Решение № 53 от 16.03.2023, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12/2023
- Вид
- Решение № 53
- Подписан
- 16.03.2023
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Пенка Петкова Петрова, Калин Трифонов Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.126, т.2 · Кодекс на труда
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.200, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.404, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 53 гр. Враца, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Калин Тр. Тодоров
Пенка П. П.а при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20231400500012 по описа за 2023 година
С Решение № 678/16.11.2022 г. по гр.д.№ 183/2022 г. Районен съдВраца е осъдил „МЕТАЛ ТРАНС 2005“ ЕООД, ЕИК: 10661004, да заплати на Е. С. К., ЕГН ********** на основание чл. 200, ал. 1 КТ, вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на трудова злополука, реализирана на 15.03.2021 г. и призната като такава с Разпореждане № 15 от 25.05.2021 г. на Национален осигурителен институт, Териториално поделение - гр.Враца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 15 000,00 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева като неоснователен. Със същия съдебен акт районният съд се е произнесъл по разноските както следва: осъдил е „МЕТАЛ ТРАНС 2005“ ЕООД да заплати на адвокат Б.А.А., със служебен адрес: гр.София, ул.
"Христо Белчев" № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 сумата от 980,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на Е. С. К.; осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. С. К. да заплати на „МЕТАЛ ТРАНС 2005“ ЕООД сумата от 3226,13 лева разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковите претенции; осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „МЕТАЛ ТРАНС 2005“ ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.Враца сумата от 664,28 лева – държавна такса и възнаграждение за вещи лица.
1
С въззивна жалба вх.№ 17321/28.11.2022 г. "МЕТАЛ ТРАНС 2005" ЕООД, чрез пълномощника си адв.В.Ч. обжалва посоченото решение в частта, в която е уважена исковата претенция и дружеството е осъдено да заплати на Е. С. К. обезщетение в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва.
В жалбата се навеждат доводи, че отговорността на работодателя по чл.200 КТ е безвиновна, но при определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени спецификите на съответния случай, в т.ч. причините за настъпване на злополуката, поведението и действията на пострадалия, предприетите от работодателя мерки за безопасност и здраве и тяхното съблюдаване по време на работния процес. Изтъква се, че процесният инцидент е настъпил поради изключителна вина на ищеца, което е основание за пълното освобождаване на работодателя от отговорност или поне за намаляване размера на дължимото обезщетение до минимум. Твърди се, че на 15.03.2021 г. Е. К. е отишъл на работа пиян и това негово състояние е било надлежно установено. Според работодателя, това е главната и единствена причина той да прояви самоувереност и самоинициатива, да наруши съзнателно правилата за здравословни и безопасни условия на труд и да пренебрегне инструкциите на работодателя си. Развиват се съображения, че с оглед притежаваната професионална квалификация К. е знаел и е бил длъжен да знае опасностите при рязане на цистерна за гориво, но е пренебрегнал това, защото под въздействието на алкохола чувството му за самосъхранение е било значително занижено. Той е смятал, че може да избегне опасността и поради тази причина не е взел необходимите защитни мерки, в резултат на което се е достигнало да травма на десния му крак. Твърди се, че от ищеца не е изисквано да реже части от натоварената за транспортиране цистерна.
Въззивникът счита, че причините за настъпване на злополуката са следните: подценяване на риска от страна пострадалия и несъобразяване с изискванията за безопасна работа и с проведения извънреден инструктаж; самоувереност на пострадалия в резултат на алкохолно опиянение; небезопасно поведение на пострадалия; занижено в резултат на алкохола чувство за самосъхранение; работа с инструмент за рязане на метал при опасност от наличие на силно горими остатъци от течност и други вещества.
Изразява се несъгласие с определения от районния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., като се твърди, че същият не съответства на преживените болки и страдания и на социално-икономическите условия в страната. Въззивникът счита, че не следва да носи никаква отговорност на неимуществени вреди, тъй като причина за инцидента е единствено самоувереното и безотговорно поведение на пострадалия. Твърди, че в деня на инцидента са били взети всички необходими обезопасителни мерки и от своя страна е направил всичко зависещо от него за да не се допусне подобна злополука, но от страна на ищеца е допусната груба небрежност, при което е налице основание за намаляване и дори пълно изключване отговорността на работодателя.
В жалбата се поддържа, че дори и да е налице трудова злополука, установена с административен акт, в правомощията на съда е да установи дали са налице предпоставките за изключване отговорността на работодателя, ако пострадалият има изключителна вина за увреждане на здравето си. В тази насока се извършва позоваване на практика на ВКС. Въззивникът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.201, ал.2 КТ, като подкрепя това 2 свое становище с анализ на събраните по делото гласни доказателства и заключенията на съдебната психолого-психиатрична експертиза. Счита, че с оглед събраните категорични и многобройни доказателства за изключителна вина на пострадалия, поради което съдът е следвало да освободи работодателя от отговорност или да определи по-висок размер на съпричиняване, респ. по-нисък размер на дължимото обезщетение. Намира за ясна разпоредбата на чл.126, т.2 КТ, изискваща от работника да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол или друго упойващо вещество, и счита същата за нарушена с явяването на К. на работа с концентрация на алкохол в кръвта от 1.49 на хиляда.
Въззивникът
"МЕТАЛ
ТРАНС
2005"
ЕООД моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, а в условията на евентуалност – обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено до размер от 10 000 лв., като бъде определено съпричиняване от 90%. Претендира присъждане на направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 18057/14.12.2022 г. от Е. С. К., чрез пълномощниците си адв.Н. Д. и адв.Б.А., в който оспорва основателността на въззивната жалба на "МЕТАЛ ТРАНС 2005" ЕООД.
Счита, че в обжалваната част решението е правилно, обосновано и законосъобразно.
Въззиваемият К. навежда фактически доводи относно вида и характера на получените травматични увреждания в резултат на трудовата злополука, относно проведеното оперативно лечение и продължителността на възстановителния период, както и относно прогнозите за възстановяване.
Позовава се на събраните по делото писмени доказателства, както и на заключенията на съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ и на съдебната психолого-психиатричната експертиза /СППЕ/.
Оспорва твърденията на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, поради употребата на алкохол. Счита, че не е проведено пълно доказване на това възражение, тъй като липсват доказателства, че именно наличието на алкохол в кръвта му е оказало влияние върху извършването на работната задача предвид обстоятелството, че е имал заповед от управителя да извърши рязане на тръбите, както и доказателства, че е бил под влияние на алкохол към момента на злополуката. Според изложеното в отговора, показанията на доведените от ответника свидетели е следвало да бъдат преценени съгласно чл.179 ГПК, което обаче не е сторено от районния съд.
Въззиваемият счита, че липсва съпричиняване, тъй като е извършвал възложената му работа с необходимото старание и внимание, като в тази насока се позовава на практика на ВКС.
Твърди, че от страна на работодателя са били допуснати множество нарушения на правилата за безопасност, които са в пряка причинноследствена връзка с причинените телесни увреждания. Сочи, че превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но водеща е ролята на работодателя, който трябва да обезопаси работните места, да осигури безопасни условия на труд и да проведе инструктаж.
3
В отговора се изтъква, че според съдебната практика, следва да бъдат ангажирани категорични доказателства, че настъпилите с оглед механизма на конкретната трудова злополука вреди, не биха се появили или биха били в помалка степен, ако пострадалият не е бил употребил алкохол, каквито доказателства по делото липсват. Сочи се, че показанията на свидетелите на ответника са заинтересовани и противоречат с дадените от тях такива в предходно развилото се производство по разследване на механизма на произшествието. Според въззиваемия, същественото в случая е, че е получил указания от управителя да извърши тази работа, което изключва извода, че употребеният алкохол е причината да вземе самостоятелно решение да започне рязане на тръбите.
Въззиваемият моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени направените разноски. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Против първоинстанционното решение е постъпила и въззивна жалба вх.№ 17758/07.12.2022 г. от Е. С. К., чрез пълномощниците му адв.Н. Д. и адв.Б.А.. Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която е отхвърлен предявения иск до пълния претендиран размер.
На първо място в жалбата се поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и въведения в него обществен критерий за справедливост и противоречи на практиката на ВКС. Според въззивника К., районният съд не е изложил съображения, обосноваващи подобен нисък размер на обезщетение, представляващ отклонение от обичайно присъжданите от съдилищата обезщетения по аналогични случаи. Излагат се фактически доводи относно вида и тежестта на получените травматични увреждания, проведеното лечение и възстановителния период, като се извършва позоваване на заключенията на СМЕ и СППЕ. Твърди се, че всички тези специфични обстоятелства не са отчетени при определяне размера на претърпените неимуществени вреди. Въззивникът счита, че не е съобразен и нарастващия инфлационен процес в страната, който към настоящия момент е достигнал 20% и съобразно практиката на ВКС следва да бъде взет предвид при определянето на обезщетенията за трудова злополука.
На второ място се изразява несъгласие с извода на районния съд, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия, поради употреба на алкохол, както и с определеният размер на същото от 70%. Въззивникът счита, че не е проведено пълно и главно доказване на възражението за приложение на чл.200, ал.1 КТ поради наличие на груба небрежност от негова страна.
Намира, че липсват доказателства, които по категоричен начин да установяват, че именно наличието на алкохол в кръвта на пострадалия е повлиял при извършване на работната задача, както и кога и в какво количество е бил употребен алкохол и как същият е допринесъл за настъпването на трудовата злополука. Според изложеното в отговора, показанията на доведените от ответника свидетели е следвало да бъдат преценени съгласно чл.179 ГПК, което обаче не е сторено от районния съд.
Въззивникът К. счита, че липсва съпричиняване, тъй като е извършвал възложената му работа с необходимото старание и внимание, като в тази насока се позовава на практика на ВКС.
Твърди, че от страна на работодателя са били допуснати множество 4 нарушения на правилата за безопасност, които са в пряка причинноследствена връзка с причинените телесни увреждания. Сочи, че превенцията на риска от трудова злополука при работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но водеща е ролята на работодателя, който трябва да обезопаси работните места, да осигури безопасни условия на труд и да проведе инструктаж.
Разпечатката съдържа 38 от 151 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/335438d6-6cf0-4680-a6f5-de0a101d28c1