 000 лв., представляваща част от вземането на ищеца от „В.“ ООД за изплащане на равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник Д.Щ.К, заявено като такова в общ размер на сумата от 2***64 440 лв., придобито от него въз основа на договор за прехвърляне на вземания от***3.***.2***8 г., сключен с Д.Щ.К, след извършено прихващане с вземането на ответника 1 търговско дружество, към предишния кредитор - Д.Щ.К, за платени осигуровки на самоосигуряващо се лице, в размер на***533***8 лв., ведно със законната лихва за забава, върху присъдения размер главница, от датата на предявяване на иска 4.09.2***8 г. до окончателното изплащане.

Присъдени са разноски.

Във въззивната жалба се въвежда искане за обезсилване на решението, респективно - отмяна и отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

Поддържа се във въззивната жалба, че е бил изготвен баланс, във връзка с определяне равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник, по правилата на чл***25, ал. 3 ТЗ, като, с цел точното и истинно отразяване на финансовото състояние на дружеството, е направена и съответната инвентаризация, оценка на активи и пасиви, и амортизация, по правилата на счетоводството и при приложимост на Националния счетоводен стандарт № 32. Обезценката и отписването на вземанията, сочи въззивникът, са извършени законосъобразно, с решение на Общото събрание и като резултат, след изчисляване на реалната стойност на активите на дружеството, към края на месеца на прекратяване на членственото правоотношение, и след приспадане на дължимите от въззиваемия суми, е определена следващата се на съдружника равностойност на дружествения дял.

Излагат се аргументи във въззивната жалба, че обезценката и отписването на вземанията не предпоставя и не представлява отказ от тях, и опрощаване на дълговете на длъжниците. Акцентира се на обстоятелството, че извършените след изготвяне на баланса плащания не представляват част от него, тъй като са последващи спрямо изготвянето му, а делът на ищеца от тези последващи плащания не се губи, а формира материалното му право на обезщетение за неоснователно обогатяване, поради факти и обстоятелства, настъпили след определяне равностойността на дела му, по актуалния към датата на прекратяване на членственото правоотношение баланс.

Въззивникът изтъква, че първоинстанционният съд е заобиколил разпоредбите на Търговския закон, приемайки, че балансът няма обвързваща доказателствена сила, без да е оспорена и доказана неговата неистинност. По 2 мнение на въззивника, законът не предоставя компетентност на съда да преценява дали обосновано са извършени обезценявания и отписвания на плащания, тъй като тази преценка е в правомощията и оперативната самостоятелност на Общото събрание на дружеството.

В жалбата се релевират оплаквания, че съдът е направил изводи, във връзка с факти, които никога не са били твърдени по делото, че инвентаризацията е била извършвана само относно вземанията, без да обхваща другите активи и пасиви, което я прави незаконосъобразна, без подобно твърдение да е било въвеждано от ищеца. Подчертава се, че самата инвентаризация е пълна.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че не е бил спазен Националният счетоводен стандарт № 32, тъй като изискването за изтичане на давностния срок е поставено единствено относно отписването на вземанията, но не и при обезценката им, където изтеклата давност е само един от факторите за преценка.

Поддържа се, че е игнорирано заключението на вещото лице, което е посочило, че при извършване на инвентаризация, отписване и обезценка на вземанията, са напълно спазени счетоводните изисквания и стандарти, както и счетоводната политика на дружеството. По мнение на въззивника, Търговският закон не предоставя права на напусналия съдружник или на цедента за оспорване решението на Общото събрание по отписване и обезценка на вземания.

Излагат се съображения, че видно от неоспорената счетоводна експертиза, за период от повече от три години от отписването и обезценката на вземанията са постъпили плащания по само част от обезценените вземания, което е безспорно доказателство, според въззивника, че преценката, направена от Общото събрание за отписване и обезценка на тези вземания, е правилна и базирана единствено на обективни факти и обстоятелства.

По отношение вземането към „Г.“ АД се сочи, че това дружество няма средства по сметките си, както и други активи, което прави събирането на дълга на практика невъзможно.

В аспект на вземането, претендирано по МАД № 2/ 2***6 г., като 3 неправилна се квалифицира преценката на първоинстанционния съд относно изтичането на давностния срок по претендираното вземане.

По дълга на ДЗЗД „П.к. Гл– В.“ се заявява, че е получена реално сума много по-малка от отписаните и обезценени вземания, без да има възможност за получаване на допълнителна такава.

Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца по твърдяното вземане, тъй като цесията към него датира към***3.***.2***8 г., преди която дата титулярът на вземането е цедирал част от него на друго дружество и доколкото сумата, която му се дължи, е по-малка от тази по първата цесия, втората сесия не произвежда ефект, поради липсата на налично вземане, което да се прехвърли.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от „В. – Д.К.в“ ЕООД , с адрес за връчване: гр. С., бул. „Т.А № *** ет***, в който се навеждат доводи за неоснователността на жалбата и се инвокира искане за оставянето ѝ без уважение.

Подчертава се от въззиваемия, че имуществените последици между напусналия съдружник и дружеството, във връзка с прекратяване участието в същото, следва да се уредят въз основа на счетоводен баланс към 30***1.2***** г., без да се вземат предвид следващи обезценки и отписвания на активи на дружеството след тази дата. Изтъква се, че процесното решение на Общото събрание на дружеството за отписване и обезценяване на активи е прието на ******2.2***** г. и не следва да бъде вземано предвид при определяне на дължимия дял. Решението на Общото събрание на дружеството не може да се приложи с обратно действие; към относимия момент процесните вземания не са били отписани или обезценени, сочи въззиваемата страна.

Развиват се съображения, че последващото решение на Общото събрание на съдружниците не обвързва напусналия съдружник и неговите правоприемници, доколкото същият не е участвал при приемането му и не би могъл да го атакува по реда на член***4 ТЗ. Подчертава се, че при спор относно размера на дружествения дял, решението за отписване на вземанията, като частен документ, не е обвързващо нито за напусналия съдружник и 4 неговите правоприемници, нито за съда, разглеждащ спора за размера на дружествения дял.

Излагат се доводи, че не е било доказано пред първоинстанционния съд отписаните и обезценени от въззивното дружество вземания да са несъбираеми, като се сочи, че по отношение на някои от тях, се водят арбитражни дела, а друга част от вземанията са били признати от съответните длъжници. Настъпилата забава относно някои от вземанията не означава, че същите не могат да бъдат събрани, изтъква въззиваемият.

Посочено е, че вземанията са отписани и обезценени по субективната преценка на ръководството на дружеството. От протокола на проведеното Общо събрание не става ясно да е проведен обективен анализ относно обстоятелството дали отписаните вземания се реално несъбираеми.

Фактът, че „В.“ ООД е получило плащания по вземания, които по рано е отписало, доказва, по мнение на въззиваемата страна, че вземанията неоснователно са били отписани и обезценени, и реално са събираеми.

Оспорва се доводът във въззивната жалба, че ищецът следва да реализира правата си, по отношение на постъпилите плащания, по пътя на неоснователното обогатяване.

Подчертава се, при позоваване на чл.*** ал*** от Закона за счетоводството, че за да отговаря на изискванията да представя вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието, финансовият отчет следва да бъде съставен въз основа на извършена, към датата на съставянето му, цялостна инвентаризация на активите и пасивите на дружеството. Посочва се, че недоказани са останали твърденията на въззивника, че процесните вземания са несъбираеми - липсва съдебно отричане съществуването на вземанията, нито са ангажирани доказателства относно финансовото състояние на съответните длъжници.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е 5 допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е инвокираното с жалбата оплакване за произнасяне по непредявен иск за неоснователно обогатяване.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят по фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, във връзка с участието на Д.Щ.К в дружеството – въззивник и прекратяването на това участие на 28***1.2***** г., след връчване на предизвестие за прекратяване участието в дружеството на 28.08.2***** г. Не е спорно, също така, че праводателят на въззиваемия притежава 42% от капитала на дружеството – въззивник, към момента на напускането си.

Налице са съвпадащи становища на страните и по въпроса относно съществуването на Договор за цесия от 9.***.2***8 г., по силата на който Д.Щ.К е прехвърлил на „В. –К.“ ЕООД част от своето вземане за изплащане равностойността на дружествения му дял, като напуснал съдружник, от „В.“ ООД, до размера на 600 000 лв. С Договор за цесия от***3.***.2***8 г. същото физическо лице е прехвърлило на дружеството - въззиваем останалата част от вземането си срещу длъжника „В.“ ООД за изплащане равностойността на дружествения му дял като напуснал съдружник, над сумата от 600 000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл***25, ал.3 ТЗ, ликвидацията на отношенията, по повод напускането на съдружника, се урежда въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който напускането е настъпило.

В настоящото производство се претендира от напусналия съдружник, че предложената му за изплащане на дела сума не съответства на действителната му квота от имуществото на дружеството, като конкретно се е поддържало, че нарочно изготвения междинен счетоводен баланс към 6

30***1.2***6 г. не отразява коректно имущественото състояние на въззивника - търговец.

Съдебната практика, формирана по въпроса, убедително застъпва становището, че при определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник, прекратил членството си в дружеството с ограничена отговорност, в междинния баланс активите и пасивите следва да се отразят по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена, според приложимите счетоводни стандарти; в компонентите за формиране на равностойността на дела не се включват записванията в пасива на баланса на собствения капитал и резервите, а изчислението се извършва въз основа на т. нар. чист актив (без собствен капитал, резерви и финансов резултат); императивно е определен в закона конкретният момент, към който следва да се изготви счетоводния баланс на дружеството, служещ за база на уреждане на имуществените отношения със съдружника – Решение №***00 от***.02.2***3 г. на ВКС по т.д. № 665/2***1 г.